Определение № 339 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2286/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. С. чрез пълномощник адв. М. М. срещу решение № 2 от 05.01.2023г по в. гр.дело № 592/2022г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение от 30.06.2022г по гр.д №4945/2021г на Русенски районен съд за отхвъряне на иск на основание чл. 270 ГПК да бъде прогласена нищожност на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д № 2104/2019г по съображения ,че не е упълномощила подалият искова молба адвокат С. С. от АК-Разград да образува и води това дело ,приключило с отхвърляне на иск по чл.441 ГПК против ЧСИ В. М. и ПЧСИ А.С. и осъждане на ищцата С. да заплати съдебни разноски .За да приеме на свой ред иска по чл.270,ал.2 ГПК за неоснователен въззивният съд е прил водещото съображение на първоинстанционния съд ,че нищожността на договорите не може да се смесва механично с нищожността на съдебните актове(в този смисъл реш.№874/2002г по гр.д №40/2001г на Четвърто г.о) В случая с исковата молба са изложени обстоятелства за нищожност на упълномощаването,за липса на упълномощаване адвокатът да образува въпросното дело,а не поради порок на волеизявленото в акта на съда.Търсената с иска нищожност предполага липса на валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.Последната е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, или не може да се направи извод за волеизявеното от съда ,защото не е изразено в писмена форма, липсват подписи, или решението е неразбираемо в неговия смисъл. Атакуваното с иска съдебно решение не разкрива никой от изтъкнатите пороци и е валиден съдебен акт.Доколкото се твърди нищожност на упълномощителната сделка ,не може да се претендира нищожност на съдебното решение ,затова неотносими са доводите и позоваването на водено от Прокуратурата на РБ досъдебно производство по чл.309, ал.1 вр чл. 26 НК за съставяне на неистински документи. Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно.Счита за недопустимо да търпи вреди от действието на един съдебен акт ,който не е желаела и не е предполагала,че същуствува.Злоупотребата с право на иск следва да се санкционира,нормата на чл.5 ГПК не е само „пожелателна”,тя обективира основополагащ принцип ,който съдилищата не са спазили.В изложение,като обуславящи за решението на съда се формулират въпросите (1)кои са достатъчните основания за нищожност на съдебно решение и с какви доказателства следва да се подкрепят; (2)следва ли нормата на чл.270 ГПК да се тълкува формално и стеснително,включва ли се в нейния обхват на защита и липсата на воля на страната в гражданския процес да предяви иск ,възможно ли е без налична воля да се разгледа „искова молба”. Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК,защото конкретно изброени основания за нищожност на съдебно решение не се съдържат в действащото право и поради това правилото на чл.5 ГПК не изключва възможността да се приеме за нищожно решение при така воден граждански процес, посочено е и основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, без да е изтъкната съдебна практика на която въззивното решение противоречи. Изтъква се и основание по чл.280, ал.2 предл. трето ГПК за очевидна неправилност на решението ,сочи се като пренебрегнат чл.5 ГПК ,нарушена е справедливостта и не е дадена защита. В отговор ответникът С. П. С. оспорва да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Касационната жалба не е придружена с изискуемите в тази насока съображения Претендира да му се присъди възнаграждение съгласно ЗАдв и действащата Наредба на ВАдвС. В отговор ответникът ЧСИ В. М., чрез адв. Вл.В. изтъква липсата на правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд.Не се сочи и коя е неточно тълкуваната норма.Претендира се присъждане на възнаграждение по чл.38,ал.2 З Адв .в полза на адвокатското дружество,поело и осъществило защитата на ответника безплатно. Върховен касационен съд,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата валидност ,или допустимост. Разгледани свързано,формулираните от защитата въпроси в изложението имат необходимото правно съдържание и обуславящо за изводите на решаващия съд значение съгласно общото изискване в чл 280, ал.1 ГПК, тъй като съгласно правомощието на настоящата инстанция да ги уточни, се свеждат до основанията за търсената с иска нищожност на съдебно решение и налице ли е този квалифициран порок в случай на постановено съдебно решение за което се твърди,че е разгледана искова молба без да е желана от ищеца, след като последният в действителност не е упълномощавал адвокат да я подава и да образува дело. Действително,законът не урежда изрично основанията,при наличие на които постановено съдебно решение е нищожно. В многообразието от случаи, даващи основание порокът да се установи безсрочно с иск или възражение /чл.270, ал.2, във вр ал.1 ГПК /,в установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво е застъпено виждането,споделено и в правната наука,че тази нищожност и основанията за нея следва да бъдат отличавани от други пороци на съдебните актове,като недопустимост или неправилност,да бъдат отграничавани от основанията за нищожност на сделките,както и от условията за валидност при общите или индивидуални административни актове. В решение от 04.04.2012г. по гр.д.№ N 777 / 2011г. І г.о. на ВКС,се приема, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение,който не е дефиниран в закона ,но е налице когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда,в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.Посочва се, че нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици и това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл.270 ал. 2 ГПКРазяснена е причината законът да предвиди искова защита само за нищожните съдебни решения. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, необходимо е правният спор да се разреши с валиден съдебен акт.В този смисъл е и Решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г., ІІ ГО на ВКС.Практиката на ВКС по въпроса кога е налице нищожност на съдебно решение е консолидирана и с решение № 391/16.06.2009 г. по гр.д.№2525/2008 г. на ВКС, II г.о решение № 100/07.08.2019 г. по гр. д. № 2882/2018 г. на I-во гр. отд., решение № 60327/2021 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 911/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 50031/22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г. на IV-то гр. отд. и много други Съдебното решение е нищожно,ако е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично,вместо от съдебен състав,както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия;ако е постановено по предмет,по който съдът не разполага с правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на ГПК, не е гражданско); нищожно е устно постановеното решение или решението,изготвено в писмена форма,но останало неподписано когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите,образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав,да го подпишат.Нарушението на служебното начало (чл.7 ГПК) е порок, относим към правилността на съдебния акт, а нарушението на диспозитивното начало (чл.6 ГПК) във всичмките му форми е порок,засягащ допустимостта на съдебния акт. Недопустимостта на съдебното решение, както и неговата неправилност са пороци ,които подлежат на отстраняване по реда на обжалването,а не чрез иск.За порочни съдебни решения влезли в сила,когато е нарушено правото на участие на страна в делото - включително порди ненадлежно представителство, за съдебни решения ,при които се установи да са основани на неистинност на документ,включително на престъпни действия на представител и пр., законът урежда извънреден способ за отмяната им (гл.ХХ IV ГПК).Законът не допуска иска по чл. 270,ал.2 ГПК да се основава на пороци, които не водят до нищожност,това би нарушило принципа на законност в чл. 5 ГПК, а не обратното, както защитата поддържа. Обжалваното въззивно решение е съобразено с изтъкнатата и трайно установена съдебна практика на ВКС, свързана с приложното поле на чл. 270ГПК. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна съдебна практика,каквито данни в случая липсват.Развитие на правото би имало, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй практиката по прилагането на чл.270 ГПК е постоянна и непротиворечива. Поради вече изложеното, не е налице изтъкваното от защитата квалифицирано основание по чл.280,ал.2,предл трето ГПК.Съответни на трайно установената практика на ВКС,съображенията на въззивния съд в решението не следва да се подвеждат под основанието очевидна неправилност.Не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост при решаващата дейност на съда ,т.е въззивният съд грубо да е нарушил правилата на формалната и правна логика,или да е приложил закона в неговия противоположенсмисъл,нито да е основал решението си на несъществуващ, или отменен закон. На ответника С. П. С. разноски не се присъждат, не се установява такива да са извършени за адвокатска защита. Защитавал се е сам. Ответникът В. Й. М.,Частен съдебен изпълнител, е бил защитавн с подаване на отговор по касационната жалба от „Еднолично адвокатско дружество В. В.”, като адв. В. е оказал тази правна помощ безплатно съгласно представения договор с дата 11.04.2023г. Затова на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение при основанията по чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г на ВАдвС следва да се присъди на адвокатското дружество /както е поискано/ определено в размер на 300 лева/ както е поискано /. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.