Определение № 3117 от 06.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1230/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение “Спортен клуб ВАНТО - В.”, ЕИК[ЕИК], против решение № 24/15.01.2025 г. по в.т.д. № 783/2024 г. по описа на Апелативен съд – С. в частта, с която е частично отменено решение № 3/01.02.2024 г. по т.д. № 4/2020 г. на Окръжен съд – Видин и са уважени предявените от Ю. К. Й. искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на общото събрание на сдружението, приети на 12.12.2019 г. от 18,30 часа пред заседателната зала на хотел “Р.” - В..

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд за нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от устава на сдружението поради неустановяване на изискването за спадащ кворум и за провеждане на общото събрание един час след обявения в поканата. В тази насока се изразява несъгласие с приетото от въззивната инстанция за ирелевантно обстоятелство, че след регистрацията шест от общо девет от присъстващите членове са принудени да напуснат залата, в която са останали и гласували лица, които не са членове на сдружението, както и че решенията на общото събрание, проведено на същата дата в 17,30 часа, са отменени с влязъл в сила съдебен акт по съображения, че при приемането им са взели участие 27 лица, които не са били сред 12-те учредители на сдружението. Изтъква се, че редовните членове на сдружението не са допуснати в залата от служители на охранителна фирма и процесното събрание е проведено пред заседателната зала, с оглед на което неправилна е преценката на решаващия състав, че общото събрание не е проведено на мястото, обявено в поканата за свикването му. Оспорват се и мотивите на въззивния съд, че при провеждане на общото събрание са нарушени закона и устава на сдружението, относно часа и мястото на провеждане на същото. Подчертава се, че в поканата са посочени всички задължителни реквизити и събранието е проведено при спазване на законовите норми и устава на сдружението. На същото не са участвали лица, които не са членове на сдружението, нито пълномощници. Гласуването е проведено явно, като гласовете са преброявани от преброител, избран в началото на същото. На общото събрание са приети решения в рамките на неговата компетентност. Те са отразени в протокола от провеждането му, който е надлежно оформен и подписан от председателя, протоколчика и преброителя. Не е изопачаван начинът на гласуване. В тази насока се акцентира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на нито едно от нарушенията, твърдени в исковата молба, и не е ангажирал доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на атакуваното въззивно решение с практиката на касационната инстанция – решение № 87/10.05.2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 1017/27.12.2004 г. по гр.д. № 140/2004 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 432/08.06.2006 г. по т.д. № 22/2006 г. на ВКС, I т.о., като са поставени следните въпроси:

1. “Кои са критериите въз основа на които Съда извършва преценка за наличие или отсъствие на кворум за провеждане на ОС на Сдружение?”.

2. “Провеждането на ОС един час след обявения начален такъв, обосновава ли незаконосъобразност на приетите от ОС решения?”.

3. “Незаконосъобразно ли е проведено Общото събрание на сдружение с нестопанска цел пред мястото определено в поканата, при наличие на обективна невъзможност за провеждането му в самата зала и това води ли до незаконосъобразност на приетите решения?”.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Ю. К. Й. не е депозирал отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд е приел, че е сезиран с жалба на ищеца Ю. К. Й. срещу решението на Окръжен съд – Видин за прекратяване на производството срещу ответното сдружение по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на процесните решения на общото събрание на сдружението от 12.12.2019 г. и непровеждане на извънредно общо събрание на тази дата, както и за отхвърляне на иска с правно основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на релевираните решения на ОС. Намерил е за правилно първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, с мотива, че при липса на вписване на решенията в търговския регистър ищецът не разполага с правен интерес да установи несъществуването им. В тази част въззивното решение, което е с характер на определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, не е обжалвано и е влязло в сила.

По иска с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението въззивният състав е приел, че ищецът има правен интерес да ги оспорва, тъй като е вписан като член на управителния съвет на сдружението и негов председател, видно от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ.

Апелативният съд е преценил, че решенията, взети от проведеното на 12.12.2019 г. от 18,30 часа общо събрание на сдружението пред заседателната зала на хотел “Р.” са незаконосъобразни като противоречащи на ЗЮЛНЦ и на устава му. Изложил е съображения, че от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че не са били налице условията на спадащ кворум, за да се проведе събранието един час по-късно от обявения в поканата. Напротив, свидетелите сочат, че в обявения в поканата начален час за събранието пред залата са се явили 6 от членовете на сдружението - С. И., В. В., Р. К., Б. Л., Г. П. и М. М., които се регистрирали /подписали/ в предоставения регистър и влезли в залата. Вътре се намирали още трима от членовете - Ю. Й., В. Й. и Ц. И., а Ю. Й. бил пълномощник на М. М., с представено от него пълномощно. Следователно към момента на обявения в поканата за събранието час – 17,30 часа, в залата са се намирали 10 от общо 12-те члена на сдружението. Съгласно чл. 12, ал. 1 от устава, общото събрание може да заседава, ако на него присъстват половината плюс един от членовете му, с оглед на което това изискване е изпълнено. Към 17,30 часа са били налице предпоставките да бъде проведено общо събрание на сдружението, тъй като е имало кворум. Въззивният съд е счел за ирелевантен фактът, че са били поканени от председателстващия да напуснат и са напуснали залата. При тези данни е преценил, че проведеното пред залата общо събрание от 18,30 часа, при отразяване в протокола, че се провежда на основание чл.12, ал. 2 от устава при условията на т.нар. спадащ кворум, независимо от броя на присъстващите, е незаконосъобразно проведено – в нарушение както на така цитираната разпоредба, така и на чл. 27 ЗЮЛНЦ. Участващите в него 6 членове не са били достатъчни съобразно клаузата на чл. 12, ал. 1 от устава, за да е възможно да се състои общо събрание и същото да взема законни решения.

Съставът на САС е добавил, че общото събрание е проведено пред залата, макар и на адреса, посочен в обявената в ДВ покана, т.е. не е спазено и мястото на провеждането му.

По тези мотиви е стигнал до извода, че посочените нарушения на закона и устава на ответното сдружение са достатъчни, за да обосноват незаконосъобразност на взетите решения – извън обявения час и място, при липсващ кворум. Отменил е обжалваното решение в частта за отхвърляне на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и е уважил същия като доказан и основателен.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Както е прието в разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обвързаността на достъпа до касационна проверка от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение, като ако съществува вероятност същото да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на депозираната касационна жалба.

Съобразно тези постановки и след служебно извършена проверка, настоящият състав намира, че следва да бъде осъществен касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за обследване допустимостта на въззивното решение в обжалваната част, с която е уважен предявеният иск по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, предвид евентуална нередовност на разгледаната въззивна жалба на ищеца, заявил пред втората инстанция искане “да отмените атакуваното решение и да отхвърлите предявените искове”.

Поради допуск до касация в горепосочената хипотеза не се обсъжда поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По повдигнатите в касационната жалба въпроси, релевантни към правилността на обжалвания съдебен акт и съществото на спора, съдът ще се произнесе след преценка на неговата допустимост.

Касационната жалба е подадена от особения представител на ответната страна в производството, който не дължи заплащане на държавна такса, съгласно разясненията, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,