Определение № 137 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. В. С., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 156 от 24.07.2024 г., постановено по ч. т. д. № 133/2024 г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 46/11.03.2024 г. по т. д. № 43/2023 г. по описа на ОС – Ловеч за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен срещу “Петрол“ АД. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и делото да се върне на ОС – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи като обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба?“; 2/ „Невзетите решения на общо събрание нищожни ли са?“; 3/ „Решения, взети на ОСА от лица, които нямат качеството кредитор (вероятно се има предвид акционер), представляват ли невзети решения по смисъла на ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС?; Когато на ОСА присъстват и гласуват лица, които действително не са акционери в дружеството, следва ли да се приеме, че събранието е законосъобразно, а решенията, взети на него, нищожни ли са или незаконосъобразни?“. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19; Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2; както и с решения по чл. 290 ГПК по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о., гр. д. № 3457/2016 г. на I г. о. и гр. д. № 534/2012 г. на IV г. о.; по втория въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а останалите въпроси са от съществено значение за развитието на правото. За да се произнесе по приложното поле на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е насочена против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съставът на въззивния съд е постановил атакувания краен резултат, като е взел предвид оплакванията в частната жалба, а именно, че определението на първата инстанция е неправилно, незаконосъобразно и противоречи на практиката на Върховния касационен съд; Постановено е без да са дадени указания от първостепенния съд за отстраняване на приетата „недопустимост“ и без да е съобразено, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на сезирания съд. Конкретно е посочено, че съставът на ОС Ловеч погрешно е приел, че производството е за установяване незаконосъобразност на решенията, взети на извънредно Общо събрание на акционерите в „Петрол“ АД, състояло се на 29.03.2023 г., а не за установяване на тяхната нищожност; Подменена е волята на ищеца – в исковата молба се твърди, че решенията са нищожни не поради липса на кворум за провеждане на събранието, а тъй като са взети от лица, които не са акционери в дружеството; Основание за атакуване на решенията е приемането им с гласовете на лица, които не са акционери. Въззивният съд е взел предвид и изложеното в исковата молба, че ищецът е акционер в ответното дружество; На 29.03.2023 г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите в „Петрол“ АД, на което са приети изброените в исковата молба решения; Част от участвалите акционери при вземане на решенията - „Сторидж инвест“ ЕООД, „Транс експрес ойл“ ООД, „Петрол България“ АД, „Алфа Кепитъл“ АД, не са безспорни акционери в дружеството, поради което събранието с участието на техни представители е проведено незаконосъобразно, а решенията са невалидно взети и нищожни. Изложено е, че отразеното като взето решение на общото събрание от лице, което няма качеството акционер, е нищожно, поради което се моли да бъде прието за установено, че всички решения, взети на извънредно Общо събрание на акционерите в „Петрол“ АД, състояло се на 29.03.2023 г., са нищожни. Допълнително е уточнено, че атакуваните решения не са заявени за вписване в Търговския регистър. Въззивният съд е пресъздал и мотивите на първоинстанционното определение, в което искът е квалифициран по чл. 124 ГПК; Като порок на решенията се сочи вземането им от лица, които нямат статут на акционери – правата им в „Петрол“ АД са оспорени и не са категорично установени; поради което се касае за „липсващо - невзето“ решение; Изброени са хипотезите на нищожност на решенията на търговско дружество, които могат да се установяват чрез самостоятелен иск по чл. 124 ГПК, без ограничение в срока за предявяване; С оглед изложените от ищеца обстоятелства, на които се основава претенцията, е направен извод, че се твърди материална незаконосъобразност на решенията – нарушаване на реда за тяхното приемане, на правилата за формиране на кворум и мнозинство; Прието е, че заявените пороци обуславят незаконосъбразност на решенията, тяхната отмяна може да се иска само по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ и не се касае за „липсващо решение“. Въззивният съд от своя страна е изложил следните съображения: Решенията на общото събрание на акционерите, приети при опорочена процедура по свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения или противоречащи на повелителни разпоредби на устава и закона са незаконосъобразни – отменяеми, но не и нищожни. Отмяната на незаконосъобразните решения може да се иска по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ. В Търговския закон изрично са квалифицирани като нищожни единствено решенията на общото събрание, визирани в чл. 75 ТЗ. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на общото събрание, отразено като съществуващо в протокола за проведено заседание на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, както и в хипотезата на неговото вписване в търговския регистър. Нищожността на решението на общото събрание по правило може да се релевира с установителен иск, чието предявяване не е ограничено със срок, при наличие на правен интерес. На следващо място е посочено, че в дейността на общото събрание не могат да вземат участие лица, които не са акционери, съответно да приемат решения. В исковата молба са изложени твърдения за опорочаване на процедурата по провеждане на извънредното общо събрание на акционерите и вземането на решенията при участието на лица, които нямат качеството на акционери. Това обстоятелство рефлектира върху кворума за провеждане на събранието и необходимото мнозинство за приемане на решенията. Следователно са наведени твърдения за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на акционерите в „Петрол“ АД, състояло се на 29.03.2023 г., подлежащи на отмяна по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ. Иск за прогласяване на тяхната нищожност, каквото искане е формулирано, поради същите пороци, е недопустим; в този смисъл съдът се е позовал на решение № 85/1.08.2013 г. по т. д. № 155/2012 г. на I т. о. на ВКС. Съдът е заключил, че иск по чл. 74, ал. 2 ТЗ в регламентирания от законодателя преклузивен срок не е предявен, а във връзка с доводите, черпени от решение № 260369 от 31.05.2022 г. по т. д. № 1964/2020 г. на СГС, е посочил, че същото е частично отменено и частично обезсилено по реда на инстанционния контрол и не следва да бъде съобразявано. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на закона за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, по следните съображения: Първият формулиран въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд, видно от мотивите на обжалваното определение, е взел предвид всички доводи и оплаквания на частния жалбоподател пред първата и въззивната инстанция, а обсъждането на доказателствата касае съществото на спора и е ирелевантно за хипотезата на чл. 130 ГПК. Без значение за постановения по делото резултат е и подминаването на оплакването, че първоинстанционният съд е „подменил“ волята на ищеца. В исковата молба са посочени фактическите основания на иска и същите са съобразени от съда, като е различна само квалификацията им, дадена от ищеца и от съда. Видно е от изложеното в исковата молба, както и от представения протокол от ОСА на 29.03.2023 г., че не всички акционери, взели решенията, са с оспорени акционерни права, т. е. не се отрича от ищеца, че част от акционерите са имали право да участват в ОСА и да гласуват за приемане на решенията по дневния ред. Следователно фактическите основания не съответстват на формулирания в исковата молба петитум, а съответстват именно на становището на съда, че се атакува законосъобразността на взетите решения извън преклузивния срок по чл. 74 ТЗ, тъй като липсващо/невзето решение би било налице само в случай, че всички участници в ОСА не са били акционери в „Петрол“ АД. Въззивният съдебен състав не се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по втория формулиран въпрос, доколкото именно въз основа на същото е приел, че липсващото (невзето) решение на ОСА е нищожно, но е счел, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства тази хипотеза в случая не е налице. Последните въпроси касаят изцяло правилността на решаващите изводи на въззивния съд и по тази причина не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Това е достатъчно, за да се приеме, че въпросите не са годни да обусловят искания достъп до касационен контрол, но независимо от това следва да се посочи, че не е надлежно заявено и доказано и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което частният жалбоподател се позовава. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че не се установява приложното поле на касационното обжалване, поради което и