Определение № 948 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3866/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 11445/14.06.13г., постановено по ч.гр.д.№ 7725/13г. от Софийския градски съд, с което потвърдено разпореждане изх.№ 16555/17.01.13г. на ЧСИ М. П. по изп.д.№ 20098510400003 за връщане на приложената към възражението от 09.01.2013г. жалба срещу определените разноски по изпълнителното дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобщението за обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител е редовно връчено на жалбоподателя при условията на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като връчителят е констатирал, че дружеството не се намира на адреса, вписан в търговския регистър. В жалбата не са били изложени доводи за неправилност на тези констатации. Частният жалбоподател поставя въпроса за редовността на връчване на съобщението по реда на чл.50, ал.2 ГПК и за приложението на чл.50, ал.4 ГПК. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС е по молби за отмяна по чл.303 ГПК и няма задължителен характер за съдилищата съгласно ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК на ВКС. Дадените разрешения представляват тълкуване на процесуалните разпоредби, но преценката за законосъобразност е предопределена от направените отбелязвания върху съобщението – дали е търговецът е напуснал адреса или връчителят не е могъл да намери достъп до канцеларията. Достоверността на отразените факти в съобщението би могла да бъде оспорвана, право от което страната не се е възползвала в производството по обжалване на разпореждането на съдебния изпълнител. По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд