Определение № 2756 от 02.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1753/2025 г.
ВКСI търговско отделение02.10.2025 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Оставя без без разглеждане подадената от „Дженерали Застраховане“ АД частна касационна жалба срещу определение № 5965/26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 3186/2025 г. по описа на Софийски градски съд и прекратява производството по ч. т. д. № 1753/2025 г. по описа на ВКС, I т. о.
Определението подлежи на обжалване пред състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
- ...........................................
Мотиви
взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД срещу въззивно определение на Софийски градски съд. Ответницата Д. А. оспорва жалбата. При извършената служебна проверка съдът намери частната касационна жалба за недопустима. Исковото производство е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 474,60 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатени от ищеца на трето лице на основание договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, заедно със законната лихва. Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло, а въззивният съд, след като е потвърдил първоинстанционното решение, е върнал делото с указание за произнасяне по направеното от ищеца искане за изменение на решението в частта за разноските. По това искане Софийски районен съд се е произнесъл с определение от 19.12.2024 г., като го е оставил без разглеждане по съображения, че ищецът не е представил своевременно списък по чл. 80 ГПК. Със сега обжалваното по касационен ред определение от 25.03.2025 г. Софийски градски съд е потвърдил определението на първата инстанция. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по делата, по които решенията не подлежат на такова обжалване. Такива са въззивните решения по искове с цена до 5000 лв. по граждански дела и до 20 000 лв. по търговски дела - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В разглеждания случай цената на предявения иск (474,60 лв.) е под установения минимален праг за допустимост на касационното обжалване, а с оглед предмета му не е налице предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключение относно исковете за вещни права върху недвижими имоти и обуславящите ги искове. Поради това и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, съответно подадената срещу него касационна жалба е недопустима. С тези мотиви съдът