Определение № 60341 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1976/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален пълномощник на РЗОК-гр.Бургас, срещу решение № 55 от 02.07.2020 г. по т.д. №71/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 525 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 71/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, с което касаторът е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Лайф Хоспитал“ЕООД-гр.Бургас, сумата от 53 120 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ-11.02.2019 г. до окончателното плащане, от които: 52 040 лева-дължими за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договор №20623 от 19.02.2015 г. и доп.споразумение към него №21/19.05.2016 и анекс №22/30.05.2016 г. и 1080 лева-мед.изделия, вложени при лечението, за периода: 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г, както и в частта за присъдените разноски. Касаторът се позовава на индивидуалния договор, сключван между НЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ, и твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че доколкото ищецът е изпълнил задължението си по чл.11 от договора-да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ по клинични пътеки, то му се дължи заплащането на последната. Основава се на противоречие на този извод с Решение №2 от 22.02.2007 г. по Конституционно дело №12/2006 на КС на РБ. По изложени в жалбата подробни съображения, касаторът моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да се отхвърлят изцяло исковите претенции на ищцовото лечебно заведение. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател счита, че по формулираните общо седем въпроса, които се свеждат до няколко основни такива: следва ли НЗОК да заплаща стойността на извършените по оказана помощ по клинични пътеки над договорените обем; има ли определен бюджет, по който лечебното заведение следва да извършва дейността си и обвързан ли е изпълнителят по договора от този бюджет, следва ли НЗОК да заплаща плановите хоспитализации надвишаващи лимита на бюджета, с оглед задължението за оказване на непрекъснато изпълнение на мед.помощ само при спешни състояния и следва ли същите да бъдат заплащани при неспазване на процедурата за отчитането им от страна на изпълнителя, с оглед ненадлежното им осчетоводяване, следва ли изпълнителят да инициира специална процедура по корекция на определените лимити и за характера на правоотношенията по чл. 59 от ЗЗО, въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение в противоречие с цитираното по-горе решение на Конституционния съд и че същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по КЖ със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на сключен договор, по силата на който изпълнителят по него ищецът-МБАЛ се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020623 от 19.02.2015 г., изменен с последващ анекси: споразумение №21/19.05.2016 г. и Анекс № 22/30.05.2016 г., като по силата последния е определена стойност на дейностите, които възложителят следва да заплати за м. май 2016 г., в размер на 324 649 лева, платими през м. юни 2016 г.. Прендираната от ищеца сума като стойност на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки, над горната сума за периода, е в размер на 52 040 лева. Не се спори,че дейността е извършена от ищеца и не е заплатена от ответника, което се установява и от приетите като доказателства: спецификация за клинични пътеки и спецификация за вложени медицински изделия,стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на клиничната пътека. С оглед действащата през процесния период правна регламентация, въззивният съдебен състав е приел, че липсва основание за ограничаване на дейността на изпълнителя на медицинска дейност чрез въвеждане на лимити и съответно неплащане на стойността на извършени от него лечение на пациенти по клинични пътеки. За ищеца, като изпълнител на болнична медицинска помощ, не съществува правна възможност, в рамките на гарантирания здравен пакет да откаже предоставянето на такава помощ на здравноосигурените лица, поради изчерпване на средствата от разпределените му лимитирани бюджети, поради което няма как да се приеме, че превишавайки установените лимити, лечебното заведение е допуснало неизпълнение на договора, още по-малко виновно. В самият договор не е предвидена възможност при изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности. По изложените съображения,съставът на БАС е счел иска за основателен. Настоящият съдебен състав на ВКС, Второ намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по следните съображения: Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси, като първа обща предпоставка за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК, се отнасят към материалната законосъобразност на изводите на въззивния съд по конкретното спорно материално право, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, относно съдържанието на клаузи от конкретния процесен договор за болнична медицинска помощ по клинични пътеки с нормативната уредба, гарантираща оказването на такава помощ на здравносигурените лица. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т. 2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция, с оглед на доказателства за направата на такива в размер на 2000 лева-платено адв.възнаграждение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение