Определение № 50115 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2025/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.К. Н. касационна жалба на „Аргус инвест“ ООД срещу решение № 68 от 08.03.2022г. по възз.т.д. № 576/2021г. на АС - Варна.С него е потвърдено решение № 193/23.06.2021г. по т.д.№ 1218/2020г. на ОС - Варна в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за признаване за установено на оспореното вземане на „Аргус инвест“ ООД по отношение на К. С. М. в размер на 28 570лв. (или размера над 2582лв. до 31 152лв.), с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. чл.183 ЗЗД, за продажната цена на правото на строеж на апартамент № 9 на трети етаж и на апартамент № 19 на четвърти етаж от жилищна сграда в [населено място],[жк], с идентификатор № 10135.2526.2617, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 04.02.2020г.до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил процесуалните правила, което е довело до необоснованост на въззивното решение, приемайки, че направеното от него твърдение, че ответникът не е разполагал с лични средства за осъществените от него плащания, е след установения преклузивен срок и не е по установения за това ред и съставлява изменение на обстоятелствата, на които се основава искът. Въвежда довод за необоснованост на извода за недоказаност на касовата наличност на дружеството за периода 01.08.-28.09.2018г.Поддържа, че при проверката на първоинстанционното решение въззивният съд е подходил едностранно, анализирайки отделни доказателства и то извън контекста на цялостния доказателствен материал. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.В случаите, в които управителят извършва касови вноски в банковата сметка на представлявания от него търговец, в чия тежест е да докаже от чие име и за чия сметка се извършва внасянето на пари - на управителя или на дружеството, при условие, че дружеството оспорва формално посоченото основание на плащането? 2.При извършване на действия на обикновено управление може ли управителят да извършва касови вноски в банковата сметка на представляваното от него дружество в личното качество или всички извършени от него касови операции се считат извършени от името и за сметка на представляваното от него дружество?Разграничение на отделните хипотези и тежестта на доказване. Формулиран е и следният процесуалноправен въпрос, за който касаторът поддържа да е разрешен в противоречие с решение № 212/18.02.2021г. по гр.д.№ 859/2020г. IV г.о. и решение № 265/24.06.2011г. по гр.д.№ 1623/2010г. III гр.о: 3.Представлява ли изменение на основанието на иска доказателственото искане, с което се цели да се обори/опровергае твърдението на ответника, че е разполагал със собствени средства, с които е извършил процесните плащания, или това доказателствено искане е за установяване на правоизключващите, правопогасяващите и/или правопрекратяващи възражение на ищеца? С подадения чрез адв.Д. И. писмен отговор ответникът К. С. М. оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че страните по делото имат сключен договор за покупко-продажба на право на строеж на апартамент № 9 и № 19, предвидени за изграждане в имот с идентификатор № 10135.2526.2617, обективиран в нотариален акт № 53 от 31.07.2018г., по силата на който е възникнало задължение за ответника за заплащане на продажната цена на правото на строеж в размер на 16 185.40лв. и 14 966.60лв. в срок до 31.01.2020г. Установил е, че на 05.02.2020г.е подадено от ищцовото дружество против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за парично вземане за сумата 31 152лв., представляващо цената на правото на строеж на апартаменти № 9 и № 19 предвидени за изграждане в имот с идентификатор № 10135.2526.2617, по което е образувано ч.гр.д.№ 1459/2020г. на ВРС и същото е уважено, като въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника е образувано изп.д.№ 256/2020г. по описа на ЧСИ Н.Д.. Въз основа на заключението на ССЕ решаващият състав е приел за установено, че в периода 01.08.-28.09.2018г., който е непосредствено след сключване на процесния договор за покупко-продажба, ответникът е внесъл касово с вносни бележки по банковата сметка на ищцовото дружество сума в общ размер 33 370лв., като посоченото основание за превода на част от тази сума в общ размер 28 570лв. е„покупка на право на строеж“ и „право на строеж“, а посоченото основание за превода на останалата част от сумата е „вноска“.Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцовото дружество, че получените от него за периода от 01.08. до 28.09.2018г. по банков път парични средства, конкретно сумата 28 570лв., са негови оборотни средства с произход допълнителни парични вноски на съдружниците, а не лични средства на ответника.В тази връзка въззивният съд е обсъдил представения протокол на ОСС от 14.12.2018г., съгласно който съдружниците са финансирали дейността на дружеството чрез касови вноски и е взето решение за избирането на трети управител, като е констатирал, че протоколът е оспорен като неистински с твърдение, че такова събрание на съдружниците не е проведено, както и са оспорени датата на съставянето му и съдържанието му.От служебната проверка в ТР е установил, че по партидата на дружеството не е вписан трети управител.Приел е, че при негова доказателствената тежест, ищцовото дружество не е установило касовата си наличност за периода от 01.08. до 28.09.2018г.За твърдението на ищцовото дружество, че ответникът не е разполагал с парични средства за извършените преводи на суми, въведено в първото по делото заседание, въззивният съд е приел, че съставлява изменение на обстоятелствата, на които се основава искът, и е направено извън преклузивния срок. По тези съображения въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцовото дружество, че преведената от ответника сума в размер на 28 570лв. по банковата сметка на дружеството в периода непосредствено след сключване на транслативната сделка с посочено основание „покупка на право на строеж“ и „ право на строеж“ представлява средства на дружеството по касова наличност с произход допълнителни парични средства на съдружниците. Изведени са решаващи мотиви, че искът е неоснователен за размера от 28 570лв. Неснователността на искането за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса произтича от това, че не съответстват на формираните от въззивния съд мотиви.Във връзка с установимото от справка в ТР обстоятелство, че ответникът е бил един от двамата управители на ищцовото дружество в периода 17.10.2017г.-24.01.2019г., въззивният съд не е изложил мотиви.Не е обсъждано от въззивния съд извършване на касовите вноски от ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество.Въпросите изразяват несъгласие на касатора с правилността на изводите на въззивния съд за недоказаност на твърдението му, че сумата 28 570 лв. представлява средства на дружеството с произход допълнителни парични вноски на съдружниците, която обаче не подлежи на проверка в настоящата селективна фаза на касационното производство, а в производството по чл.290 ГПК.По тях касаторът не е обосновал и приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, за което не е достатъчно позоваването на текста на закона. Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос.Така, както е формулиран, въпросът е некоректно зададен (доказателствено искане не може да представлява основание за изменение на основанието на иска) и не съответства и на изложените от въззивния съд мотиви.Както е посочено в т.1 на ТР № 1/2009г. по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд може от обстоятелствената част на изложението към касационната жалба само да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, но не може да го извежда от въведените от касатора твърдения и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по въпроса, не се налага обсъждане на въведеното допълнително основание за допускане на обжалването. Касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение подаване на отговор на касационната жалба в размер на 600лв. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: