Определение № 50209 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2396/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата А. С. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ищцата, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил в по-висок размер предявените искове по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съобразявайки влизането в сила на първоинстанционното решение по отношение на първоначално уважените части от исковете, по спорните във въззивното производство въпроси относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и относно наличието и степента на приноса на пострадалата за настъпването на вредите, въззивният съд е приел за установено, че в резултат на процесното произшествие ищцата е получила фрактури на двете големи кости на лявата подбедрица с открита рана в областта на левия глезен и тежък оток на меките тъкани, както и луксация на лявата раменна става. Получените травми наложили три оперативни интервенции в рамките на два месеца, вкл. поради настъпили усложнения (загнояване) на раната на глезена. Възстановителният период бил с продължителност около една година с остатъчни последици, а именно значителен оток в областта на левия глезен, ограничени и болезнени движения на ставата и куцаща походка, както и белези, а движенията на лявото рамо са възстановени в пълен обем, но болезнени в крайните степени на отклонение. В началото на възстановителния период ищцата търпяла много силни болки за период около 20 дни, постепенно намаляващи с течение на времето. По време на болничното лечение и около четири месеца след инцидента ищцата се нуждаела от чужда помощ в ежедневието с необходимост от използване на помощни средства за придвижване. Въз основа на така установените обстоятелства и съобразявайки общото икономическо положение в страната към момента на увреждането въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 36 000 лв.

По отношение приноса на пострадалата за настъпването на вредите съдът е приел, че същата като пешеходец е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място при наличие в близост на кръстовище с обозначена пешеходна пътека, с което обективно е допринесла за настъпването на произшествието. Приноса на пострадалата съдът е определил на 30 %, вместо определените от първата инстанция 50 %.

Решението е обжалвано в частта относно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва да се отбележи също, че освен бланкетното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с общото твърдение, че решението е постановено при очевидна неправилност, конкретни аргументи за обосноваване на очевидна по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК неправилност на решението не са изложени.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост, и

• следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочени нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените.

Не са налице нито общата, нито специалната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е обосновано значението на въпросите за конкретното дело съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, доколкото само бланкетно е заявено, че въззивният съд не се е съобразил с указанията по ППВС № 4/1968 г. и не е взел предвид нормативно установените нива на застрахователно покритие, като подробно е възпроизведена съответна практика на ВКС, без обаче да е посочено кои конкретни за случая обстоятелства са останали несъобразени, съответно неправилно оценени. Установените по делото обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението са отчетени от въззивния съд. В действителност съдържанието на изложението и жалбата се свежда до оплаквания за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, довела до занижен размер на обезщетението, респ. завишен размер на приноса на пострадалия, които обаче, като отнасящи се до правилността на въззивното решение, са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. По същите съображения не е налице и отклонение от установената практика на ВКС, което изключва и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и съобразно направеното искане жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С тези мотиви съдът