Определение № 50154 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 340/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът „Омикс Газ“ ЕООД оспорва жалбата. Ответникът „Терагруп София“ ЕООД не изразява становище. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на сключен между ответниците договор за продажба на недвижим имот. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспорената сделка е възмездна с оглед уговорките част от цената, съответстваща на размера на дължимия ДДС, да бъде заплатена на купувача, а остатъкът – на трето лице – банка, явяваща се кредитор на продавача, обезпечен с ипотека върху продавания имот. Приел е, че неизпълнението в цялост на задълженията на купувача за заплащане на цената не прави договора безвъзмезден, като е намерил за неоснователен и довода на ответника за липса на еквивалентност на насрещните престации по съображение, че за възмездността на договора не е необходимо престациите да са стойностно еквивалентни. Предвид възмездния характер на договора е приел, че за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо да е било налице знание у купувача, че сделката увреждащия характер на сделката – обстоятелство, останало недоказано със събраните по делото доказателства. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК условие за допускане на касационно обжалване е наличието на конкретен правен въпрос, пряко или косвено обусловил крайния извод на въззивния съд, чието формулиране е задължение на жалбоподателя, като във връзка с непоставени от същия въпроси, дори и отговарящи на останалите изисквания, касационно обжалване не може да бъде допуснато. В разглеждания случай правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, не е формулиран. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК се съдържа единствено тезата на жалбоподателя, че от приложените по делото доказателства се установява знанието на купувача за задължения на продавача към негови кредитори (обезпечените с ипотеката вземания на трето лице). Така изложеното становище като израз на защитната позиция на жалбоподателя не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато. Независимо от горното, дори и от изложените доводи да бъде извлечен правен въпрос относно значението на знанието на приобретателя по възмезден договор за наличието на задължения на праводателя към трети лица, респ. за увреждане на такива кредитори, за правото на кредитор извън кръга на тези трети лица (т. е. кредитор с вземания, неизвестни на приобретателя към момента на сделката) да иска обявяване на относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД, не е обоснована и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В посоченото от жалбоподателя решение по гр. д. № 3094/2016 г. не е прието, че за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е достатъчно знание на приобретателя за задължения на праводателя към кредитори на последния изобщо, а изрично е подчертано, че такова условие е увреждането на кредитора, предявил иска. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран въпросът „Безвъзмездна ли е сделка – продажба на недвижим имот, по която получаването на сума от продавача-длъжник е поставено под настъпване на условие в определен срок, което условие не е настъпило, срокът за настъпването му е изтекъл и купувачът е освободен от всякакво плащане на уговорената в нотариалния акт цена?“. Така поставен, въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Макар и въпросът да съответства на фактите по делото (относно уговорените начин и условия за заплащане на цената по сделката), същият не е относим към изложените от въззивния съд съображения, доколкото при формирането на извода си за възмездност на сделката съдът изобщо не е обсъждал конкретните уговорки относно плащането на цената и предвиденото отпадане на задължението за това в случай на неизпълнение от страна на продавача да погаси обезпеченото с ипотеката задължение до остатък в размера на остатъка от цената, съответно значението на тези уговорки за определянето на договора като възмезден или безвъзмезден. Отсъства и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди дори липса на практика на касационната инстанция, нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън бланкетното възпроизвеждане на част от текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че въпросът е от „изключително“ значение за развитието на правото, аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съгласно направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ жалбоподателят следва да заплати на ответника „Омикс Газ“ ЕООД разноски за касационното производство в размер на 4100 лв. С тези мотиви съдът