Определение № 341 от 26.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 290/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. и Е. Д. България АД-София против определение № 296/23.11.2009 г. по в.ч.гр.д. № 316/2009 г. на Смолянски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 837/19.06.2009 г. по гр.д. № 520/2009 г.на Смолянски РС в частта, с която е отхвърлено искането на касатора-клон Смолян, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист срещу С. ЕООД-Смолян и А. ЕООД-Смолян солидарно, в частта за сумата 1 449.60 лв. адвокатски хонорар. С обжалваното определение е прието, че РС правилно е отхвърлил искането за присъждане на адв.хонорар, тъй като не са му били представени доказателства за платен такъв от заявителя, съгласно чл.410,ал.2 ГПК, който за редовността на заявлението препраща към чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът следва ли в заповедното производство съдът да обвързва присъждането на адв.хонорар с представянето на договор за правна защита, е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК, както и от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие не е налице. От заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 519/2009 г. на Смолянски РС е представена само стр.1 и затова не може да се провери, че не е бил приложен договор за правна помощ. Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е неточно и непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.