Определение № 1993 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 962/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №51725/03.10.2025 г., допълнена с жалба вх. № 4218/26.02.2026 г. на Д. Т. Д., чрез адвокат Т. Е., срещу въззивно определение № 2283 от 18.09.2025 г. по в. ч. гр. дело № 1580/2025 г. на Окръжен съд – Бургас. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли, след като е изтекъл даден от съда срок за отстраняване на нередовност по подадена искова молба, поради наличие на уважителни причини, и при положение че страната е подала молба за продължаването на изтеклия вече срок, съдът да постанови акт за прекратяване на производството и да върне исковата молба; 2. Следва ли когато един състав на съда е дал срок за отстраняване на нередовности в искова молба, последващ друг състав на съда да даде нов срок за отстраняване на същите нередовности. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на Д. Д. срещу разпореждане №1066 от 02.07.2025 г. по гр. д. № 536/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата му молба е върната и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд с разпореждане от 09.06.2025 г., като на ищеца са дадени указания да отстрани констатирани нередовности в едноседмичен срок от съобщавението. С определение от 16.06.2025 г. съдията-докладчик се е отстранил от разглеждане на делото. Поради неизпълнение на дадените указания, на 02.07.2025 г. първоинстанционният съд /с друг съдия – докладчик/ е постановил връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е посочил, че съобщението за дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба е връчено на ищеца на 10.06.2025 г. Искането на ищеца от 25.06.2025 г. за продължаване на срока за изпълнение на указанията е оставено без уважение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 63 ГПК. Въззивният съд е приел, че исковата молба е правилно върната, с оглед неизпълнените указания в дадения на страната срок. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси е ирелевантен и се поставя при фактическа обстановка, която не е приета за установена. Съдът е приел, че исковата молба е върната след изтичане на срока за изпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба. Следва да се посочи, че съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК продължен може да бъде само срок, който не е изтекъл към момента на подаване на молбата. В случая на 10.06.2025 г. ищецът е получил препис от разпореждането с дата 09.06.2025 г., с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. С молба вх.№ 3636/13.06.2025г. ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените указания. Съдът е продължил срока с още една седмица, считано от датата на изтичане на първоначалния срок. Последващото искане на ищеца за продължаване на срока е депозирано на 25.06.2025 г. - след изтичане на продължения вече срок. При това положение, както е приел и въззивният съд, молбата е оставена без уважение, защото не са налице предпоставките на 63, ал.1 ГПК. Предвид неизпълнението на дадените указания и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството е прекратено. Вторият въпрос не предпоставя допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което липсва общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че промяна в съдебния състав, който разглежда делото, не води до отмяна на извършените до този момент съдопроизводствени действия по неговото движение. С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.