Определение № 2721 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Г. като пълномощник на А. А. А. срещу въззивно решение № 2124, постановено на 10.04.2024 г. по в. гр. д. № 4855/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявения от жалбоподателя срещу Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 300 кв. м., находящ се в [населено място], район „Н. И.”, при описани граници, заедно с изградената в имота стопанска сграда с идентификатор ****. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. „Следва ли при спор за собственост и с оглед преценка законовите ограничения за давностно придобиване на имоти–собственост на общините, съдът да съобрази промяната на пространствените предели /границите/ на актуван с Акт за частна общинска собственост имот“; 2. „Какво е правното значение на последващ АЧОС и може ли да се приеме, че с изготвянето на нов акт настъпва пълна или частична отмяна на предходния“; 3. „Какво е значението на нанасянето в кадастралната карта на процесния имот през 2012 г., с оглед преценка действието на акта“. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Столична община изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск спрямо общината за отричане на правата й, които привидно произтичали от съставения акт за частна общинска собственост № 1903/12.03.1999 г. С този акт като общински бил актуван имот с площ 6586 кв. м., част от който е процесният имот. В исковата молба е изложил твърдения, че е закупил общинско жилище през 90-те години, а именно жилище в блок № 2, находящ се в УПИ *-за „ОЖС“, което се намирало в непосредствена близост с процесния имот. Завладял същия през 1997 г., когато го „закупил“ без нотариален акт от И. И. и упражнявал фактическа власт необезпокоявано до месец юни 2020 год. В имота имало и стопанска постройка, която ищецът поддържал, както и садил зеленчуци в мястото. Ответникът е оспорвал иска. Възразил е, че процесният имот е частна общинска собственост по силата на АЧОС № 1903/12.03.1999 г. на посоченото в него правно основание: чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС и фактическо основание „стар общински имот“. Същият е включен в дворно място от 6 586 кв. м., съставляващо имот пл. № * по кад. лист Б-9-З-А, при граници: от две страни път, зелена площ и двор на бившето ТКЗС. Позовал се е и на основанието по параграф 42 ПЗРЗИД ЗОбС. Със заповед на кмета на район „Нови Искър“ от 30.06.2020 г. е наредено изземването на процесния имот от ищеца. Същата е била отменена с влязло в сила на 11.11.2021 год. решение по адм. д. № 6338/2020 г. на АССГ. В мотивите му е посочено, че е налице висящ съдебен спор, както и че не са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. От изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният имот, нанесен в кадастралната карта от 2012 г. с идентификатор ***, е част от имот пл. № *, обозначен на приложена скица с б. А-Б-В-Г-А, целия с площ 6 586 кв. м. Именно за този имот е съставен АЧОС № 1903/12.03.1999 г. По регулационния план от 2001 г. процесният имот попада в УПИ *- общински, кв. 22 по плана на [населено място]. През 2005 г. е издаден акт за частна общинска собственост № 2531/21.06.2005 г. по отношение на УПИ * – „За жилищно строителство“, кв. 22, с площ 3 320 кв. м., който през 2007 г. е разделен на УПИ * – „За ОЖС“ и УПИ *– „За ОЖС“. Процесният имот не е описан в акта за общинска собственост от 2005 г. Според показанията на свидетеля М., който е бивш ветеринарен лекар на ТКЗС, в имота е имало барака, в която са живели работници от стопанството. Ищецът е закупил общинско жилище през 1998 г., а от 1999 г.-2000 г. е започнал да ползва процесния имот, който му е бил предоставен за обработване от неговия съсед. Въззивният съд е изложил съображения, че е налице посоченото в акта за частна общинска собственост от 1999 г. фактическо придобивно основание. Решаващите изводи в обжалваното решение са свързани с възможността да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в исковия период, с начален момент 1997 г. По отношение на него е бил приложим въведения с § 1 ЗР на ЗДЗС (последна редакция, ДВ, бр. 7/2018 г. в сила от 31.12.2017 г.) мораториум, съгласно който за периода 01.06.2006 г.-31.12.2022 г. давността върху имоти частна общинска собственост спира да тече. Съдът е изследвал и произхода на имота, като е приел, че не се твърди и установява имотът да е принадлежал на конкретно лице, поради което и разпоредбата на чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с доказателствената сила на акта за частна общинска собственост, така, както същата е изяснена в съдебната практика. И след като по делото са установени правопораждащите държавната собственост факти, а общинската собственост е производна от държавната, то не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, независимо че не се сочи конкретна такава. Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси, които са свързани със съставянето на акт за общинска собственост и неговата доказателствена сила. Оплакванията на касатора всъщност са изведени от твърдението му, че в акта за частна общинска собственост от 2005 г. не е включен процесния имот, поради което същият е могъл да бъде годен обект на придобивна давност. Така поставени, въпросите не са свързани с мотивите на съда и не предопределят изхода на спора. Съдът е приел, че съществува законова пречка за придобиване по давност на имот, който е частна общинска или държавна собственост поради изложените по-горе съображения. Следователно, преценката за наличието на пречка за придобиване по давност, не е обусловена от съществуването или не на акт за частна общинска собственост на имота, а с характера на самия имот. Независимо че касаторът не сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение, същото е в съответствие с установената практика на ВКС, в която последователно се приема, че актовете за общинска собственост се ползват с доказателствена сила съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОбС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за общината (чл. 5, ал. 3 ЗОбС). Правото на собственост възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване подлежи на доказване от общината. При положение, че осъществяването на съответното придобивно основание е установено от събраните по делото писмени доказателства, различни от представените актове за общинска собственост, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, обстоятелството дали именно това основание е посочено в представения акт за общинска собственост или не е ирелевантно. Нанасянето на имота в кадастралната карта не е свързано с действието на актовете за общинска собственост, съответно същото не може да обуслови пораждането на права в полза на ищеца. Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответника направените разноски в касационното производство в размер на 300 лв. /за юрисконсултско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение