Определение № 127 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3385/2013 г.

Производството е по реда на чл. чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. О.-С. и Н. П. Й. от С. против решение № 981/22.05.2013 г. по т.д. № 512/2013 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 132/9.11.2012 г. по т.д. № 23/2012 г. на Софийски ОС, което, на основание чл.422 ГПК, се признава за установено по отношение на касаторите, съществуването на вземането на П. Б. О.-С., за солидарно заплащане на сумата 102 999.41 лв., част от вземане в общ размер на 2 600 000 лв., произтичащо от ЗЗаповед от 20.12.2007 г., издаден от О. и авалиран от Й., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1417/2011 на Самоковски РС, ведно със законната лихва. Касаторите са осъдени за разноски. Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че същата е неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. В производството по чл.422 ГПК, фактите и обстоятелствата въведени от ищеца с ДИМ и по-късно с уточняваща молба, за това, че ЗЗ е издаден за обезпечение на договорни задължения на издателя и че сумата по ЗЗ произтича от конкретен договор, съставляват ли обстоятелства на които се основава иска по чл.127,ал.1,т.4 ГПК и следва ли да бъдат съобразени от съда при проверка редовността на исковата молба по чл.129,ал.1 и 4 ГПК, следва ли да се съобразят при доклада по делото по чл.146,ал.1 ГПК и евентуално при констатирани нередовности по-късно, да обусловят изменение на доклада по делото при определяне на обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения, и на обстоятелствата, които се нуждаят от доказване, както и при разпределяне док.тежест между страните?, 2. Може ли ЗЗ да обезпечава каузалните правоотношения между приносителя и издателя на такъв менителничен ефект?, 3. При иск по чл.422 ГПК по който не се спори, че ЗЗ е обезпечителен, ищецът е посочил че исковата сума се дължи по конкретен договор с издателя и е уточнил конкретните задължения по каузалното правоотношение, съдът трябва ли да изследва въпроса за съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца по това правоотношение с издателя и връзката на ЗЗ с каузалната сделка?, Как се разпределя док.тежест?, 4. При преценка основателността на иска ответниците следва ли да докажат, че са изпълнили задълженията си по каузалното правоотношение, за което те твърдят, че е обезпечено със ЗЗ, когато ищецът твърди, че ЗЗ е предявен за вземане, което произтича от др.каузално правоотношение?, 5. От значение ли е за основателността на иска срещу авалиста обстоятелството, че приносителя на ЗЗ недобросъвестно се ползува от менителничния ефект и се позовава на абстрактния му характер, за да избегне възраженията произтичащи от каузалните му отношения с издателя? Твърди се недопустимост на обжалваното решение, както и основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Висящо е тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК по въпроси на заповедното производство. Поставеният в предложението за ТР въпрос № 17, /т.2 по разпореждането за допълване от 13.06.2013 г./, какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед? и др., ще има значение за произнасянето на ВКС по допускане на касационната жалба, с оглед на част от поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси. Водим от горното и на основание чл.292 ГПК, ВКС-І т.о.