Определение № 2894 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на кмета на Община Варна, против Определение № 168/ 07.01.2025 г. по административно дело № 2950/ 2024 г. по описа на Административен съд– Варна. С частната жалба са релевирани доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното определение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото е постъпило и допълнително становище, подадено от кмета на Община Варна, чрез неговия пълномощник- адв. Генков, с което се развиват допълнителни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответника- Общински съвет Варна не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред адм. съд е образувано по оспорване, подадено от кмета на Община Варна против Решение № 382-2 от Протокол № 16/ 31.10.2024 г. на Общински съвет- Варна, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.125, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), се отменя Решение № 116-4(8)/ 11, 12.03.2024 г., в частта на точка XL и считано от 31.10.2024 г. се прекратява оправомощаването на кмета на Община Варна да извършва компенсирани промени. С обжалваното определение съдът е приел, че оспореното решение не е индивидуален адм. акт, защото с него не се засягали права, свободи и законни интереси на граждани или организации, в това число на общината и кмета на общината. По същите съображения посочил, че оспореното решение не е и общ административен акт или подзаконов такъв. С него общинският съвет не осъществявал властнически правомощия, а упражнявал правото си по ЗПФ да оправомощи или да не оправомощи кмета на общината. Това волеизявление било част от производството по изпълнение на бюджета на общината и било акт по чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на оспорване. В заключение адм. съд приел, че оспореното решение не е административен акт, който подлежи на оспорване, поради което на основание чл. 159, т.1 от АПК жалбата била оставена без разглеждане и производството по делото било прекратено. Обжалваното определение е неправилно. В случая е прекратено оправомощаването на кмета на общината да извърши определени правни действия по ЗПФ, което е различно от прекратяване на упълномощаване. В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/ 2002 г. на ОС на съдиите при ВАС при изследване на въпроса за делегирането на правомощия, е подчертано неговото различие с упражняване на правомощия при заместване и упълномощаването. При делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия. В случая основателни са доводите на частния жалбоподател, че процесното решение представлява годен за обжалване административен акт. Кметът на общината осъществява контрол за целесъобразност и законосъобразност върху актовете на общинските съвети по реда на чл. 45, ал. 5 ЗМСМА. Съгласно чл. 45, ал. 9 ЗМСМА измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По отношение на аргумента на адм. съд за характера на приетото решение на ОбС, следва да се посочи, че общинските съвети не са сред органите на изпълнителната власт по Закона за администрацията, поради което не всички техни актове притежават признаците на административни актове по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 АПК. Критерият, въз основа на който може да се прецени допустимост на оспорването на актовете на органите на местното самоуправление е дали те са или не са юридически актове. Контролът е само по отношение на юридически, но не и върху неюридически актове, като пред съда може да се оспори само законосъобразността им. Предвид Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 20/ 2007 г. на ОС на съдиите при ВАС и разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА следва да се приеме, че кметът на общината има процесуалната легитимация да оспорва пред административния съд всички юридически актове по отношение на тяхната законосъобразност. Необосновано от адм. съд се приема, че решението на ОбС не подлежи на обжалване, тъй като е част от производството по изпълнение на бюджета на общината и поради това е акт по чл. 21, ал. 5 АПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г., постановено по т. д. № 4/ 2011 г. на ОС на ВАС също изрично е прието, че решенията на общинските съвети, взети в изпълнение на правомощията по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, по своето същество са властнически изявления на орган на местно самоуправление, а не част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, или нормативни актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Решенията на общинския съвет могат да бъдат оспорени по реда на чл. 45 от ЗМСМА от областния управител и кмета на общината, както и от прокурора. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 и 7 ЗМСМА общинският кмет има правомощието да организира изпълнението на общинския бюджет. Същият има за задължение да изпълнява решенията на общинския съвет, поради което е създаден превантивния механизъм на чл. 45 ЗМСМА за оспорване на актове на общинския съвет от страна на кмета пред административния съд. Това, че издател на решението е адм. орган по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА и приемането му при изпълнение на управленски функции са достатъчни, за да е налице годен за оспорване акт на общинския съвет от страна на кмета на общината. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/ 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/ 2007 г. на ОС на ВАС. Следователно, целта на законодателя е била актовете да подлежат на контрол по отношение на изискванията за компетентност (включително наличието на кворум и мнозинство), спазване на административно- производствените правила и приложимите норми. Доколкото в случая е налице предоставена от ЗПФ преценка на общинския съвет дали да оправомощи кмета на общината, при издаване на акт при оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове- чл.169 от АПК. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото– върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При разглеждането на делото, съдът ще се произнесе и по претенцията на страните за сторените разноски. С оглед гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение