Определение № 3583 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1775/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Община Септември, чрез адв.П. В. И. от АК - Пловдив, срещу решение № 467/20.12.2024г. по възз.т.д.№ 424/2024г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено в обжалваните от касатора части решение № 35/29.03.2024г. по т.д.№ 152/2022г. на Окръжен съд - Пазарджик за осъждането му да заплати на „СИС Стийл“ ЕООД, [населено място], сумата 5000лв., частично от 9096лв.с ДДС, представляваща цена по фактура № 425/14.06.2021г., както и сумата 64 729.02лв. с ДДС, представляваща цена по фактура № 1027/26.07.2022г., двете фактури, издадени на основание Договор за възлагане на обществена поръчка № 62/12.05.2021г., с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в [населено място] – улица „23-а“ от т.123 до т.140, с дължина на трасето 182 метра, Община Септември“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по т.3 на чл.281 ГПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода, че изпълненото в отклонение от договорените условия и неизпълнените дейности обуславят единствено намаляване на възнаграждението по договора, но не и за отказ за заплащането му. Изразява несъгласие с изводите за неоснователност на възражението, че е налице забавено и некачествено изпълнение, както и, че е приел работата, без да направи възражения. Оспорва констатацията, че улицата е въведена в експлоатация, както и правните изводи, че тя е годна за ползване по предназначение, съобразно договореното. Изтъква, че по делото са събрани безспорни доказателства, че недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното напълно негодно за ползване за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение. Поддържа, че в случая е безспорно доказано пълно договорно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, поради което не се дължи възнаграждение. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за кредитиране единствено на свидетелските показания на ищеца и, съответно - изцяло игнориране на показанията на свидетелите на ответника, за неизвършване на преценка на показанията на свидетеля С. М. при приложение на чл.172 ГПК, както и за несъобразяване едностранното изменение на договора от ищеца, с което са нарушени параметрите на обществената поръчка, и, че неизместването на стълба изцяло променя характеристиките на улицата и я прави негодна за ползване и напълно опасна. Искането е за касиране на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете. Претендира за присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на направените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е въведено основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК по следните въпроси.

1. Съществените недостатъци на престирания резултат, предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД?

2. Дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с протокол - акт образец 19 и констативен акт - образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа, като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично уговорено между страните?

3. Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат, предмет на изработката, когато изпълнените на място строително монтажни работи/СМР не отговарят на инвестиционния проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж, предвид императивни правни норми в ЗУТ, изискващи да е налице пълно съвпадение на предвидените СМР по разрешението за строеж и изпълнените на място СМР?

4. Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат, предмет на изработката, когато същият е изпълнен от изпълнителя в нарушение на императивните правни разпоредби на а/чл.163, ал.1 ЗУТ, б/чл.163, ал.3, т.1 ЗУТ, в/чл.163, ал.3 ЗУТ, г/чл.137, ал.3 ЗУТ и д/ чл.154, ал.5 ЗУТ ?

С писмен отговор насрещната страна, ищецът „СИС Стийл“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Н. Р., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на жалбата. Претендира за присъждане на разноски. С допълнителна молба, вх.№ 20330/04.11.2025г., подадена преди датата на закритото заседание по делото, претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6650лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Производството е и по чл. 274, ал.3 ГПК, образувано по подадената от ищеца „СИС Стийл“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Н. Р., частна касационна жалба срещу решение № 467/20.12.2024г. по възз.т.д.№ 424/2024г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено обжалваното от ищеца, постановено по чл.248 ГПК, определение № 197/06.06.2024г. по т.д.№ 152/2022г. на Окръжен съд - Пазарджик за оставяне без уважение искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Според ищеца решението в обжалваната от него част е неправилно, поради нарушение на метариалния и процесуалния закон и е необосновано. Искането е за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне, съобразно представения списък на разноските пред двете инстанции.

В приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Дължат ли се разноски за въззивното производство при подадени въззивни жалби от ищеца и от ответника против първоинстанционното решение и при неговото потвърждаване изцяло от въззивната инстанция?

2. Дължат ли се разноски за един адвокат при писмен договор, служещ като разписка?

3. Дължат ли се разноски за един адвокат, когато е представена фактура?

4. Дължат ли се разноски за гориво при дело в друг съдебен район?

5. В случай, че се дължи присъждане на разноски в хипотезата на въпрос 1, то задължително ли се явява условието размерът на разноските за защита по собствената на страната въззивна жалба да е разграничен от размера на разноските за защита срещу въззивната жалба на другата страна?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът Община Септември, чрез адв.П. И., намира частната жалба за частично недопустима и частично неоснователна.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

По касационната жалба на ответника:

По делото е прието за признато и за ненуждаещо се от доказване, че между ищеца „СИС Стийл“ ЕООД, като изпълнител, и ответника Община Септември, като възложител, след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки, е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 62/12.05.2021г., с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в [населено място] – улица „23-а“ от т.123 до т.140 с дължина на трасето 182 метра, Община Септември“, по който ответникът е възложил на ищеца да извърши, срещу възнаграждение, дейностите, предмет на обществената поръчка за обекта. Установено е, че договорените цени са съгласно количествено-стойностна сметка/КСС/, неразделна част от договора, Приложение № 4; Изпълнителят се е задължил да извърши СМР, съгласно утвърдените от възложителя изисквания на техническата спецификация, работния проект и съгласно офертата си; Срокът за изпълнение на СМР е 30 календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка с протокол – образец 2а от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; Окончателното изпълнение на работата се удостоверява с подписан констативен акт – образец 15 за установяване на годността на приемане на строежа; Общата стойност на договора е 93 625.15лв. с ДДС, която включва цялостното извършване на работите, вкл. цената на вложените материали, оборудване, разходи за труд и доставки, механизаия, енергия, складиране и т.н.; Уговорено е възложителят да заплати цената в срок от 30 календарни дни след настъпване кумулативно на подписване на констативен акт - образец 15 и издаване на фактура от изпълнителя; За извършени и подлежащи на разплащане е уговорена да се считат само тези видове работи, които са приети и отразени в съответния протокол за действително извършени; Изпълнителят отправя писмена покана до възложителя за приемане на извършената текуща работа и съставяне на съответния протокол; Възложителят има право да откаже приемане и заплащане на част или на цялото възнаграждение, ако изпълнителят се е отклонил от поръчката или работата му е с недостатъци, респ. – да поиска поправянето им без заплащане.

Установено е, че протокол - образец № 2а за откриване на строителната площадка и за определяне на строителна линия и ниво е подписан на 19.05.2021г., с оглед на което и, предвид уговореното, крайният срок за изпълнение по договора е до 18.06.2021г. включително. Издадена е от ищеца фактура № 425/14.06.2021г. на стойност 9096лв. с ДДС за извършена услуга с механизация( полагане на трошен камък), съгласно протокол № 1/14.06.2021г., подписан едностранно от ищеца. На 16.07.2021г. е съставен протокол от комисия, назначена от Кмета на Община Септември, за проверка реално изпълнените на място работи, в който са отразени забележки по отделни позиции. Впоследствие, на 22.07.2021г., е изготвен окончателен доклад от комисията, с който, предвид констатираното неизпълнение, е предложено на възложителя да откаже приемането на обекта. Ищецът е издал проформа фактура № 1027/26.07.2022г. на стойност 91 385.83лв. с ДДС за изпълнени СМР по договора и двустранна сметка № 1 за обекта, получена от ответника на 17.08.2022г. Във връзка с направено искане от изпълнителя за приемане на изработеното по договора, възложителят е поискал съгласуване на сроковете за отстраняване на описаните некачествено изпълнени работи. В отговор на запитване от изпълнителя дали е подписан констативен акт - образец 15, евентуално - да бъде изпратен, с писмено становище от 21.04.2022г., което е получено от изпълнителя, възложителят е заявил, че, предвид посочените некачествено изпълнени работи и несъответствия на изпълненото с договорните условия, е невъзможно подписването на акт - образец № 15 за установяване годността за приемане на обекта.

За да уважи изцяло предявената частична претенция за стойността на СМР, непредвидени в договора, по фактура № 425/14.06.2021г., първоинстанционният съд е изложил съображения, че, ако в хода на изпълнение на договора за обществена поръчка се установи необходимост от коригиране, съгласно чл.260 ЗЗД, на инвестиционния проект, за изпълнение на който е сключен договорът, то не е налице отклонение от параметрите на обществената поръчка и, доколкото извършените допълнителни СМР се явяват необходими за изпълнение на коригирания проект, те следва да се вземат предвид като извършени в изпълнение на договора и да бъдат заплатени по уговорените в договора единични цени. В конкретния случай е приел за установено въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително заключението на СТЕ с вещо лице инж.П. ( в частта, че обектът е изпълнен с качество, без дефекти, годно да се ползва по предназначение и ползващо се в момента), че промяна в предвижданията на техническия проект относно предвиденото в него нивелетно фрезоване е наложено от изначалната невъзможност за изпълнение на проекта, поради несъответствието му с установената на място липса на асфалт, за което обстоятелство възложителят е бил своевременно уведомен, съгласно чл.260, ал.1 ЗЗД. Намерил е, че е доказана и е налице хипотезата, в която извършените допълнителни дейности се явяват нужни за изпълнение на проекта. По тези съображения е направен извод, че те подлежат на заплащане от ответника на договорно основание.

За да уважи частично претенцията за окончателното възнаграждение за СМР по договора, първата инстанция е изложила съображения, че едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме извършената съобразно договора работа, като при приемането той трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен, ако се касае за скрити или появили се по-късно недостатъци. Посочил е, че възложителят може да откаже да приеме работата и да упражни правото си да развали договора само, ако недостатъците са съществени, какъвто извод може да се направи, ако при преценката се установи, че недостатъците правят изработеното негодно за договорно или му обикновено предназначение, че са неотстраними, създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Изтъкнал е, че при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора възложителят няма право на отказ за заплащане на дължимото възнаграждение. Посочил е, че, ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят дължи да заплати възнаграждението, независимо от недостатъците, като в този случай той разполага с възможностите, предвидени в чл.265, ал.1 ЗЗД –да иска поправяне на работата от изпълнителя, заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или - съответно намаляване на възнаграждението. Въз основа на заключението на СТЕ и извършеното от ищеца признание първоинстанционният съд е приел, че са налице неизвършени дейности по договора– неизместен електрически стълб (за която дейност ищецът не претендира възнаграждение) и неизвършено нивелетно фрезоване, но това не се отразява на годността на обекта да се ползва по предназначение, съответно на дължимостта на възнаграждението, а предпоставя единствено неговото намаляване, съответно на неизпълнението, каквото е извършил, независимо, че ответникът не е упражнил правото си по чл.265, ал.1 ЗЗД.

Сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни, въззивният съд е споделил извода за дължимост на окончателното възнаграждение за изпълнени СМР по договора. По отнесения до него спорен въпрос относно приемане на работата по договора е изтъкнал, че приемането е основно задължение на възложителя, съгласно чл.264 ЗЗД. Констатирал е, че в чл.12, ал.2 от договора е предвидено, че приемането се удостоверява с актове и протоколи, каквито са изпратени от изпълнителя по електронната поща на възложителя, но не са подписани от възложителя, който е уведомил изпълнителя с писмо от 23.07.2021г., че е констатирал некачествено изпълнени СМР и несъответствие на изпълненото с възложеното и е поискал съгласяване на отстраняване на недостатъците и несъответствията. Посочил е, че това, само по себе си, не означава, че работата не е изпълнена, респективно не е приета, приемайки, че обектът е въведен в експлоатация и се ползва по предназначение –като улица, от което е направен извод, че изработеното е в съответствие с възложеното и не страда от недостатъци, непозволяващи ползването му по предназначение. Въззивният състав е приел, че данни за некачествено изпълнение и несъответствие на изпълненото с възложеното се съдържат единствено в показанията на св.С. М., които не е кредитирал при преценката им по чл.172 ГПК. Въз основа на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е приел за недоказани твърденията на ответника за некачествено изпълнени работи, съответно е приел, че изпълненото не страда от недостатъци и е годно да се ползва съобразно обичайното му предназначение. За да сподели извода за дължимост на възнаграждението за непредвидените в договора СМР, въззивният състав е изтъкнал, че установеното отклонение от предвиденото в проекта (полагане на скална маса и профилиране, вместо нивелетно фрезоване) касае всъщност начина на изпълнение на възложеното и не представлява съществено отклонение от проекта, както и, че същото е наложено по обективни причини. Въз основа на анализ на свидетелските показания, като е кредитирал свидетелите Й. и М., съответно – не е дал вяра на свидетелите М. и Г., е приел, че за така наложеното по обективни причини изменение на проекта възложителят е бил уведомен, съгласно чл.260, ал.1 ЗЗД. Направен е извод, че така изпълненото е част от възложеното с договора, а не - допълнителна дейност, поради което следва да бъде заплатено на договорно основание.

Извън проверката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в смисъла, изяснен в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи един или повече правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Те трябва да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени от ответника въпроси произтича преди всичко от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, освен, че са фактически и изискват проверка на правилността на направените въз основа на доказателствата по делото изводи, са и пряк израз на несъгласие с тях. Въззивният съд не е отрекъл, че при съществени недостатъци на изработеното възложителят може да откаже да приеме работата и да упражни правото си да развали договора, но е счел за недоказани твърденията на ответника за некачествено изпълнени работи, съответно е приел, че изпълненото не страда от недостатъци и е годно да се ползва съобразно обичайното му предназначение. Изводът за приемане от възложителя на извършеното по договора не е основан на отричане на уговореното от страните за удостоверяване на приемането с актове и протоколи, а е приел за установено, че изработеното е в съответствие с възложеното и не страда от недостатъци, непозволяващи ползването му по предназначение. В селективната фаза на касационното производство не се извършва проверка на правилността на решението, а тя е предмет на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК.

Дори от поставените въпроси да може да бъде изведен такъв, значим за крайния изход на спора, не е обосновано от касатора приложното поле на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Липсва каквато и да е обосновка с въвеждането на конкретни доводи, попадащи в някоя от изведените там хипотези.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Изведено от практиката на касационния съд, основанието „очевидна неправилност“ не е тъждествено с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК. То насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Те трябва да са изводими пряко въз основа на мотивите към въззивния акт, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за правилност. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният въззивен акт е явно необоснован. Не са релевирани доводи за обосноваване на някоя от изведените от съдебната практика хипотези на очевидна неправилност, а релевираните са идентични с тези, обосноваващи неправилността на решението.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението в обжалваната от ответника част.

С оглед на този изход, на ответника не са дължими разноски. В приложения към допълнителната молба на ответника по касация договор за правна защита и съдействие е отразено заплащането в брой на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6650лв. По релевираното в касационната жалба възражение, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, при преценка на направените от ищеца разноски спрямо сравнително невисоката фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, и вида и количеството на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, които са единствено за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба, без явяване в открито заседание, се налага извод за прекомерност. Ето защо направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство следва да бъдат редуцирани .до размера от 1000лв.

По частната касационна жалба на ищеца:

За да остави без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК, първата инстанция( определение № 197/06.06.2024г. по т.д.№ 152/2022г. на ОС - Пазарджик) е приела за недоказано извършването от ответника на разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното поризводство. По отношение на посоченото в представения по делото договор за правна защита, че договорените суми са платени към момента на подписване на договора, е изтъкнал, че не е посочен конкретен начин на плащане – в брой, по банков път и т.н., поради което и, предвид даденото тълкуване с т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, липсва основание да бъдат присъдени. За приложеното към молбата по чл.248 ГПК платежно нареждане е счел, че то не може да бъде взето предвид, тъй като е несвоевременно представено, същевременно - е неясно за кой договор за правна защита и по кое дело се отнася. По отношение на искането за присъждане на разноски за гориво е счел, че не се налага ревизиране на приетото в първоинстанционнтото решение, че те не съставляват разноски за производството по см. на чл.71 и 78 ГПК и не подлежат на обезщетяване.

За да потвърди определението по чл.248 ГПК, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция.

Значимостта на въпроси № 2 и № 3 за крайния изход на спора следва да бъде отречена, тъй като не съответстват на изложените мотиви, в които не е обсъждана фактура за направените разноски, а по отношение на договора за правна защита е прието, че не удостоверява извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид непосочването на начина на плащането им. Неотносим е и въпрос № 1, тъй като предмет на обжалвания въззивен акт е отговорността за разноски пред първата инстанция, а не във въззивното производство. Същевременно по всички поставени въпроси отсъстват въведените допълнителни предпоставки за допускане на обжалване – частният касатор не е посочил относима съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и не е обосновал приложното поле на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване на решението и в обжалваната от ищеца част.

Предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, не се присъждат разноски във връзка с частната жалба.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: