Определение № 60379 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2744/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№263510/23.04.2021г., подадена от А. Г. П. от [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адв.С. К. от САК, срещу решение №260069, постановено на 12.03.2021г., от Софийския окръжен съд, ГО, II-ри въззивен състав по в.гр.д.№636/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която А. Г. П. е осъден да заплати на Е. К. К. сумата от 3629.82 лв., представляваща припадащ му се съобразно квотата от правото на собственост дял от добив на дървесина, реализиран в съсобствена иглолистна гора в м.“Б.“ в землището на [населено място], [община], с площ от 32001 кв.м., представляваща имот №...., ведно със законна лихва върху нея, считано от предявяване на иска (02.02.2018г.) до окончателното ѝ изплащане. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: Договаряли ли са във вреда на трето лице – Е. К., наследниците по закон на общия наследодател А. З. П. при сключване на споразумение с нотариална заверка на подписите от 08.12.2006г., с което са разпределили наследствените имоти, след като в официалните документи, издадени от Кметство [населено място] към момента на сключване на споразумението (удостоверение за наследници и смъртен акт на Е. И. П.) Е. К. не фигурира като наследник? Касаторът поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като при определяне на размера на полагащата се на ищеца част от реализирания доход от добитата дървесина съдът неправилно е включил стойността на дървесина, добита от процесната гора през 2018г., която не е предмет на иска и доходът от нея не е реализиран от него. Излага съображения, че съгласно приетата по делото допълнителна съдебно-лесовъдска експертиза и заключението на в.л.Чапкънски, която съдът е предпочел при определяне размера на дохода, стойността на дървесината към момента на отсичането е разделена на два периода: А-период 2013-2014г. (процесния период), която е в размер на 14519.30 лв. и период Б – дървесината, добита през 2018г. (която не е предмет на иска) в размер на 3049.72 лв. Твърди, че доход от добитата през 2018г. не е реализиран от него, поради което не се и претендира с предявения иск. Ответникът по касационна жалба Е. К. К. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Е. К. К. е предявил срещу А. Г. П. иск за заплащане на сумата от 5 287 лв., представляваща припадащ се съобразно квотата от правото на собственост дял от добив на дървесина, реализиран от А. Г. П. в съсобствена иглолистна гора в м.“Б.“ в землището на [населено място], [община], с площ 32001 кв.м., представляваща имот №...., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до изплащане на сумата, с твърдението, че с ответника в качеството си на наследници на А. З. П. са наследили и иглолистна гора – ПИ с идентификатор ....в землището на [населено място]. Твърди, че с позволително №95808/04.02.2013г. А. Г. П. е добил 231.68 куб. м. дървен материал, а с позволително №149243/02.01.2014г. добил още 50.25 куб. м.. дървен материал, но не желае доброволно да му изплати припадащата се на неговия дял част от получената сума. В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът А. Г. П. е оспорил така предявения иск с твърдението, че през 2006г. наследниците на А. З. П. сключили нотариално заверено споразумение, с което се споразумели всеки от тях да получи по 1/6 ид.част от всички недвижими имоти, оставени им в наследство. Твърди, че горскостопанската програма била изготвена през 2012г. и одобрена със заповед №22 от 25.01.2013г. на директора на РДГ-София, като съгласно програмата било издадено и позволително за сеч №0095809. Сечта започнала през месец март 2013г., но в края на м.април, 2013г. директорът на РДГ-София спрял сечта в обекта и до този момент в съсобствената гора е добит 148 куб.м. дървен материал. На основание негова молба директорът на РДГ-София разрешил да се довърши сечта в обекта като се издаде позволително за останалата маркирана и неотсечена дървесина, като дървесината в размер на 95.2 куб. м. по издаденото позволително №0149243 е именно останалата недобита дървесина от одобрените 257 куб.м. Твърди, че общото количество добита дървесина възлиза на 257 куб.м. и съгласно подписаното споразумение всеки от наследниците е получил по 2500лв., каквато сума е получил и Е. К. К., предадени му лично от Ж. Г. П., брат на ответника, през м.юни, 2013г. В проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 25.09.2018г., процесуалният представител на ищеца е оспорил представеното с отговора споразумение от 08.12.2006г. с твърдението, че при постигането му не е участвала Е. Н. К., която е един от законните наследници на общия наследодател. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са част от наследниците на А. З. П., в чиято полза е възстановена иглолистна гора с площ 32001 кв.м. в м.“Б.“, съставляваща имот №....по картата на землището. Прието е, че през 2013г. в имота е добиван дървен материал, като дружеството, извършило дърводобива, е контактувало по този повод единствено с А. П. (св.К. и П.). Взето е предвид, че според изслушаното допълнително заключение на в.л.Ч., стойността на добитата дървесина към момента на отсичането е 17569.02 лв. без ДДС, респ. 21082.82лв. с ДДС, а към момента на изготвяне на заключението – съответно 18781.88лв. без ДДС и 22538.26 лв. с ДДС. Посочено е, че по делото е представено споразумение с нотариална заверка на подписите от 08.12.2006г. относно разпределението на наследствените имоти на А. З. П. между неговите наследници, като е съобразено и обстоятелството, че в споразумението не е участвал един от наследниците на П., а именно Е. Н. К., както и че към момента на сключването на споразумението децата на починалия А. Г. П. (Р. и М.) са били пълнолетни и е следвало да участват по него лично в качеството си на сънаследници. Прието е, че неучастието на Е. К. е достатъчно да опорочи споразумението, тъй като с него тя се лишава от притежавано от нея право, а действащият правов ред не допуска договаряне във вреда на трето лице (по арг. от противното спрямо чл.22, ал.1, изр. първо ЗЗД). С оглед на това е прието, че споразумението е нищожно и не поражда целените с него правни последици. Прието е, че размерът на полагащата се на ищеца част от дохода от дърводобив в процесния имот през 2013г. следва да се определи въз основа на данните за наследниците на общия наследодател към момента на реализиране на този доход, както и от заключенията (основно и допълнително) на в.л. Чапкънски относно размера на дохода към същия момент (цената на добитата дървесина). Изложени са съображения, че за определяне размера на дохода следва да се предпочетат данните от допълнителното заключение, тъй като то е изготвено при съобразяване с прецизираните въпроси на страните относно действителното добито количество дървен материал от процесния имот, като за релевантна е приета цената с ДДС (21082.82 лв.), тъй като продажбата на дървен материал не е освободена доставка. Прието е, че към момента на реализиране на процесния доход Е. К. притежава 36/144 ид.части, т.е. 1/4 от имота и съответно има право на 36/144 части от 21082.82 лв. или 5270.71лв. За безспорно е прието обстоятелството, че приходите от дърводобива през 2013г. са били получени еднолично от А. Г. П., който дължи на всеки от останалите наследници част от тези приходи, пропорционална на дяловете им в съсобствеността, както и че в негова е доказването на твърдението, че е погасил това задължение. Показанията на разпитания като свидетел Ж. П., брат на А. Г. П., са приети за достоверни и при отчитане на близката родствена връзка между ответника и свидетеля, както и при липсата на други доказателства, които да ги опровергават, е прието, че следва да бъдат ценени. Въз основа на показанията на този свидетел съдът е приел, че Е. К. е получил част от приходите в размер на 2000лв. от сумата 5270.71 лв., на която има право в качеството си на съсобственик на процесния имот с квота в съсобствеността 36/144 ид.части. Поради това предявеният иск е приет за основателен за сумата от 3270.71 лв. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, като в основата на този извод според настоящия състав на I г.о. на ВКС следва да се постави установеното в процесуалния закон изискване касаторът да посочи в изложението към касационната жалба материално-правните и процесуално-правните въпроси, по които поддържа, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и да обоснове тезата си, както и обстоятелството, че ВКС не разполага с правомощие да допуска касационно обжалване по въпрос, който не е поставен от касатора, освен в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. На първо място следва да се отбележи, че въпросът, който касаторът поставя в изложението, не е правен, а фактически и по същество представлява касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение, което съдът в производството по чл.288 ГПК не разполага с правомощието да преценява. Даването на отговор на подобен въпрос не може да се приеме за общоприложимо и в други случаи на разрешаване на спор за заплащане на стойността на припадащ се дял от добиви от съсобствен имот. Поради това въпросът не може да бъде определен като имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не може да бъде споделена и тезата на касатора за очевидна неправилност на обжалваното решение. Както последователно приема ВКС в своята практика, основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай въззивният съд е основал изводите си на посочените в решението и обсъдени от него при спазване на процесуалните правила доказателства, вкл. и на изслушаните по делото експертизи и е подвел установените факти под приложимата правна норма на чл.30, ал.3 ЗС. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и др., с каквито съдът не разполага (решение №324/13.07.2011г. по гр.д.№378/2009г. на ВКС, І г.о.; решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г. на ВКС, I г.о.; решение №114/03.10.2019г. по гр.д.№3472/2018г. на ВКС, II г.о.). Следователно когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските за експертизата (решение №314/22.11.2011г. по гр.д.№392/2011г. на ІІ г.о. на ВКС). Съдът е длъжен да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото (решение №115/02.06.2014г. по гр.д.№163/2014г., І г.о. на ВКС; решение №142/20.06.2017г. по гр.д.№3673/2016г., IV г.о. на ВКС) и да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата (решение № 113 от 28.02.2011г. по гр.дело № 1062/10г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.дело № 1814/09г. на ІV г.о. на ВКС). С тази трайно установена съдебна практика по приложението на процесуалния закон за хипотезите, в които съдът е длъжен да допусне изслушване на експертиза, както и за начина, по който следва да обсъди и прецени доказателственото значение на заключението, според данните, съдържащи се в обжалваното решение въззивният съд изцяло се е съобразил. От прекия прочит на решението не може да се приеме, че тази преценка противоречи на установените в процесуалния закон правила, нито на съдебната практика по тяхното приложение, а конкретни въпроси, които да дадат правомощие на ВКС да анализира експертните заключения като доказателства в изложението не са поставени. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение