Определение № 3022 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 619/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против Решение № 166 от 31.10.2024 г по в. гр. д. № 376/2024 г. на Апелативен съд- В., с което е било потвърдено Решение № 260012 от 14.05.2024 г., поправено с Решение № 260018 от 10.07.2024 г. по гр. д. № 2382/2018 г. на Окръжен съд- Варна за отхвърляне на предявените от КОНПИ иск против Я. М. Я. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 154, вр. 141, вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗОНПИ, на лек автомобил, марка „Опел“, модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС]; и иск против Ф. И. Ю. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 145, ал. 2, вр. чл. 141 ЗОНПИ на едноетажна жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор 10135.3517.284.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-64 от 16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №18-565 от 21.01.2016г. на Началник на СГКК-В., без упоменатата площ по предходни документи, по скица с площ от 53 кв.м., а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 49.64 кв.м., състояща се от две антрета, две стаи, изба - без упомената площ по предходни документи, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 5.72 кв.м., както и Ѕ идеална част от тоалет, ведно с Ѕ идеална част от дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3517.284 по КККР, цялото с площ от 288 кв.м., съгласно документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, а съгласно скица - с площ от 296 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, ведно със съответната идеална част от подобренията и приращенията в поземления имот.

К. жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че общата стойност на придобитото в периода и налично в края му имущество трябва да е над 150 000 лева, тъй като законът не поставя изискване за минимална стойност на имущество като предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество. Поддържа, че нетният доход може да е положително или отрицателно число, като в последния случай лицето се е издържало от източници с неустановен и предполагаемо незаконен произход. Тогава към отрицателния нетен доход трябва да се прибави наличното имущество и тази величина образува несъответствието, което би било значително, ако надвишава 150 000 лева. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Формулира следните правни въпроси, за които твърди че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Представлява ли противоречие на ЗОНПИ отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?;

2. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значително несъответствие“, от което да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?;

3. Представлява ли противоречие на ЗОНПИ ограничаването на величината само като положителна на нетния доход с понятието „нетен доход“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ?;

4. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?

Очевидната неправилност обосновава с твърдения за грубо нарушаване на материалноправна норма поради прилагането от въззивния съд на закона в негов несъществуващ смисъл, в противоречие с основополагащи процесуални и логически правила, тъй като в ЗОНПИ няма въведен стойностен праг на имущество и положителна величина на нетния доход.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба - Я. М. Я. и Ф. И. Ю., представлявани от адвокат Н. И., са подали писмен отговор, в който излагат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е редовна- подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена в производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Като е взел предвид нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ (с предходно наименование ЗПКОНПИ), създадена със ЗИД на ЗПКОНПИ с ДВ, бр. 1 от 3.01.2019 г., въззивният съд се е произнесъл по искове по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, предявени от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от двамата ответници Я. М. Я. и Ф. И. Ю. през периода 18.08.2007 г. - 18.08.2017 г. имущество на обща стойност 49 500 лева (л.а. „Опел“, модел „К.“ с рег. [рег.номер на МПС], и недвижим имот, находящ се в [населено място], район „М.“, [улица], № 2, представляващ едноетажна жилищна сграда еднофамилна, както и Ѕ идеална част от тоалет, ведно с Ѕ идеална част от дворното място, описани подробно по-горе, на стойност посочена от ищеца съответно 2 800 лева за лекия автомобил и 46 700 лева за недвижимия имот).

Пред първоинстанционния съд КОНПИ е заявила частичен отказ от първоначално предявените искове, поради което производството по част от тях е било прекратено, а именно за сумите: 21 226,50 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден на 11.11.2011 г. л.а. „Ауди“, модел „А4“ с рег. [рег.номер на МПС]; 3 300 лева, 2 301,10 лева и 5 680 лева- касови вноски по банкови сметки в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Банка Пиреос (България)“ АД и 3,94 лева- начислена лихва по банкова сметка в „Банка Пиреос (България)“ АД.

Въззивният съд е приел, че ответникът Я. Я. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 916/17 г. на ОД на МВР-В., пр. преписка № 6735/17 г., за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗОНПИ, като с определение на съда от 13.10.17 г. е било одобрено споразумение, с което Я. е бил признат за виновен в това, че за периода от 14.04.17 г. до 23.06.17 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества (подробно посочени), на обща стойност от 456.82 лева, с цел разпространение, вкл. и чрез посочване на конкретните изпълнителни деяния на 14.04.17 г. и на 21.06.17 г. по разпространение чрез продажбата на посочени лица на подробно посочени високорискови наркотични вещества - престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Междувременно, въз основа постъпилото на 10.08.2017 г. уведомление от Окръжна прокуратура – В., с протокол от 18.08.2017 г. КОНПИ е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Я. Я. през периода 18.08.2007 г. - 18.08.2017 г. С решение № 625 от 15.08.18 г. КОНПИ е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с решение № 827 от 12.10.18 г. е приела да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от Я. Я. и Ф. Ю., която според ищеца е била във фактическо съжителство с Я. Я. през проверявания период.

Въззивният съд е обсъдил твърденията на КОНПИ, че към началото на проверявания период не е било установено притежавано имущество от проверяваното лице и свързаните с него лица, а по банкова сметка на Ф. И. е било установено салдо от 0.15 лева. Установил е, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период, което е налично към неговия край възлиза на 40 721.82 лева:

• с договор за покупко-продажба от 24.11.11 г. Я. Я. е придобил л. а. „Опел“, „К.“, рег. [рег.номер на МПС] за 600 евро или 1 173.50 лева, която пазарна цена КОНПИ е приела за действителна;

• с НА № 116 от 24.03.16 г. Ф. Ю. е закупила недвижим имот, находящ се в [населено място], район „М.“, [улица], № 2, представляващ едноетажна жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор 10135.3517.284.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-64 от 16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №18-565 от 21.01.2016г. на Началник на СГКК-В., по скица с площ от 53 кв. м., съгласно удостоверение за данъчна оценка - с площ от 49.64 кв. м., състояща се от две антрета, две стаи, изба, съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 5.72 кв. м., както и Ѕ идеална част от тоалет, ведно с Ѕ идеална част от дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3517.284 по КККР, цялото с площ от 288 кв. м., съгласно документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, а съгласно скица - с площ от 296 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, ведно със съответната идеална част от подобренията и приращенията в поземления имот, за 20 000 евро или 39 111,60 лева, която цена е действителната според КОНПИ;

• парична сума от 430 лева- част от имуществото на ответника, намерена при претърсването в рамките на наказателното производство и отнета в полза на държавата след края на проверявания период (със съдебния акт от 13.10.17 г.);

• 5.41 лева и 1.31 лева - наличности в края на проверявания период по банковите сметки на Ф. Ю..

Като е взел предвид тълкувателната и казуална практика на ВКС, въззивният съд е посочил, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Стoйнocттa на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. За паричните суми, получени след продажбата на МПС от ответника - 21 226.50 лева или тези, преминали през банковите сметки на ответницата (3 300 лева, 2 301.10 лева и 5 680 лева - касови вноски по банкова сметка и 3.94 лева - начислена лихва по банкова сметка) не се е твърдяло да са налични в патримониума им в края на проверявания период. Затова въззивният съд е приел, че те не следва да участват при формиране на стойността на придобитото имущество. Във връзка с твърденията на КОНПИ, че проверяваното лице и членовете на семейството му за целия проверяван период са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 22 058.78 лева, обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 151 921.97 лева, въззивният съд е посочил, че след като стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лева не е нужно да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на ответника и членовете на неговото семейство, както и обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество. Не е намерил за необходимо да се изследва и дали действително е било налице фактическо съжителство между ответниците.

При тези решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдигнатите от касатора въпроси са свързани с тълкуването на понятията „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и „нетен доход“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Същите са от значение за изхода на спора и обуславят правните изводи на съда в обжалваното решение, поради което отговарят на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на тях обаче не е налице сочената допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по поставените от касатора въпроси е налице както задължителна, така и казуална практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, предмет на отнемане по ЗОНПИ е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1,т. 8 от ДР на ЗОНПИ (ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) ,„нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) – в този смисъл са решения № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 2652/2023 г. на III г.о., № 50116 от 03.04.2024 г. по гр. дело № 3698/2021 г. на четвърто г.о; № 50007 от 02.12.2024 г. по гр.д № 4429/2019 г. на четвърто г.о, № 140 от 30.10.2023 г. по гр. дело № 3565/2022 г. на трето г.о.; № 50004 от 08.04.2024 г. по г. д. № 3649/2020 г. на четвърто г.о; № 203 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на четвърто г.о; №50130 от 03.01.2024 г. по гр. дело № 5134/2021г. на четвърто г.о, № 193 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 4570/22 г. на трето г.о. на ВКС. Въззивният съд изцяло се е съобразил с тази съдебна практика, поради което приложното поле както на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, така и на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е изключено.

От изложеното следва, че въззивният съд не е допуснал поддържаните от касатора грубо нарушение на материалния закон, довело до прилагането му в несъществуващ смисъл, противоречие с основополагащи процесуални норми, нито актът му е явно необоснован поради нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо обжалваното решение не е очевидно неправилно, а ири извършване на служебната проверка, настоящият състав не констатира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

При този изход на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ касаторът следва да заплати държавна такса от 30 лева за производството по допускане на касационното обжалване.

На процесуалния представител на ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно представените два договора от 22.01.2025г. и 29.01.2025г. за предоставено безплатно представителство пред касационната инстанция. За определяне дължимия размер съдът взе предвид вида и характера на делото, което не се отличава с фактическа и правна сложност, осъществения обем на адвокатска защита (изготвяне и подаване на общ отговор на касационната жалба, включващо становище по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, без явяване в открито съдебно заседание), наличието на трайно установена практика на ВКС, както и задължителните постановки на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22. Ето защо съдът намира, че справедливият размер адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат Н. И. защита е 1000 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,