Определение № 60279 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 746/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [община], с БУЛСТАТ:[ЕИК], представлявана от кмета Д. П. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 631 от 02.03.2021 г. по в.ч.гр.д. № 442/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 903998 от 08.10.2020 г., постановено по т.д. № 87/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, Гражданско отделение, девети състав, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо и неподведомствено на гражданския съд. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира за неговата отмяна. Навеждат се твърдения, че предвиденото в Закона за водите създаване на В и К асоциации, задължителното включване на общините в тях, когато на територията на съответната община има В и К системи държавна собственост, условието общините да напуснат съответната асоциация само по единодушно съгласие на всички членове на асоциацията и липсата на съдебен контрол върху решенията на общото събрание на В и К асоциацията е предпоставка за установяване на монополно положение на съответния В и К оператор и ограничаване на дейностите, регламентирани в чл. 101 от ДФЕС. Частният касатор счита, че създаването на монополно предприятие за доставка на услуги е изрично забранено от чл. 106 ДФЕС, поради което разрешените от състава на Апелативен съд – София въпроси формално съответстват на българския закон, но влизат в противоречие с правото на ЕС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отново се сочи, че в закона не е предвиден ред за съдебен контрол на решенията на общото събрание на В и К асоциацията, поради което съставът на АС – София е приел, че без изрична законова регламентация същите не могат да бъдат съдебно проверявани, с оглед на което се повтарят оплакванията в частната касационна жалба и се моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по следния въпрос: Допустимо ли е съгласно чл. 106 и чл. 101 ДФЕС създаването на В и К асоциации, задължителното включване на общините в тях, когато на територията на съответната община има В и К системи държавна собственост, условието общините да напуснат съответната асоциация само по единодушно съгласие на всички членове на асоциацията и липсата на съдебен контрол върху решенията на общото събрание на В и К асоциацията? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е посочил, че изцяло споделя изложените доводи на първоинстанционния съд в подкрепа на извода за недопустимост на предявения иск за отмяна на решенията, взети на проведено на 27.02.2020 г. редовно заседание на общото събрание на Асоциацията по водоснабдяване и канализация на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕOOД – Благоевград. Приел е, че според чл. 124, ал. 3 ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения е допустим само ако е предвиден в закон, а упражняването на потестативно право по съдебен ред е допустимо само по изрична разпоредба на закона. В случая, специалният закон – Закона за водите, не предвижда ред за упражняването на съдебен контрол по отношение решенията на специалните органи по чл. 198в, ал. 3 ЗВ, а прилагането по аналогия на други нормативни актове – ЗЮЛНЦ, е недопустимо. Съобразно установеното от специалния закон, Асоциацията по В и К по чл. 198б, т. 2 е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация. Тя не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба, като органите й и техните правомощия са изрично регламентирани. В чл. 198в, ал. 4 ЗВ изрично и изчерпателно са изброени правомощията на общото събрание като орган на управление на съответната асоциация, а чл. 198в, ал. 6 – ал. 10 регламентират реда за свикването и предпоставките за вземане на валидни решения от този управителен орган. Според решаващия съдебен състав нито в тези текстове, нито в други от специалния закон е предвидена правна възможност за атакуване на решенията на Асоциацията пред съда. Изложил е, че по въпроса относно правния характер на исковете за отмяна на решения на колективни органи на юридически лица е налице постоянна практика на касационната инстанция, съобразно която тези искове са конститутивни по своя характер, като материалните и процесуални предпоставки за тяхното предявяване са регламентирани в съответния закон, уреждащ правоотношенията между членовете и колективния орган на съответната организация, докато в настоящия случай ЗВ не съдържа разпоредба, която да регламентира процесуалните и материални предпоставки за контрол върху решенията на общото събрание на съответните асоциации по чл. 198б, т. 2 ЗВ от нейните членове. Според въззивния съдебен състав неприложима по аналогия е и разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ, поради различията между създадения по силата на специален закон орган, какъвто е В и К асоциацията по чл. 198б, т. 2 ЗВ, и сдруженията, създадени на доброволен принцип, т.е. не е налице сходство при създаването, устройството, правата и задълженията на членовете на сдруженията с нестопанска цел и асоциацията - ответник, за да се приложи по аналогия чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Разликата решаващият състав е обосновал с положението, че участието, т.е. членуването на общините в асоциацията, е задължително, за разлика от доброволния принцип при създаването на сдруженията, като задължителният характер на членството е съобразен с публичноправните последици на осъществяваните от тези асоциации функции по отношение управлението на водите. Т.е. е недопустимо и застрашаващо публичния интерес възприемането на неограничено индивидуално право на защита на членовете на такива организации по отношение решения, касаещи организацията и функционирането на самото юридическо лице. По тези съображения, съставът на Апелативен съд – София е приел, че предмет на конститутивни искове могат да бъдат само права, които не могат да бъдат упражнени извънсъдебно и предпоставят нарочно овластяване от закона за упражняването им по съдебен ред, а в случая ЗВ изрично не предоставя или не препраща към друга правна норма за право на членовете на асоциациите по чл. 198б, т. 2 ЗВ да искат отмяна на незаконосъобразните и противоуставни решенията на ОС, поради което [община] не разполага с потестативното право да предяви иск за отмяна на конкретно взетите решения на ОС на Асоциацията. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните причини: Частният касационен жалбоподател не е формулирал правен въпрос, разрешен от въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който да се допусне касационно обжалване на определението. Ако се приеме, че такъв въпрос съставлява въпросът, по който се моли да се отправи преюдициално запитване, то той е относим към спорния предмет единствено в последната си част – дали решенията на ОС на В и К асоциациите могат да бъдат предмет на съдебен контрол по реда на ГПК, като в тази част обжалваното определение съответства на практиката на ВКС по други сходни казуси /вж. определения по ч. т. д. № 35/2009 г. и по ч. т. д. № 1068/2013 г. на І т.о./, т.е. допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Отсъстват и основанията на т. 2 и т. 3 от посочената норма – не се твърди и обосновава противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, нито разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Безспорно е, че В и К асоциацията е административен орган, поради което и редът за оспорване на решенията му, при липса на специална законова уредба, е по АПК. Друг е въпросът, че съгласно практиката на ВАС, вкл. определение № 15885 от 22.12.2020 г. по адм. д. №11262/2020 г. на ІІІ отделение, постановено във връзка със същото оспорено решение от 27.02.2020 г ., последното, макар и взето от административен орган, не притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност пред съда, нито на общ или подзаконов нормативен акт, поради което и производството по жалбата срещу него е било прекратено. Неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС – първо, защото частният жалбоподател не доказва предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което отправянето на такова запитване би било безпредметно, и второ, защото при поставянето на въпроса през призмата на забраната за установяване на практики, нарушаващи конкуренцията, относима към предприятията, не се отчитат особеностите и функциите на В и К асоциациите – нетърговци, свързани с провеждането на държавната политика в областта на водите и защитата на обществения интерес. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение