Определение № 3178 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 396/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. Н. като пьлномощник на В.Т.Д. срещу въззивно решение № 1321, постановено на 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 2299/2023 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне предявения от касатора срещу Т. Ц. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], който самостоятелен обект се намира на етаж втори в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 50 кв. м., с прилежащите части – 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, заедно с прилежащите самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, на етаж първи в сградата, с предназначение: за склад, с площ 32,10 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/2 ид. ч. от описания по-горе поземлен имот. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, както и за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „дали искът или възражението за наличие на трансформация следва да се уважи след проведено пълно и главно доказване от страна на опровергаващия презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК /отм./, т. е. следва ли да бъде проведено пълно и главно доказване на фактите имащи значение за трансформацията на паричните средства“, като по този въпрос се сочи противоречие с решение № 249/27.11.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 72/07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г. на ВКС, първо г. о., решение № 865/30.12.2005 г. по гр. д. № 628/2005 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 140/23.11.2020 г. по гр. д. 617/2020 г. на ВКС, първо г. о. 2. „следва ли при преценката на по-голям или изключителен принос при придобиване на имущество в режим на СИО, съдът да извършва съпоставка между съпрузите на всички форми за приноса или да се ограничи само до някои от тях, или изобщо да не извършва изследване в тази посока“. Поддържа се противоречие с решение № 50122/06.01.2023 г. по гр. д. № 4989/2021 г. на ВКС, второ г. о. 3. „когато е придобит възмездно недвижим имот по време на брака при действието на СК /отм./ и е заплатен със средства на единия съпруг, оборва ли се презумпцията за съвместен принос“, като се твърди противоречие с ППВС № 5/1972 г., ППВС № 8/1980 г., решение № 126/31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г. на ВКС, второ г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със следния въпрос: „като какъв следва да се цени произхода на парични средства, получени по неизпълнен предварителен договор за продажба на недвижим имот от единия съпруг по време на брака“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Т. Ц. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. По делото е установено, че с нотариален акт № 105/25.11.1997 г. Т. и М. Д. са прехвърлили на дъщеря си В. Д. срещу задьлжение за издръжка и гледане правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място, заедно със западната част от жилищната сграда, представляваща самостоятелно жилище. С влязло в сила на 02.02.2004 г. решение по гр. д. № 5816/2003 г. на Пловдивския районен съд договорът е развален. Описаният имот е бил поставен в дял на Т. Д. със сьдебна спогодба, постигната по гр. д. № 7616/1989 г. на Пловдивския районен съд, като със същата за уравнение на дяловете на другите съделители е осьден да заплати парично уравнение от 3 987 лв., в сроковете по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./. Видно от предварителен договор от 20.02.1991 г., сключен в обикновена писмена форма, „В.Д. дава на Т. сумата 4 000 лв., която той да заплати за уравнение на дяловете“, а той се е задължил да й прехвърли собствеността върху имота в срок до 10.03.1991 г. Бракът между родителите на ищцата е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение на 28.12.2004 г. Изложените от ищцата в исковата молба твърдения са, че на основание наследствено правоприемство от майка си, починала през 2015 г., притежава право на собственост върху 1/2 ид. ч. от делбения имот. Същият е представлявал съпружеска имуществена общност, тъй като паричното уравнение е изплатено по време на брака. Ответникът е възразил, че процесният имот е негова индивидуална собственост, тъй като съпругата няма принос в придобиването, както и е въвел при условията на евентуалност възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Въззивният съд е изложил съображения, че получената от ответника парична сума въз основа на предварителния договор от 1991 г., е негово лично имущество. С него той е поел лично задължение за сключване на окончателен договор. Направен е извод, че съпругата не е имала принос в придобиването, поради което ответникът е индивидуален собственик на процесния имот. В решението не е обсъждано евентуалното възражение за придобивна давност. В заключение, предвид липсата на съсобственост между страните, искът за делба е отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените материално-правни въпроси, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение. Налице е съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение, предвид извода на въззивния съд за липса на съвместен принос на съпрузите при придобиване на имот на възмездно придобивно основание, каквото е и одобрената от съда спогодба по делбено дело, въз основа на която са платени по време на брака сумите за уравнение на дяловете. Следва да се извърши преценка дали обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно. На жалбоподателката трябва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лв., за разглеждането на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,