Определение № 2695 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 757/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт С. Р. касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ АД, [населено място], срещу решение № 229/21.12.2023г. по възз.гр.д.№ 450/2023г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 781/12.06.2023г. по гр.д.№ 261/2023г. на Окръжен съд - Пловдив в обжалваните от касатора части за осъждането му да заплати на „Н. Чистота“ ЕООД, [населено място], и „Т. С.“ ЕООД, [населено място], съдружници в Консорциум „Т. Бургас“, [населено място]: сумата 155 358.92лв., представляваща заплатено обезщетение и разноски във връзка със смъртта на Т. А. И. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата от 100 000лв., считано от подаване на ИМ на 28.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата 28 250лв., представляваща законната лихва върху главницата от 100 000лв. за периода 18.05.2017г.-28.02.2020г. и сумите 13 489.91лв. и 5 515лв. - разноски по делото, и за присъждане в тежест на касатора на разноските на ищците във въззивното производство в размер на 6000лв.

Въззивното решение е постановено с участието на ЗК„Уника“ АД, [населено място], като трето лице- помагач на „Електроразпределение Юг“ АД, [населено място].

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност. Касаторът поддържа, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на събраните в производството доказателства във връзка със задълженията му да извършва техническа поддръжка и надзор върху процесния трафопост към момента на злополуката, поддържайки, че по делото е установено, че негови служители са извършвали техническата поддръжка на съоръжението „на добра воля“ и със знанието, че не се касае за енергийно съоръжение, което се намира в обект на потребител. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за неправилно приложение на Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, каквото съоръжение според касатора в случая не е налице, вместо да приложи Наредба № 9/09.04.2004г. за техническа експлоатация на ел. централи и мрежи. По същество оспорва извода във връзка с приноса на пострадалата и за степента на съпричиняване на вредоносния резултат. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на направените разноски пред трите инстанции.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Коя е приложимата правна уредба при осъществена от мрежовия оператор поддръжка на енергийното съоръжение, което не се намира в обект на потребител и не е собственост на потребителя – Наредба № 9/09.04.2004г. за техническа експлоатация на ел. централи и мрежи, Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането или друга?

2. При извършване на правнорегламентирана дейност носи ли отговорност електроразпределителното дружество в случаите, когато стриктно е спазило установените за него правила и въпреки това вреди са настъпили?

С подадените чрез процесуалните им представители – адвокати писмени отговори ответниците по касация- „Н. Чистота“ ЕООД, [населено място], и „Т. С.“ ЕООД, [населено място], оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговорите.

Не е постъпило писмено становище от подпомагащата страна ЗК„Уника“ АД.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и след преценка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника „Електроразпределение Юг“ АД, [населено място], срещу първоинстанционното решение в неблагоприятните за него осъдителни части, с които по предявения против него регресен иск по чл.54 ЗЗД е ангажирана обективната му безвиновна имуществена отговорност за противоправното поведение на негови служители за заплатеното от ищцовите дружества, съдружници в консорциум, обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 27.10.2010г. трудова злополука с работничка в консорциума.

От фактическа страна във въззивното решение е прието за установено и безспорно, че с влязло в сила на 20.03.2015г. решение ищцовите дружества, като съдружници в консорциум, са осъдени, да заплатят, на осн. чл.200 КТ, обезщетения за неимуществени вреди на децата на починалата при настъпилата на 27.10.2010г. трудова злополука работничка на консорциума Т. А. И. в общ размер 100 000лв., при 50% степен принос на пострадалата на вредоносния резултат, ведно със законната лихва от увреждането. Установено е, че в рамките на образуваното изпълнително производство, с преводно нареждане от 27.11.2015г., ищцовите дружества са заплатили присъденото обезщетение за вреди от трудовата злополука в общ размер от 100 000лв., както и такси и разноски в съдебното и в изпълнителното производства. Предвид на това, че „Електроразпределение Юг“ АД, [населено място], не е участвало като страна по делото, поради което не е обвързано от формираната с влязлото в сила решение сила на пресъдено нещо, въз основа на доказателствата по делото въззивният състав е установил настъпването на злополуката и нейния механизъм: На 27.10.2010г., в [населено място], по време на изпълнение на трудовите си задължения на длъжност „метач улици“ по трудов договор с консорциума, чийто съдружници са двете ищцови дружества, пострадалата Т. И. се е отклонила от възложената работа и е влязла в незаключен трафопост, за да облекчи физиологична нужда, при което е била поразена от ел. ток и е починала вследствие от получените термични и химически изгаряния, като злополуката й е призната за трудова. Въз основа на доказателствата по делото въззивният състав е приел за установено, че процесният трафопост не е общинска собственост, заведен е в активите на ответното дружество и му е бил предоставен за експлоатация, като е захранвал с електрически ток основно училище в града. Ето защо е намерил, че в случая е приложима Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, съгласно която (чл.104, ал.1, т.2) огледи на трансформаторите, без изключване на напрежението, се извършват в трансформаторните постове един път на 3 месеца, което изискване в случая не е спазено. Същевременно, приемайки условно, че се касае за съоръжение на енергийното предприятие и е приложима Наредба № 9/09.04.2004г. за техническа експлоатация на ел. централи и мрежи, съгласно която ( чл.731, т.2) огледите в трафопостовете се извършват съгласно вътрешните инструкции най-малко веднъж на 6 месеца, въззивният състав е приел, че с посочената наредба е регламентирана максималната продължителност между огледите, като с вътрешните правила на дружеството може да бъде предвиден и по-кратък интервал. Обсъдил е и вътрешните правила на ответното дружество, в които е констатирал, че е предвидена продължителност между огледите два пъти годишно. Формирани са мотиви, че местонахождението на трафопоста в непосредствена близост до училище е налагало повишен контрол над ел.съоръжението, а именно по-кратък времеви интервал за проверка на неговата изправност и обезопасяването му не само с предупредителни табели, а и чрез ограничаване на достъпа до него посредством заключване на вратата. Направен е извод, че е налице бездействие на служители на ответното дружество да предвидят правила за регулярни огледи на съоръжението и да осъществяват такива. Намерил е, че това противоправно поведение е в причинна връзка с настъпване на вредите. За неоснователно е прието поддържаното от ответното дружество и във въззивното производство възражение за изключителен принос на пострадалата, посочвайки, че смъртта й не би настъпила, ако достъпът до трафопоста е бил ограничен чрез заключване на вратата и поддържане на заключващите елементи. Споделен е изводът за еднакъв принос на пострадалата за вредоносния резултат, като е прието, че, макар и неграмотна, тя е била наясно, че помещението не е тоалетна, а е трансформатор на ел. енергия и носи риск за здравето и живота. Съставът на въззивния съд е обсъдил и е намерил за неоснователно и възражението относно размера на изплатеното обезщетение, приемайки, че този размер съответства на характера и интензитета на търпените болки и страдания на малолетните тогава деца от загубата на родител, бележеща целия им по-нататъшен живот. За неоснователно е прието и релевираното възражение за погасителна давност, като е прието, че е приложима общата 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД, която е започнала да тече от плащането и не е изтекла до подаване на исковата молба.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

При служебната проверка, за която съставът на касационния съд не е ограничен от посочените от касатора основания ( мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК).

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и по двата поставени от касатора материалноправни въпроса произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Въпрос № 1 за приложимата поднормативна уредба относно задължението за оглед и обезопасяване на енергийно съоръжение-трафопост е по правилността на решението. Тя обаче е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство и не може да обоснове допускането на обжалване. Отделно от това, при изследването наличието на противоправно поведение на служители на ответното дружество въззивният съд е обсъдил и двете наредби, както и вътрешните правила на ответното дружество, като отговорността на ответното дружество е реализирана, поради бездействието на служители на ответното дружество да предвидят вътрешни правила за регулярни огледи на съоръжението и да осъществяват такива и за обезопасяване на съоръжението. В този смисъл поставеният въпрос за приложимата поднормативна уредба не е обуславящ за крайния изход на делото.

Въпрос № 2 не удовлетворява общото изискване за допускане на обжалване, тъй като не съответства на изводите в обжалваното решение. Въззивният съд не е приемал, че ответното дружество е спазило стриктно установените правила за извършване на правнорегламентираната дейност и въпреки това вредите са настъпили. Видно от мотивите, крайният извод се основава на наличие на противоправно поведение на служители на ответното дружество.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси е необоснована въведената допълнителна предпоставка. Приложното поле на на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде надлежно и релевантно обосновано от касатора в смисъла, изяснен в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая касаторът не е въвел доводи за наличие на някоя от проявните форми на въведеното допълнително основание.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски.

В тежест на касатора следва да се присъдят направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговорите на касационната жалба, доказани с представените договори за правна защита и съдействие.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: