Определение № 276 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2121/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мега музика“ ЕООД срещу решение № 3797/11.07.2023г. по т.д. 14850/2021г. по описа на СГС, ВО, II В с-в, с което е потвърдено решение № 20023091 от 26.01.2021г. по гр.д. № 25748/2019г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20198391 от 14.10.2021г. по същото дело, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Мега музика“ ЕООД срещу „Софтрейд 2“ ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнително дело № 20138380406073 по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 15506/2010г. по описа на СРС, 29 състав, за суми, присъдени с решение № 74 от 06.08.2013г. по т.д. № 842/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, а именно: 9 000 евро – главница, ведно със законната лихва от 31.03.2010г. до окончателното плащане, и 2 359,13 лева – съдебни разноски, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касация, „Софтрейд 2“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е недопустима. Предмет на разглеждане от въззивния съд, съобразно мотивите на съдебния акт, а и очертания с исковата молба от ищеца предмет на делото, са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които ищецът е оспорил вземанията, изпълнявани по изпълнително дело № 20138380406073 по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 15506/2010г. по описа на СРС, 29 състав, за суми, присъдени с решение № 74 от 06.08.2013г. по т.д. № 842/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, а именно: 9 000 евро – главница, ведно със законната лихва от 31.03.2010г. до окончателното плащане, и 2 359,13 лева – съдебни разноски, с доводи, че са погасени поради изтекъл давностен срок. Всяка от гореочертаните парични претенции се основава на отделна група факти – сумата 9 000 евро е присъдена с влязло в сила решение като дължима на основание чл. 55, ал. 1, предл. последно ЗЗД – връщане на даден депозит по договор за наем от 14.02.2008г., сключен между „Софтрейд 2“ ЕООД като наемател и „Мега музика“ ЕООД като наемодател, предвид прекратеното наемно правоотношение между страните; законните лихви – като обезщетение за забавата в изпълнението на главния дълг, и съдебните разноски – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид уважаване на иска. Горният извод на съда е установим от приложените по делото изпълнителен лист от 16.08.2013г. по гр.д. 15506/2010г. по описа на СРС и решение № 72 от 06.08.2013г. по т.д. 842/2012г. по описа на ВКС, ТК, I TO. Предвид нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК/ изм. ДВ, бр. 50 от 2015г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017г./ не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, и до 5 000 лв. за граждански дела. По горните доводи на съда предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция са три обективно кумулативно съединени иска по чл. 439 ГПК с цена на всеки от исковете под 20 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно дефиницията на чл. 365 ГПК търговско е делото, по което се разглеждат искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Предвид нормата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като с ал. 3 на същата законова разпоредба е въведено правилото, че при съмнение се счита, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В случая оспорените с иска по чл. 439 ГПК вземания са породени от сключен между страните – търговци, договор за наем, която сделка предвид липсата на друго изводимо от преписката по делото и твърденията на страните на основание чл. 286, ал. 3 ГПК следва да бъде приета за извършена във връзка със занятието на търговците, респективно е търговска на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ. Последното дефинира и сезиралия съда спор с искове по чл. 439 ГПК като търговски – чл. 365, т. 1 ГПК. По тези доводи спорът по предявените от „Мега музика“ ЕООД искове за оспорване на изпълняваните по изпълнително дело № 20138380406073 по описа на ЧСИ М. Б. вземания е търговски по смисъла на чл. 365 ГПК, образуваното по него дело е търговско и постановеното въззивно решение, с оглед цената на разгледаните кумулативно съединени искове - всяка под 20 000 лв., не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба на „Мега музика“ ЕООД като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход право на разноски има ответникът по жалбата „Софтрейд 2“ ЕООД. Доказва разноски в размер на сумата 1 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение, което ще бъде присъдено с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение