Определение № 3938 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2703/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Й. С., чрез процесуалните му представители адв.Н.Р. и адв.П.П., срещу определение №857 от 03.04.2024г. по в.ч.гр.д.№156/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 23.11.2023г. по гр.д.№ 6331/2021г. на СГС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 7882/2022г. на СГС. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като няма формирана практика по следния въпрос: налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по гражданско дело, образувано по предявен иск по чл.108 от ЗС вр. чл.111 от ЗС за приемане на установено в отношения между страните, че ищецът е притежател на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот и осъждане на ответника да предаде владението му при наличието на висящо исково производство, образувано по предявен иск по чл.61 от ЗС вр. чл.57 от ЗС за прекратяване правото на ползване на ищеца поради неизпълнение на съществени задължения на ползвателя. Ответниците по касация не са депозирали отговор по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по подадена искова от П. Й. С. против К. Р. и Й. С. с искане да бъде признато за установено, че ищецът е титуляр на ограничено вещно право на ползване върху два недвижими имота – апартамент и гараж, находящи се в [населено място] на [улица],[жилищен адрес] и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху имота. От представените в хода на процеса копие от искова молба и уточнителна молба, подадени от К. Р. против П. С. е видно, че е предявен иск с правно основание чл.61 от ЗС с искане съдът да прекрати притежаваното от П. С. право на ползване върху същите имоти поради неизпълнение на съществените му задължения като ползвател.Въз основа на тази искова молба е образувано гр.д.№ 7882 /2022г. по описа на СГС.По делото не е спорно, че през 2021г.Й. С. е дарил недвижимите имоти на К. Р.. При тези данни апелативният съд е счел, че подадената жалба се явява неоснователна поради следното: В ТР № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения.Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.Настоящият случай е именно такъв.Основното твърдение на ищеца в настоящия процес, с което същият обосновава търсената защита, е притежаването от него на вещно право на ползване върху описаните в исковата молба два недвижими имота- апартамент и гараж, находящи се на посочения по-горе административен адрес.С иска, въз основа на който е образувано гр.д.№ 7882/2022г. на СГС се моли това вещно право да бъде прекратено на основание чл.61 от ЗС като ищец е ответницата по настоящия спор К. Р..Евентуалното уважаване на този иск ще доведе до отпадане на материалноправната легитимация на ищеца в настоящото производство, тъй като ще бъде прекратено правото, чиято защита се търси.Макар решението да има действие занапред, съдът, разглеждащ иска по чл.108 от ЗС ще бъде длъжен да вземе предвид това обстоятелство, ако то настъпи преди приключване на устните състезания по делото.За неоснователен е приет доводът в частната жалба, че няма пречка двете дела да се разглеждат паралелно.Ако първо бъде уважен искът за признаване на правото на ползване и предаване на владението, ищцата по второто дело, при благоприятен за нея изход от спора, ще бъде изправена пред необходимостта да иска от сегашния ищец обратното предаване на владението и евентуално, при липса на доброволно предаване, на свой ред ще трябва да предяви иск по чл.108 от ЗС. Доколкото целта на правораздавателната дейност е да се постигне справедливо и трайно разрешаване на правния спор, което да доведе до положение на безспорност и установеност между страните, генерирането на нов спор ще противоречи на основните принципи на гражданския процес.С оглед на това обстоятелство, въззивният съд е приел, че решението по висящото гр.д.№ 7882/2022г. има обуславящо значение за настоящия спор. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, мотиви в най-широк смисъл понятието „развитие на правото“ се очертава с различни форми на проявление - усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения и др., както и развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като ВКС се е произнасял по въпроса дали са налице основания за спиране на производство, предмет на което е иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК или чл.108 от ЗС относно недвижим имот, когато между същите страни е висящо друго исково производство, в което е предявен конститутивен иск, с решението по който по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.В решение №260/25.04.2024г. по гр.д.№453/2023г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 296 от 6.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 233/2010 г., II г. о., ГК е поставен за разглеждане процесуалноправния въпрос за наличието на връзка на обусловеност между две висящи производства, в които участват едни и същи страни, като предмет на едното е иск за собственост, основан на придобиване въз основа на правна сделка, а по другото ответникът по иска за собственост е предявил конститутивен иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на частите, които насрещната страна е придобила по продажба. В посочените съдебни актове е прието, че е налице преюдициалност между двете дела, което налага да бъде спряно производството по предявения иск за собственост докато бъде разрешен със сила на пресъдено нещо въпроса дали в полза на ответника е възникнало правото на изкупуване на дял от съсобствен имот.Искът по чл.33, ал.2 от ЗС и този по чл.61 от ЗС са конститутивни и водят до придобиване/прекратяване на съответното субективно право, като и в двата случая целяната правна промяна настъпва от момента на влизане в сила на решението / Решение № 1 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2021 г., I г. о., ГК/. Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение като очевидно неправилно.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че липсва пълен субективен идентитет между двете производства.По иска по чл.108 от ЗС ищец е П. С., а ответници са К. Р. и Й. С., а по този с правно основание чл.61 от ЗС, ищец е К. Р. а ответник е П. С..Силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по иска по чл.61 от ЗС ще важи само в отношенията между страните по него, но не и в отношенията между ищеца П. С. и ответника Й. С..Когато силата на пресъдено нещо не може да се разпростре върху всички ответници по настоящото дело, производството по иска по чл.61 от ЗС не е преюдициално и не са налице предпоставките за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Следва да се постанови отмяна на въззивното определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, с което настоящото делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се процесуални действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,