Определение № 950 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4586/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. И., чрез адв. К. С. от САК, срещу решение № 262944/13.09.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 10613/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 160120/25.07.2020 г. на СРС, 27 с-в, по гр.д. № 8139/2020 г., и е отхвърлен иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от Е. Д. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД [населено място], с ЕИК [ЕГН] за признаване за установено, че касаторът не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите от 6 220 лв.- главница; 866,65 лв.- договорна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 05.12.2011 г.; 26,13 лв.- наказателна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 05.12.2011 г. със законната лихва от 06.12.2011 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 142,26 лв. за държавна такса и 424,06 лв. за адвокатско възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист от 26.01.2012 г. по гр.д.№ 53710/2011 г. по описа на СРС, 31 с-в, издаден в полза на цедента „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на цесионера-ответник по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси по отношение на които, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: 1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. Д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?. Поддържа се, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 45/30.03.2017 г. по гр.д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV ГО и др.; 2. Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително производство? Сочи се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 371/29.10.2015 г. по гр.д. № 1385/2012 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 285/06.10.2015 г. по гр.д. № 1953/2015 г. на ВКС, IV ГО; 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си въз основа на доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и в зависимост? По този въпрос се сочи противоречие с: Решение № 149/15.10.2019 г. по гр.д. № 60078/2016 г. на ВКС, I ГО; Решение № 97/02.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 151/30.07.2019 г. по гр.д. № 3044/2018 г. на ВКС, III ГО; и 4. Длъжен ли е съдът да съобрази фактите от значение за спорното право, настъпили в рамките на исковия процес?. По въпроса въззивното решение било в противоречие с: Решение № 149/15.10.2019 г. по т.д. № 60078/2016 г. на ВКС, I ТО и Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС, I ТО. Ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на касационната жалба в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че изпълнителното дело срещу касатора е било образувано на 05.03.2012 г. като давността е била прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия за налагане на запор, с извършени плащания и с изрично признание на дълга от длъжника. Последното изпълнително действие било извършено на 03.10.2014 г., а на 04.10.2016 г. настъпила перемпция по изпълнителното дело. Посочено е, че след 03.10.2014 г. давността е била прекъсната с молба от 03.07.2017 г. от взискателя, с която последният е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и с изпращането на запорни съобщения от ЧСИ на 27.07.2018 г. и на 06.11.2019 г. до работодатели на длъжника за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, и е направен извод, че до датата на предявяване на иска- 14.02.2020 г. 5-годишният давностен срок не е изтекъл, поради което иска е неоснователен. Въззивният съд, позовавайки се на практика на ВКС: решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/20 г., ВКС, IV ГО; решение № 3/04.02.2022 г., по гр.д. № 1722/21 г., IV ГО и др. е приел, че настъпилата перемпция е ирелевантна, тъй като съдебният изпълнител не можел да откаже извършването на изпълнителния способ, тъй като дължал подчинение на намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсвало давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. Вторият от повдигнатите от касатора въпроси, е предмет на т.3 от образуваното Тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии за приемане на тълкувателно решение по въпроса: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?, и настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение