Определение № 60238 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1843/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Й. Л. Б. и И. Р. Б., двамата от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С. против определение № 272 от 8.04.2021г. по гр.д. № 11 по описа за 2021г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба и е прекратено производството по делото, като са присъдени направените разноски. Считат така постановеният акт за неправилен и желаят да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: С обжалвания акт, съставът на ВКС е преценил подадената касационна жалба като недопустима, с оглед цената на иска, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивите са, че предмет на производството е иск за съществуване на договор относно два недвижими имота. В този случай цената на иска, по смисъла на чл.68 ГПК се определя с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – съобразно данъчната оценка на имота, а в случая тя е съответно 2 502.79лв.за единия имот и 1 064.79лв. за другия имот. Затова предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД е с цена 3 567.58лв., т.е. под 5 000лв., което пред вид разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК изключва възможността за касационно обжалване. С оглед изхода на делото, са присъдени и установените като реално направени разноски от ответната страна. В подадената частна жалба, изложените от жалбоподателите доводи за неправилност са, че претенцията касае спор за собственост, тъй като прогласяването на нищожността на договора /поради липса на основание/ рефлектира пряко върху правото на собственост. Счита, че доколкото делото вече е връщано от ВКС за представяне на изложение и администриране на касационната жалба, то въпросът за нейната допустимост е решен. Твърди, че е налице „явна несправедливост“, защото предмет на делото са земи в землището на [населено място] село, [община], които пред вид местонахождението си в Дунавската равнина са с висока пазарна стойност. Отделно оспорва като необосновано и присъждането на разноски в размер на 720лв., след като делото е разгледано в закрито заседание, без явяване на страните и без съобразяване както на факта, че касаторите са пенсионери, така и че съдът вече е приел, че цената на иска е ниска. Настоящият съдебен състав не споделя нито един от доводите на жалбоподателите. Законодателят е определил кои дела подлежат на касационно обжалване. Член 280, ал.3, т.1 ГПК забранява произнасянето по касационни жалби срещу решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела. Начинът по който се определя цената на иска също е нормативно установен /в чл.68-70 ГПК/. Той е в пряка зависимост от предмета на делото. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК – за искове за съществуване на договор, какъвто е настоящия случай, цената на иска когато договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот /на което акцентират жалбоподателите/ е данъчната оценка на имота. В случая не се оспорва, че последната е под 5 000лв. Ирелевантен е довода за стойността на пазарната оценка на имотите, защото тя е несъотносима. Неоснователен е и довода, че въпросът за допустимостта вече е бил преценяван. Връщането от ВКС на делото на администриращия съд касае редовността на жалбата, а не нейната допустимост. Досежно направените разноски следва да се посочи, че те са присъдени в размера, в който е установено че са направени съобразно приложената фактура № 1301 от 2.11.2020г. Възражение за прекомерност своевременно не е направено, а съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът не може служебно да преценява прекомерността на заплатеното от страна адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд