Определение № 3139 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Т., представляван от адв. И. Н. Б., против определение № 131 от 19.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 113 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.09.2023 г. по гр. д. № 6469/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивна жалба с вх. № 285766 от 20.09.2023 г. като просрочена. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба. Счита обжалваното определение за порочно, тъй като по възраженията в частната жалба и доказателствата, които го установяват, апелативният съд не се е произнесъл. Поддържа се, че удостовереният на 28.06.2023 г. отказ да получи препис от съдебното решение не изхожда от адв. И. Н. Б., личен номер [ЕГН], пълномощник на Д. И. Т., с адрес на кантората – [населено място], [улица], ет. .., офис .., преместен в хода на процеса на [улица], а е изявление на адв. И. Т. Б., личен номер [ЕГН], и адрес на кантората – [населено място], [улица]. Именно на този адрес многократно поради грешка на съда (с оглед съвпадение в името и фамилията на адвоката) се твърди да са изпращани съдебни книжа, съобщенията за които са връщани в цялост с отбелязване, че адв. И. Б. (адв. И. Т. Б., а не адв. И. Н. Б.) не желае да получи книжата, тъй като не е пълномощник на Д. И. Т.. В изложението към частната касационна жалба е формулиран следният въпрос, отнесен от касатора към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и събраните по делото доказателства?. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, както и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните актове: Решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 815/15.02.2010 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II ТО, Решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/26.09.2014 г. по гр. д. № 212/2014 г. на ВКС, I ГО, Решение № 20/09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на ВКС, IV ТО, Решение № 156/24.11.2016 г. по т. д. № 1214/2015 г. на ВКС, II ТО, Решение № 127/22.07.2016 г. по т. д. № 1772/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I ТО, Решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III ГО, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г. на ВКС, I ГО, Решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I ГО. Насрещната страна С. А. В. е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима. Формулираният от жалбоподателя правен въпрос обуславя изхода на делото и допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения. По гр. д. № 6469/2020 г. по описа на СГС е постановено Решение № 260792/01.06.2023 г., като съобщенията за него са изпратени до страните (чрез пълномощниците им) на 16.06.2023 година. Съобщенията до ответника Д. Т. (първото, изпратено на 16.06.2023 г. чрез адв. И. Б. до адрес [населено място], [улица], ет. .., а второто – на 19.06.2023 г. на същия адрес) са върнати в цялост с отбелязване от 22.06.2023 г., че адв. Б. е напуснала този адрес. С разпореждане от 28.06.2023 г., изпълнено същия ден, съдът постановил връчването на съобщението да се извърши на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9. Това съобщение е връчено редовно на 05.09.2023 г. на адв. И. Б., пълномощник на Д. И. Т., което тя удостоверила с подписа си. Междувременно на 26.06.2023 г. съобщение за изготвеното решение, едно с препис от него, е изпратено до ответника Д. И. Т. за връчване чрез адв. И. Б. на адрес [населено място], [улица]. Тези книжа са върнати в цялост с отбелязване от 28.06.2023 г., че адв. И. Б. не желае да получи съобщението, защото „няма такъв клиент“. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба като просрочена, апелативният съд е приел, че препис от съдебното решение е връчен редовно на адв. И. Б., пълномощник на Д. И. Т., при отказ още през м. август 2023 г., позовавайки се на чл. 51, ал. 2, изр. последно ГПК, поради което е обосновал извод за просрочие на депозираната на 20.09.2023 г. (подадена чрез ССЕВ на 19.09.2023 г.) въззивна жалба. Посочил е още, че опити за връчване на препис от решението на адв. И. Б., пълномощник на ответника по исковете Д. Т., са правени два пъти през месец юни 2023 г., но те били безуспешни, тъй като съобщенията се връщали в цялост с отбелязване, че адвокатът е напуснал адреса на кантората си. Въззивният съд приел, че за новия адрес на кантората на адвокат Б. съдът не бил уведомен, поради което приложение следвало да намери чл. 41, ал. 2 ГПК. Тези съображения на въззивния съд, който не е обсъдил възражението в частната жалба, че изявлението за отказ да получи препис от решението не изхожда от адв. И. Н. Б., а от адв. И. Т. Б. с адрес на кантората – [населено място], [улица], не могат да бъдат споделени. Установява се от представеното с частната жалба електронно извлечение от регистъра на адвокатите при САК, че в регистъра на колегията като адвокати са вписани две лица с еднакви лични и фамилни имена – адвокат И. Н. Б., личен номер [ЕГН], с адрес на кантората – [населено място], [улица], ет. 2, офис 204, и адв. И. Т. Б., личен номер [ЕГН], и адрес на кантората – [населено място], [улица]. Удостовереният на 28.06.2023 г. отказ да получи препис от съдебното решение е на адвокат И. Т. Б. с адрес на кантората – [населено място], [улица], до която многократно в хода на процеса поради грешка са изпращани призовки и съдебни книжа – всички, връщани с отбелязване от съответното длъжностно лице, че „адв. И. Б. не желае да получи съобщението, защото „няма такъв клиент“ (том II - л. 414, л. 821, том III – л. 524, л. 530). Ето защо не е налице отказ на адвоката на ответника да получи препис от съдебното решение, поради което изводът на въззивния съд, че приложение следва да намери чл. 51, ал. 2, изр. 3 ГПК, е неправилен. Необосновано апелативният съд е приел, че препис от решението е връчено при отказ на адв. И. Б. в началото на м. август 2023 година. Налице е разпореждане от 07.08.2023 г. на първоинстанционния съд за прилагане към делото на съобщение до адв. И. Б., изпратено на адрес [населено място], [улица], като редовно връчено при отказ, което не касае връчване на препис от решението, а препис от разпореждане от 19.06.2023 г., ведно с молба на насрещната страна с искане по чл. 248 ГПК. Доказателства адв. И. Н. Б., пълномощник на ответника по исковете, да е отказала получаване на съдебни книжа липсват. Необоснован е и изводът, че промененият адрес на кантората на адв. И. Н. Б. в хода на процеса обуславял приложение на чл. 41, ал. 2 ГПК. Едно от условията за зачитане на тази фикция е страната да не е уведомила съда за новия си адрес. Видно от разпореждането от 28.06.2023 г. след връщане на първото изпратено до ответника съобщение за изготвеното решение, съдът постановил връчването да се извърши на адрес, който му е известен - [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, където книжата са били редовно връчени на адвокат И. Н. Б. на 05.09.2023 година. Нарушението на норми, обезпечаващи участието на страната в процеса, налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за администриране на подадената въззивна жалба с вх. № 285766 от 20.09.2023 г. срещу Решение № 260792/01.06.2023 г. по гр. д. № 6469/2020 г. по описа на СГС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,