Определение № 3798 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. С. срещу решение № 135 от 21.11.2022 г. по в.гр.д.№ 227 от 2022 г. на Окръжен съд- Търговище, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 168 от 15.04.2022 г. по гр.д.№ 18 от 2021 г. на Районен съд- Търговище в частта му, с която е признато за установено по отношение на Т. А. С., че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, с обща застроена площ от 77,53 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и санитарни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1 и със 108/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-18 от 17.06.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Настъпил ли е транслативният ефект на гражданската конфискация с уважаване на иск по ЗОПДИППД /отм./ и конфискуваният имот преминава ли в държавна собственост, ако не е бил собственост на лицето, от което е конфискуван ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 75 от 10.06.2010 г. по в.гр.д.№ 183 от 2010 г. на Варненския апелативен съд и решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.

2. Има ли транслативен ефект постановление за възлагане, което не е отменено по съдебен ред ? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 60253 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 3981 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Вписването на съдебно решение по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ явява ли се противопоставимо на по-рано вписано за собственик лице, въз основа на постановление за възлагане, относно имот- предмет на решението ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 586 от 28.06.2002 г. по гр.д.№ 154 от 2002 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 60253 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 3981 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Има ли значение при решаването на ревандикационен спор, предходно влязло в сила решение по конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, основаващо се на извършена от съда проверка на собствеността на продавача, без позитивен отговор на която не е възможно обявяване на предварителния договор за окончателен ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 172 от 04.07.2019 г. по гр.д.№ 3960 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 537 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 349 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 586 от 28.06.2002 г. по гр.д.№ 154 от 2002 г. на ВКС, ГК, II г.о.

5. Представлява ли пречка за възникване на транслативния ефект на решение по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./, когато е бил пропуснат срокът по чл.115, ал.2 ЗС за извършване на отбелязването му и същото е направено след като вече е била вписана възбрана по изпълнителното дело за принудително изпълнение на присъдени парични притезания ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 586 от 28.06.2002 г. по гр.д.№ 154 от 2002 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 60253 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 3981 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о.

6. Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи и възражения на страните ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 18 от 23.02.2021 г. по гр.д.№ 2356 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 20.03.2023 г пълномощникът на Държавата, представлявана от МРРБ, оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на Държавата да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторката е получила препис от въззивното решение на 10.12.2022 г., а касационната жалба е подадена по електронната поща на съда на 10.01.2023 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за уважаване на предявения от Държавата срещу Тюркшен А. С. иск по чл.108 от ЗС в неговата установителна част за 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Видно от представения нотариален акт № 82 от 08.07.1997 г., процесният апартамент е бил придобит от М. И. А. по време на брака му с М. О. А.. С присъда по н.о.х.д.№ 505 от 2006 г. на Търговищкия окръжен съд, влязла в сила на 25.04.2008 г., М. И. А. е бил осъден за извършено от него престъпление и е постановена конфискация на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. На 19.06.2008 г. е вписана искова молба на Държавата срещу М. И. А. и съпругата му М. О. А. по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ с искане за отнемане в полза на Държавата на няколко недвижими имота, сред които и останалата 1/2 ид.ч. от процесния апартамент № 1. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 240 от 2008 г. на Търговищкия окръжен съд, завършило с решение № 53 от 08.12.2009 г. за уважаване на исковете за конфискация срещу М. А. и съпругата му М. А.. С оглед представения по делото изпълнителен лист от 19.01.2011 г. съдът е приел, че това решение е влязло в сила поне към тази дата-19.01.2011 г. Решението е било отбелязано в имотния регистър на 16.06.2011 г. и вписано на 26.09.2011 г.

На 11.10.2010 г. е била вписана възбрана върху 1/2 ид.ч. от апартамента, собственост на М. А.. На 06.10.2011 г. е било вписано постановление от 21.07.2011 г. на ЧСИ С. Г. по изпълнително дело № 20118730400081, влязло в сила на 28.07.2011 г., с което след извършена публична продан процесният апартамент е възложен на „КТМ ЕКС“ Е.. На 11.07.2012 г. е вписано съдебно решение № 271 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 161 от 2012 г. на Търговищкия районен съд, влязло в сила на 11.05.2012 г., с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между „КТМ ЕКС“ Е. и ответницата Туркшен А. С. предварителен договор за продажба на процесния апартамент от 25.10.2011 г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че Държавата е станала собственик на процесната 1/2 ид.ч. от апартамента на основание съдебното решение за уважаване на иска с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./. С влизане в сила на това решение /най-късно на 19.01.2011 г., както е приел съдът/ транслативният ефект на гражданската конфискация е настъпил и имотът е преминал в държавна собственост.

За неоснователно е прието възражението на ответницата Тюркшен С., че тя е придобила имота от „КТМ ЕКС“ Е., който от своя страна го е придобил на публична продан. Според съда, постановлението на ЧСИ за възлагане на имота от 21.07.2011 г. не е имало транслативен ефект, тъй като към момента на неговото вписване в имотния регистър на 06.10.2011 г. имотът вече е бил държавна собственост на основание вписаното решение по чл.28 ЗОПДИППД /отм./.

Прието е, че вписванията на постановлението за възлагане и на решението на ответницата по чл.19, ал.3 ЗЗД не могат да се противопоставят на решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, което е било отбелязано и вписано в Службата по вписванията преди те да бъдат вписани: решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ е отбелязано на 16.06.2011 г. и вписано на 26.09.2011 г., а постановлението за възлагане и решението по чл.19, ал.3 ЗЗД са били вписани съответно на 06.10.2011 г. и 11.07.2012 г.

За неоснователно е прието и възражението на ответницата, че вписването на решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, извършено на 26.09.2011 г., е нищожно, като направено по искане на ненадлежен орган- Национална агенция за приходите. Предвид залегналите в чл.3, ал.1 Закона за НАП функции на агенцията, въззивният съд е приел, че тази агенция е била в правото си да иска вписване на решението по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./.

За неоснователно е прието и възражението, че преди вписването на решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за процесния имот е била вписана възбрана от 11.10.2010 г. в полза на праводателя на ответницата „КТМ ЕКС“ Е., която възбрана може да се противопостави на Държавата. От представените по делото справки от имотния регистър се установява, че действително на 11.10.2010 г. е била вписана възбрана върху 1/2 ид.ч. от имота, по искане на кредитора „КТМ ЕКС“ Е. за задължения на М. О. А., но тъй като вписването на възбрана лишавало само временно длъжника от правото да се разпорежда с имота, то, според съда, не било пречка решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за конфискуване на имота в полза на Държавата да влезе в сила и да произведе транслативен ефект.

Не на последно място, в решението е прието, че съображенията на процесуалния представител на ответницата, че в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен съдът е изследвал правото на собственост на нейния праводател, няма как да имат значение за решаване на спора по настоящото дело. Страни в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД са били само страните по предварителния договор /“КТМ ЕКС“ Е. и ответницата Тюркшен А. С./ и по онова дело съдът е изследвал правото на собственост само въз основа на представените от тези страни доказателства. По настоящото дело са представени и допълнителни доказателства от Държавата, които водят до други изводи за притежаването на правото на собственост върху процесната 1/2 ид.ч. от имота.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен правен въпрос /Настъпил ли е транслативният ефект на гражданската конфискация с уважаване на иск по ЗОПДИППД /отм./ и конфискуваният имот преминава ли в държавна собственост, ако не е бил собственост на лицето, от което е конфискуван ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. В решението съдът не е приел, че Държавата е станала собственик на процесната 1/2 ид.ч. от апартамента на основание съдебното решение по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, въпреки че лицата, от което този имот е конфискуван /М. А. и М. А./, не са били собственици на имота. Напротив, напълно в съответствие с посочената практика на ВКС /решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о./, съдът е приел, че гражданската конфискация е деривативен /производен/ способ за придобиване на собственост, поради което решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ би имало транслативен ефект, само ако лицето, от което този имот е конфискуван, е било собственик на имота. Предвид събраните по делото доказателства /нотариален акт № 82 от 08.07.1997 г. и непротивопоставимите на Държавата постановление за възлагане и решение по чл.19, ал.3 ЗЗД/ съдът е приел, че към датата на влизане в сила на съдебното решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ имотът- предмет на конфискацията /1/2 ид.ч. от апартамента/ е бил собственост на М. А. и М. А., поради което решението за конфискация на имота от тези лица има транслативен ефект и е довело до придобиване на правото на собственост в полза на Държавата.

2. По втория поставен правен въпрос /Има ли транслативен ефект постановление за възлагане, което не е отменено по съдебен ред ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС: В посоченото решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че придобиването на имот на публична продан също е деривативен способ за придобиване на право на собственост, поради което вещно-транслативният ефект на постановление за възлагане, което не е отменено по исков ред, може да бъде отречен, ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота- предмет на принудителното изпълнение. По същество същото е прието и в обжалваното решение: че постановлението за възлагане от 21.07.2011 г. няма транслативен ефект, тъй като към датата на вписване на това постановление /06.10.2011 г./ процесната 1/2 ид.ч. от апартамента не е била собственост на длъжника по принудителното изпълнение М. А., а вече е била преминала в собственост на Държавата по силата на влязлото в сила, отбелязано на 16.06.2011 г. и вписано на 26.09.2011 г. в Службата по вписванията решение по чл.28 ЗОПДИППД /отм./.

3. Третият поставен въпрос /Вписването на съдебно решение по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ явява ли се противопоставимо на по-рано вписано за собственик лице, въз основа на постановление за възлагане, относно имот- предмет на решението ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което е установено, че преди вписването на решението по иска с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ на 26.09.2011 г. няма вписано постановление за възлагане: постановлението за възлагане от 21.07.2011 г. е било вписано едва на 06.10.2011 г.

4. По четвъртия поставен въпрос /Има ли значение при решаването на ревандикационен спор, предходно влязло в сила решение по конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, основаващо се на извършена от съда проверка на собствеността на продавача, без позитивен отговор на която не е възможно обявяване на предварителния договор за окончателен ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС: В нея /решение № 172 от 04.07.2019 г. по гр.д.№ 3960 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 537 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 349 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 586 от 28.06.2002 г. по гр.д.№ 154 от 2002 г. на ВКС, ГК, II г.о./ е прието, че по предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД съдът проверява дали са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен и конкретно дали продавачът по предварителния договор е собственик на имота- предмет на договора. Напълно в съответствие със закона и съдебната практика, в обжалваното решение е прието, че установеното в процеса по чл.19, ал.3 ЗЗД право на собственост на продавача по предварителния договор „КТМ ЕКС“ Е. не обвързва съда по настоящото дело, тъй като страните по двете дела са различни и по настоящото дело се разрешава различен спор за собственост между Държавата от една страна и купувачката по предварителния договор Тюркшен С..

5. Петият поставен въпрос /Представлява ли пречка за възникване на транслативния ефект на решение по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./, когато е бил пропуснат срокът по чл.115, ал.2 ЗС за извършване на отбелязването му и същото е направено след като вече е била вписана възбрана по изпълнителното дело за принудително изпълнение на присъдени парични притезания ?/ не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда по конкретното дело. Видно от мотивите на решението, съдът не е приел, че 6-месечният срок по чл.115, ал.2 ЗС за отбелязване на решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ е бил пропуснат. От доказателствата по делото също се установява, че този срок не е бил пропуснат, тъй като решението е влязло в сила по отношение на М. О. А. на 30.12.2010 г. и е било отбелязано в Службата по вписванията на 16.06.2011 г., тоест преди изтичане на 6-месечния срок по чл.115, ал.2 ЗС. Поради това вписването на исковата молба по гр.д.№ 240 от 2008 г. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, извършено на 19.06.2008 г., не е загубило защитното си действие спрямо възбраната по изпълнителното дело с кредитор „КТМ ЕКС“ Е. и длъжник М. А. за процесната 1/2 ид.ч. от апартамента, която възбрана е била вписана на 11.10.2010 г.

6. По шестия поставен правен въпрос /Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи и възражения на страните ? / няма противоречие с практиката на ВКС, включително посочената /решение № 18 от 23.02.2021 г. по гр.д.№ 2356 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд се е произнесъл, като е изложил ясни мотиви, по всички доводи и възражения срещу правилността на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба на ответницата. Не отговаря на истината, че въззивният съд не се е произнесъл по следните доводи на ответницата: защо в първоинстанционното решение е прието, че решението за конфискуване на процесната 1/2 ид.ч. от апартамента е противопоставимо на праводателя на ответницата „КТМ ЕКС“ Е.; защо не е отчетено, че вписването на възбраната на имота на 11.10.2010 г. предхожда вписването на решението за конфискация на 26.09.2011 г.; защо първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното оспорване на идентичността на имотите по присъда № 33 от 19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505 от 2006 г. на ОС-Търговище и решение № 53 от 08.12.20009 г. по гр.д.№ 240 от 2008 г. на ОС-Търговище. По тези доводи има произнасяне във въззивното решение /по първия довод- на стр.6 и 7 от въззивното решение, по втория довод- на стр.8 и 10 от решението, по третия довод- на стр.8 и 9 от решението/. А доколко произнасянето на съда по тези доводи е правилно е въпрос, касаещ правилността на решението, която правилност не се проверява от ВКС в настоящата фаза на касационното производство- по допускане на касационното обжалване.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд- Търговище: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание, постановено е по редовна искова молба и при липса на процесуални пречки за постановяване на решение по тази искова молба.

Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Окръжен съд- Търговище не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение