Определение № 243 от 05.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК

Образувано е по частна жалба на Т. Х. А. и Е. З. Ф.-А. срещу въззивно определение № 28123 от 29.11.2016г по в. ч.гр.дело № 14677/2016г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено протоколно определение от 08.12.2015г за прекратяване на образувано по чл. 50 СК гр.д 21425/2013г на СРС, поради неявяване на мотителите –съпрузи. Първоинстанционният съд е приел ,че страните са уведомени редовно за заседанието, съобщения са били връчени на лице от адреса. Молителите не са се явили, приложена е санкцията на чл.330 ал.2 ГПК. Въззивният съд е обсъдил и отхвърлил довода на жалбоподателите,че уважителна причина за неявяване е подадената от получилото призовките лице М. молба преди заседанието ,в която е отразено ,че не е успял да ги предаде. Изтъкнато е, че доказателства за уважителна причина не са ангажирани.

В изложение се сочи и основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос: процесуално задължен ли е въззивният съд да обсъди изложените възражения и доводи в основанието на въззивното обжалване.Изтъква се противоречие с формирана задължителна практика ,цитират се решения на ВКС по чл. 290 ГПК (реш. № 212/2012г ТК ІІ т.о, реш. № 202/2013г І т.о ВКС ,реш. №581/2010 ІІІ г.о и др.) които не са приложени към изложението, искането е съдът служебно да ги съобрази.

Формулирани са процесуалноправни въпроси с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК:

1. Представлява ли уважителна причина за неизпълнение задължението за лично явяване на двамата съпрузи ,когато пълнолетно лице от адреса ,получило съобщенията, по обективни причини не е могло да предаде съобщенията за насроченото открито съдебно заседание.

2. Задължен ли е брачният съд да отложи делото ,щом са били налице сведения ,че призовките не са били предадени на адресатите на призоваването.

.3. Процесуално допустимо ли е искане да се възстановява срока, така както се твърди в мотивите на въззивното определение, в хипотезата на прекратяване на делото за развод по взаимно съгласие Общо е по въпросите е изтъкнато ,че са от значение за изхода на делото, касаят точното прилагане на закона и развитието на правото и по тях няма съдебна практика по чл. 290 ГПК.

Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.

По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди изложените възражения и доводи на жалбоподателя е налице установената практика в поддръжания от защитата смисъл, включително тълкувателна. Не е налице обаче основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като във въззивното определение Софийски градски съд е обсъдил инвокираните доводи за наличие на уважителни причини, довели до непредаване призовките от лицето, на което са връчени, на страница втора от мотивите. Изтъкнал е на свой ред ,че доказателства за отсъствие от адреса ,за невъзможност за узнаване, не са ангажирани, включително с частната жалба Правните доводи в частната жалба са се изчерпвали с това, което е възприел и обсъдил въззивния съд. Доказателства за твърденията не са били представени. Противоречие със задължителна практика на ВКС по правен въпрос не е налице.

Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите три въпроса. Не е поставен правен въпрос обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока и не е налице обосновка на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.

За да прецени съда причината за неявяване на двамата съпрузи лично в съдебно заседание при поддадена от тях молба за развод по взаимно съгласие ,в производство по чл. 50 СК и по реда на чл.330 ал.2 ГПК, като уважителна, следва да има доказателства, или поне данни за нея, да се приеме същата от съда за установена, да се направи извод за нейната достоверност, по който въпрос има установена практика. Въпросът дали е процесуално допустимо искане за възстановяване на срок при прекратено поради неявяване на съпрузите производство по чл. 50 СК, няма отношение към настоящето производство и изхода от него. Въпросът задължен ли е брачният съд да отложи делото, когато за насроченото ОСЗ са били налице сведения ,че призовките не са били предадени на адресатите на призоваването, е намерил отговор в ясни по съдържние и несъмнено проложими в случая процесуалноправни норми ,по които също е налице установена практика на ВКС. Тя е по чл.154 ГПК. В производството по чл. 50 СК на общо основание се прилагат нормите на глава VІ ГПК ( чл. 37 и сл ГПК) що се касае до призоваването на страните и неговата редовност,, нормите на глава ХІV, що се касае до доказването, съответно нормата на чл.330, ал.2 ГПК, що се касае до отлагане на делото в заседание ,в което е указано лично явяване на молителите. Касателно уважителните причини за неявяване по смисъла на чл.330 ал.2 ГПК, като основание за отлагане на съдебно заседание при развод по взаимно съгласие, има и трайно установена практика (опр. № 410/2010г по ч.т.д№451/2010г ІІ т.о, опр. №534/2010г по ч. гр.д № 453/2010г ІV г.о, опр. № 703/2009г по ч гр.д №711/2009г ІІІ г.о, опр. № 21/2016г по ч. гр.д №6242/2015г на ВКС и др ), която не изключва посочената по- горе преценка като основана на доказателства. По въпросите не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, същото е посочено без обосновка, както вече се изтъкна. По настоящето дело, след като в призовката с указано задължение за лично явяване в насроченото съдебно заседане на 08.12.2015г в Софийски районен съд е връчена редовно на адреса, посочен от двамата молители още с подаване на молбата на 20.12.2013г. Това е бил постоянният адрес на двамата съгласно приложените справки. Призовката е била връчена на М. Т. М., друго лице от адреса по смисъла на чл. 46 ал.2 ГПК, което лице до тогава е получавало всички съобщения до молителите без изключение и нито едно от тези многобройни съобщения не е връчвано и получавано лично от тях. Включително съобщенията във връзка с развилото се производство по обжалване са получавани единствено от М.. Единствено получените на 18.01.2015г призовки за задължение молителите да се явят лично, М. е върнал на съда с молба, депозирана преди заседанието,че не могъл да им ги предаде, като достоверна причина не е изтъкната, нито доказателства са приложени. Твърденията в тази молба съдът е преценил като недоказани от страна на жалбодателите ,с което при тези данни данни по делото, не е дал основание за повдигане на формулираните въпроси в изложението.

По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.