Определение № 121 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 31.01.2013г. по гр.д.№2518/2012г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.64, ал.1, т.1 СК, вр. чл.53, ал.2 СК/отм./. Жалбоподателят – М. Ф. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта досежно присъдените разноски, тъй като е даден отговор на процесуален въпрос от значение за точното приложение на закона. Жалбоподателят- К. Ц. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси които за от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е прекратил пълното осиновяване на К. В., [дата на раждане], допуснато с решение от 23.10.2002г. по гр.д.№415/2002г. на РС Нова Загора. Прието е, че производството по делото, образувано по искова молба от 11.06.2009г., е допустимо. Изложени са съображения за това, че тъй като разпоредбите на чл.64 и чл.65 СК (отм.), съответно - на чл.106 и чл.107 СК-2009г. - уреждат права от един и същи вид: потестативно право за прекратяване на осиновяване, то разпоредбата на чл.106, ал.4 СК-2009г., установяваща преклузивен срок за предявяване на иск за прекратяване на осиновяването, няма обратно действие и е неприложима, а доколкото отменения семеен кодекс/ чл.64 от същия/ не предвижда преклузивен срок, то съдът следва да се произнесе по съществото на спора. Прието е също така, че основателността на претенцията следва да се преценяват с оглед правилата по Глава Шеста от Семейния кодекс от 1985г./ при действието на който е възникнало осиновяването/ и в случая атакуваното осиновяване е допуснато в нарушение на разпоредбата на чл. чл.53СК - 1985г., разпореждаща, че никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица освен ако те са съпрузи, както и че никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване, като тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. Посочено е, че атакуваното осиновяване се явява именно второ поред, доколкото към момента на допускането му не е било прекратено осиновяването на ответницата от В. В., поради което същото е унищожаемо като противоречащо на забраната на чл.53, ал.2 СК 1985г. и следва да бъде прекратено. В изложението, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателката К. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е дал отговор в решението си на въпроси от значение за спора, а именно относно възможността разпоредбите на чл.32 и чл.35 ЗЗД за се приложат и по отношение на правоотношения, свързани с осиновяването и за значението на недобросъвестността на ищеца по иск за прекратяване на осиновяване при преценка за неговата основателност. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 30.05.1988г. по гр.д.№305/1988г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че осиновителят не може да основе иска си за прекратяване на осиновяването на личното си укоримо поведение и други решения неотносими към спора. Позовава се на ППВС№5/1978г. по въпроси, касаещи спорове за произход. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката М. Ф., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за спора, а именно относно приложението на чл.78, ал.2 ГПК в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 19.11.1965г. по гр.д.№2200/1965 г., ІІ г.о. на ВКС, определение от 16.03.2010г. по гр.д.№104/2010г., ІІ г.о. на ВКС, определение от 31.05.2010г. по гр.д.№90/2010г. на ОС София и решение от 16.01.1957г. по гр.д.№7153/1956г., ІV г.о. на ВС, в които е прието, че когато ответникът не е дал повод за завеждането на делото и признава иска не дължи разноски. Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението на жалбоподателката К. Ц. въпрос за възможността разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗЗД, касаеща срока, в който може да се иска унищожаване на сделка, да се приложи и по отношение на правоотношения, свързани с осиновяването, както и по въпроса, поставен от жалбоподателката М. Ф. за дължимостта на разноски при условията на чл.78, ал.2 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на практика. Предвид изложените съображения, съдът