Определение № 667 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2553/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 236 от 27.02.2023г. по гр.д.№ 1557/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е прогласена нищожността на решение № 22 от 07.01.2022г. по гр.д № 6494/2021г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав. Касационната жалба е подадена от ищеца Л. Г. Я. чрез пълномощник адв. С. Х.. Намира решението за неправилно. Сочи, че първоинстанционното решение е постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото - чл. 235, ал. 1 ГПК; постановено е съгласно чл. 102а ГПК в електронна форма, която е приравнена на писмената форма с нормата на чл. 3, ал. 2 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Моли да се допусне касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ правилата на Глава единадесета „а“ ГПК и в частност правилото на чл.102а, ал.1 ГПК за съставяне на съдебните актове в електронна форма и подписването им с електронен подпис, приложими ли са по дела, които са образувани преди 30.06.2021г., когато е влязло в сила изменението на ГПК и е приета тази нова нормативна уредба; 2/ правилата за подписване на съдебните актове само с електронен подпис прилагат ли се по всички дела, по които предстои постановяване на съдебни актове, без значение кога са образувани; 3/ съдията, изготвил съдебен акт в електронна форма и подписал акта с електронен подпис, който съдебен акт е въведен в регистъра на ЕИСС, следва ли да подписва и на материален носител издадения съдебен акт с мастилен подпис, за да е спазена писмената форма за валидност. Касаторът счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прилага и практика по сходни въпроси. Позовава се и на очевидна неправилност. Ответникът Агенция по вписванията в писмения си отговор, подаден чрез адв. Д. М., моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивният съд е сезиран с жалба от Агенция по вписванията против решение № 22 от 07.01.2022г. по гр.д. № 6494/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените срещу агенцията искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 36500,20лв., произтекли от невярно отразено обстоятелство в издадено на ищеца удостоверение от 07.02.2018г. за вписвания, отбелязвания и заличаване относно недвижим имот. Въззивният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК е приел, че решението на Софийски градски съд е нищожно поради неспазване на изискването на чл.236, ал.3 ГПК решението да е подписано от постановилия го състав. Посочил е, че му е служебно известна позицията на докладчика по делото, материализирана в неколкократни откази (по други дела) да подписва актове на материален носител поради въвеждане на ЕИСС и в Софийски градски съд. Посочил е, че исковата молба е подадена преди датата 30.06.2021г., откогато е въведено изменението, отнасящо се до Глава 11„а“ ГПК. Поради което, според съда решението не е подписано от постановилия го съдия съгласно изискването на ал.3 на чл.236 ГПК. Изтъкнал е, че достъпът на САС до ЕИСС не е равнозначен на достъп на страните до ЕИСС. Към момента не е въведено изцяло електронно правораздаване, а разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ГПК не е отменена. Именно, липсата на реквизит на решението, удостоверяващ авторството на постановилия го съдия е обосновава извода за нищожност на решението. Посочено е, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че нищожност е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Затова в случая, поради липсата на реквизит на решението, удостоверяващ авторството на постановилия го съдия, въззивният съд го е прогласил за нищожно, като е върнал делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне на спора с надлежен съдебен състав. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са установени. Поставените правни въпроси имат определящо значение за изхода на производството. Те могат да бъдат обобщени така: нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно; правилото на чл. 102а, ал. 1 ГПК за съставяне на съдебните актове в електронна форма и подписването им с електронен подпис, приложимо ли е по дела, които са образувани преди 30.06.2021г., когато е влязло в сила изменението на ГПК и е приета тази нова нормативна уредба. Касаторът не е посочил практика на Върховния касационен съд по тези конкретни въпроси, но такава е създадена след подаване на касационната жалба. В Решение № 161 от 06.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ІV г.о. и Решение №209 от 14.12.2023г. по гр.д. № 746/2023г. на ІV г.о. се приема, че след влизане в сила на измененията в ГПК ДВ бр.110/2020г. не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. Доколкото изводите на Софийски апелативен съд не съответстват на тази практика, то следва да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на І г.о.