Определение № 50162 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3050/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от държавата, чрез министерство на земеделието, с вх. № 261218/14.06.2022 г., срещу въззивно решение № 260007/18.04.2022 г. по в.гр.д. № 899/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1,т.1 и т. 3 и ал.2, предл.2 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС - решение № 769/1011г. по гр.д.№ 236/2010г., ВКС, ІІІг.о., без обаче да се поставя конкретен правен въпрос в тази насока. Сочи се, че тълкуване на съдебно решение се допуска при наличие на съмнение за правилното приложение на решението, каквито обстоятелства са налице в настоящия случай. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставя въпрос: Налице ли са обективни критерии за поправка на диспозитива и спорове при изпълнение на правните последици от решението и при кои случаи е необходимо да се допълни диспозитивът на съдебното решение и при кои случаи да се извърши тълкуване от съда, който го е постановил. Във връзка с основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК се посочва, че молбата е за тълкуване на решението на РС-Пещера, а по нея се е произнесъл ОС-Пазарджик, който не е постановил решението, чието тълкуване се иска. Ответниците по касационната жалба община Батак и министерство на регионалното развитие и благоустройство не са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на държавата, чрез министерство на земеделието, храните и горите за тълкуване на решение № 427/31.07.2013г. по гр.д.№ 38/2011г. на РС-Пещера, потвърдено с решение от 21.12.2013г. по гр.д.№ 889/2013г. на ОС-Пазарджик. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.251,ал.1 ГПК за тълкуване на така постановеното решение. Приел е, че с молба вх.№262913/2021г. на министерство за земеделието,храните и горите е поискано тълкуване на влязлото в сила решение №427/31.07.2013г. по гр.д.№38/2011г. по описа на РС- Пещера относно вида на територията на имотите и начина на трайно ползване, описани в диспозитива на решението, за които имоти е признато за установено по отношение на община Батак, че държавата е техен собственик. Твърди се,че решението не е изпълнено, то не е вписано в Служба по вписванията по местонахождение на имотите, не са и нанесени данните в КККР на гр. Батак относно „вид на територията“ и „начин на трайно ползване“. В изпълнение на договор за изготвяне на скици на имотите, изпълнител направил проект за промяна в КККР, който е представен в СГК- Пазарджик. От последната е изпратено уведомление, че некоректно са въведени данни за „вид територия - горска” и за „НТП - друг вид дървопроизводителна гора”. В диспозитива на влязлото в сила съдебно решение липсва отразяване на „вид на територия” и „НТП”. Към днешна дата в КККР за землището на гр. Батак имотите са отразени като урбанизирана територия. Освен това община Батак отказва издаване на данъчни оценки. Искането е поради наличие на спор при тълкуването на съдебното решение от различни правни субекти да се допусне търлкуване относно вида на територията на имотите и начина на трайно ползване.Въззивният съд е приел, че той следва да се произнесе по молбата за тълкуване, тъй като се е произнесъл по съществото на спора. С решение №427/31.07.2013г. на РС-Пещера по гр.д.№38/2011г. е признато за установено на осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по отношение на община Батак, че държавата,чрез министерството на земеделието и храните е собственик на следните недвижими имоти: имот в отдел 180, част от подотдел 0,идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва:680,693,692,29 и части от имоти 103,105,98,100,82,64,48,44, 43,35, 23, 30,18,17,16,15, отразени в зелено на скицата на СТЕ; - имот в отдел 180, подотдел П, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 172,76,75,74,73, 72,71, 65,66, 64,90, 682,104, 101,99 и части от имоти 69,84,103,47, 48,61,39, 105, 85, 681,70,177,694,692,693, отразени в червено на скицата; - имот в отдел 180, част от подотдел 4, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 7 и част от 8, отразени в кафяво на скицата; - имот в отдел 182, част от подотдел К, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва:230,229,234, 711,221, 212,217, 216,215,209, 210,204,205, 207,202,258, 722,723,257,247,775,253,252,192,190,184,185, 191, 697, 187,188,176, 697,177, 182 и 170 и части от имоти 231,222,214,193,259,64 и 67, отразени в синьо на скицата; - имот в отдел 182, част от подотдел Л и М, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 215,216,217,221, 222,771, 234,218,219,231,230,229, отразени в жълто на скицата; - имот в отдел 194, част от подотдел А, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 315, отразен в розово на скицата; - имот в отдел 194, част от подотдел 2, идентичен с имоти от масив 02837.305, както следва: 354,355,356,357, отразени в оранжево на скицата; - имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: 358,712, 359, 361,362,363, 364, 365, 366, 367,388,370, 371,372,379, 378,377,374, 375,380,713,381,382,383,384,395,393,386,388,389,391,434,468,451,457,454,456,433,397,398,399,717,402,406,408,410,417,740,789,472,418,419,468,422,421,423,426,427,428,430,431,432,462,459,429,500,501,502 и части от имоти 369,332,333,334,401,470, 459, 429,494, 476, 503, отразени в зелено на скицата; - имот в отдел 194, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: 503 и части от имоти 459,429,500, отразени в кафяво на скицата; -имот в отдел 183,част от подотдел 1, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва :561, 560,507,506,517,518,519, 534, 530,532,558, отразени в синьо на скицата; - имот в отдел 183, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: 552,524, 523,526,521,529, отразени в зелено на скицата; -имот в отдел 183, част от подотдел В, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: част от имот 550, отразени в кафяво на скицата на СТЕ; - имот в отдел 183, част от подотдел А, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва:620,650, 605,626, 629,594, 591,587, 599,758, 760,590, 566,569, 570,550,541,551,549, 600, 540,515,560,558,559,557 и части от имоти 619,628,607, 351, 325,351,552, отразени в червено на скицата; - имот в отдел 182, част от подотдел Ж, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: части от имоти 189,190,193, 194,199,202,203 и 205, отразени в кафяво на скицата; - имот в отдел 180, част от подотдел Б, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: части от имоти 291,290,289,300, отразени в розово на скицата на СТЕ на лист 128, която приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното решение. Решението е потвърдено с решение от 21.12.2013г. по гр.д.№889/2013 по описа на ОС-Пазарджик. Тълкуването е способ за преодоляване неяснота, противоречие или двусмисленост, допуснати в диспозитива на съдебното решение, които правят неустановима по ясен и безпротиворечив начин, на практика – неразбираема, инкорпорираната воля на съда и правят решението неизпълнимо. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Правният интерес от тълкуването е свързан с изпълняемостта на решението. На тълкуване подлежи диспозитивът на съдебния акт,като преценката се извършва в съответствие с изявената воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив. Изхожда се от същината на мотивите, такива каквито са и доколко от тях би могло да се разтълкува диспозитивът, когато е неясен, противоречив, съдържащ двусмислие и като такъв - неизпълним. Диспозитивът на постановеното от въззвния съд решение е ясен и недвусмислен и няма основание да се иска неговото тълкуване. В случая с молбата се излагат доводи, свързани с възникнал спор при тълкуванията от различни правни субекти относно формираната от съда воля за вида на територията на имотите и начина на трайно ползване, описани в диспозитива на решението. Тези доводи не се отнасят до неясноти на решението, а представляват искане за допълване на диспозитива му относно вида на територията - горска, както и какъв е начинът на трайно ползване. За страната е съществувала възможност да поиска допълване на решението в предвидения от ГПК срок, който обаче е изтекъл. В настоящото производство не може да се дават указания на административните органи, как да впишат вида на територията, какъв е начинът на трайно ползване и пр. Тълкуването на съдебното решение не е способ за изменение на формираната воля на съда по приключилия правен спор - чл. 246 ГПК. Недопустимо е да се поставят отново на преценка доказателствата по спора или да се правят нови правни изводи. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, както и на чл.280,ал.2, предл.2 ГПК. Обжалваното решение не е недопустимо. Съобразно установената съдебна практика, при искане за тълкуване на съдебно решение, производството се развива пред съда, който го е постановил.Правилото се отнася и когато въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, тъй като тълкуването се извършва с оглед решаващите мотиви на решението по същество, което е това на въззивния съд. Поставеният от касатора въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в посочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК.Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Така, както е поставен въпросът, не може да се приеме за относим. Решаващите изводи на въззивния съд са, че тълкуването е приложимо към неясните решения, тъй като касае правните им последици. То трябва да изхожда от мотивите, а не от нова преценка на данни по делото или искания на страните. Поддържаните от молителя /ищец/ доводи за тълкуване изискват преценка на доказателствата по делото и вписване на нови и допълващи данни за процесните имоти, което не може да се направи по реда на чл.251 ГПК. След като въпросът е неотносим,той не съдържа общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обуслови допускане на обжалваното решение до касация. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.