Определение № 602 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2673/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. М., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 677 от 30.10.2024 г. по ч. т. д. № 521/2024 г. на Варненския апелативен съд, ТО, 3-ти състав. С него е потвърдено определение № 1246 от 26.09.2024 г. по т. д. № 474/2024 г. на Варненския окръжен съд, ТО, VI-4 състав, постановено на основание чл. 130 ГПК, за прекратяване на производството по иска на частната жалбоподателка срещу ИЛ БАКАРО ООД, за да бъде установено, че членственото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ. В частната касационна жалба се твърди, че въззивното определение страда от всички пороци, обосноваващи отмяната му на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът неправилно е възприел от какво произтича правният интерес на ищцата от предявяването на установителния иск, а именно, че правната й сфера е засегната от несъответствието между обявените в ТР данни и действителната правна и фактическа обстановка, създаващо заблуда относно нейното участие в ответното дружество, с произтичащи от това рискове от неблагоприятни за нея последици; а само в допълнение интересът е обоснован с постигането на правна сигурност в отношенията между страните и спрямо трети лица. Правят се и оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил както наведените в частната жалба доводи за необоснованост на първоинстанционното определение, така и релевираните с исковата молба доводи за наличието на правен интерес от установителния иск. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени. В изложението за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички относими и допустими доказателства и доводи на страните; 2. Допустимо ли е съдът да постанови решение върху доказателства и факти, които не са поддържани от страните; 3. Допустим ли е отрицателен установителен иск за отричане на съществуването на членствено правоотношение между съдружник и дружество поради свободно прехвърляне на дружествените дялове между съдружници на основание чл. 129, ал. 1, изр. второ, предл. първо ТЗ, при условие, че искът не цели заличаване на вписване в Търговския регистър и правният интерес е обоснован не с искане за заличаване на такова вписване, а с доводи, различни от посочената цел. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съдебен състав е съобразил посочените в исковата молба обстоятелства, с които е обоснован правният интерес на ищцата от предявяването на иска за установяване, че членственото й правоотношение с ответното дружество е прекратено (вкл. изложените доводи, че ищцата не е легитимирана да подаде заявление до ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството за заличаването си като съдружник в резултат на извършеното прехвърляне на дружествени дялове на друг съдружник, а управителят бездейства); и като се е позовал на константната съдебна практика, съгласно която установителен иск на съдружник за установяване на прекратяване на членството му в ООД, когато това обстоятелство не се заявява за вписване от органа на управление, е недопустим, е формирал идентичен извод и по отношение на настоящия правен спор. Съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че спрямо атакуваното въззивно определение не се установява приложното поле на касационното обжалване. Определението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, израз на която е определение № 479/24.08.2015 г. по ч. т. д. № 829/2015 г. на I т. о., надлежно цитирана от първоинстанционния съд и възприета от въззивния. Различното основание за прекратяване на участието на съдружника в дружеството в определението на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК и по настоящото дело не води до извод за неприложимост на даденото от ВКС принципно разрешение. Не са налице селективните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на процесуалноправните въпроси. Не съответстват на данните по делото оплакванията, с които е мотивирано поставянето на първите два въпроса, а именно – за необсъждане на фактически и правни доводи на ищцата, респ. за обсъждането на такива, каквито не са били заявени. В случая се касае за несподеляне на защитната теза на жалбоподателката с оглед практика на ВКС и каквото и обсъждане на доводите й да бъде направено, то би довело до същия краен резултат. На следващо място и доколкото предметът на спора е свързан с преценка относно наличието или липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за които съдът следва да следи служебно, то в производството по частната жалба последният не е обвързан от рамките на заявените от жалбоподателя оплаквания и доводи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно предметните предели на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, респ. посочената от частната жалбоподателка практика на ВКС по приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК е неотносима. Липсва и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, съгласно която съдът не може да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти, доколкото подобна промяна не е била извършвана от въззивния съд. Третият въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос според общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК (изяснено със задължителните указания по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., т. 1), тъй като чрез него се иска от касационния съд да се произнесе директно по правилността на обжалваното определение. Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касационна проверка, с оглед наличието на трайна практика на ВКС за недопустимостта на подобни установителни искове не би било налице и допълнителното основание за допускане на исканото обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Развитите от страната съображения за значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (поради сериозната му обществена значимост с оглед многобройните случаи на прекратяване на членствени правоотношения между съдружници и дружества на основание чл. 129, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ТЗ и последваща невъзможност за напусналите съдружници да инициират процедура по заличаването си), освен че потвърждават целта на предявения иск, обосновават намесата не на съда, а на законодателя. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение