Определение № 1618 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 842/2026 г.

ВАСТрето отделение12.02.2026 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Общински съвет Минерални бани за отвеждане на съдиите Искра Александрова, Пламен Петрунов и Албена Радославова от разглеждането на адм. дело № 842/2026 г. по описа на Върховния административен съд. ОТМЕНЯ Определение № 8715 от 29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1837/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Областен управител на област Хасково срещу определение № 8715 от 29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1837/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. По изложени в жалбата доводи счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила иска отмяната му, като се прогласи нищожността на оспореното от него решение на Общински съвет Минерални бани. Ответникът по частната жалба – Общински съвет Минерални бани, чрез адвокат Ташев взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска отвод на поименно посочени съдии от Върховния административен съд, включително и на съдиите от настоящия съдебен състав. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане оспорването, обективирано в Заповед №АК-04-11 от 01.12.2025г. на Областния управител на Област – Хасково, на Решение №365/11.11.2025г. на Общински съвет - Минерални бани и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че оспореното решение не представлява административен акт. То не може да се квалифицира нито като общ административен акт според определението на чл. 65 АПК, нито като нормативен по дефиницията на чл. 75 АПК, нито като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а е такова с вътрешно-ведомствен и организационен характер по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Представлява реализация на волята на колективен орган, която по същността си не попада в нито една от категориите актове по чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), които могат да бъдат върнати или оспорвани, има характер на организационен и вътрешнослужебен акт. По отношение на оспореното решение не е приложимо Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд. Възприетата в същото обжалваемост на всички актове на общинските съвети касае административни актове, защото само на такива актове може да се извършва преценка за законосъобразност, респ. за незаконосъобразност. От правна страна съдът е приел приложението на чл. 159, т. 1 АПК. Съдебният състав намира искането за отвод за неоснователно. Основанията за отвод на съдия от участие в разглеждане на делото са уредени в чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. В чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е предвидено, че не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В случая не се твърдят и не са налице обективно съществуващи обстоятелства от категорията по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, които биха могли да породят основателно съмнение в пристрастност на съдиите от съдебния състав към изхода на спора. Несъгласието на страната с постановени съдебни актове не основава наличие на предпоставките на чл. 22, ал. 1 т. 6 ГПК. Съдът намира, че не следва да обсъжда голословните твърдения, че действа в угода на политическа сила. Ето защо искането за отвод следва да бъде отхвърлено. Обжалваното определение е валидно и допустимо но неправилно. При неправилно приложение на закона в обжалваното определение съдът е направил извод, че оспорването е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго, като може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Съответно с Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г., задължително за съда съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е прието, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези издадени на основание чл. 21, ал. 1 т. 8 ЗМСМА. Посоченото право на областния управител да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им основава допустимост на конкретното оспорване, което се основава на неправилно приложение на закона при приемането му (липса на изискуемо се мнозинство за вземането му), а не на целесъобразността на оспорения акт, като не се отрича правомощието на общинския съвет по чл. 150, ал. 1 изр. второ от Конституцията на Република България. Като е приел друго, при неправилно приложение на закона, административния съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

17