Определение № 3517 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2824/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ищеца К. Т. М. срещу решение № 32 от 05. 02. 2024 г. по в. гр. д. № 433/2023 г. на АС – Велико Търново, потвърждаващо решение № 123 от 15. 06. 2023 г. по гр. д. № 66/2022 г. на ОС – Габрово, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. М. против П. С. К., като ЕТ „Интерфейс – П. К.“, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 36000 лв. (частичен иск от 67894, 14 лв.) обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в периода 16. 01. 2019 г. – 12. 11. 2021 г., от наем на собствен на ищеца недвижим имот – банков салон, находящ се на партерен етаж в масивна триетажна сграда – универсален магазин, построена върху имот пл. № *, в кв. * по плана на [населено място], причинени му в резултат на некомпетентно извършени от ответника П. С. К., като ЕТ „Интерфейс – П. К.“, измервания на отстояния на описания обект до СОУ „Христо Ботев“, [населено място], станали причина за неодобряване, със заповеди № № 42/16. 01. 2019 г. и 2/2. 03. 2020 г., на внесен проект по промяна предназначението на помещението от банков салон в игрална зала поради липса на изискванията на чл. 44 от Закона за хазарта. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника П. С. К., като ЕТ „Интерфейс – П. К.“, чрез адв. Г. Н., с който се излагат съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да отхвърли иска с правно основание чл. 45 ЗЗД въззивният съд, възприемайки изводите на първоинстанционният съд и излагайки и собствени такива е приел, че по делото не е доказано ответникът да е осъществил соченото от ищеца противоправно поведение, тъй като и при двете измервания отстоянието от процесния обект до най-близкото училище е било под 300 метра.

Този извод е базиран на заключенията на съдебнотехническите експертизи от 7. 03. 2023 г. и 9. 05. 2023 г. Според вещото лице, най-прекият път от процесния обект до пешеходния вход на оградата, който е най-близо до главния вход на училището, е 299, 21 м. и е прокаран по червената линия. Това трасе е определено при стриктно спазване на изискванията на чл.2 от Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта, като в този маршрут е включен и пешеходна пътека № 3, маркирана преди приемането на комуникационно-транспортната схема на 8. 12. 2021 г., но в съответствие с нея. Трасето, посочено от ищеца, минаващо по синята линия, е с дължина 327, 13 м., а трасето, показано от ответника, по зелената линия, е с дължина 295, 52 м. Според вещото лице, и двете измервания, извършени от ответника (през месец юли 2018 г. и през месец януари 2020 г.) са извършени съобразно изискванията на Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта, като осигуряват най-кратък път от входа на училището до входа на залата. Съобразени са с разположението на алеите, площадното пространство и обхвата на пешеходната зона. Пешеходната зона в ЦГЧ на [населено място] е изградена и въведена в експлоатация в началото на 2013 г. При второто измерване от 2020 г., извършено от ответника, е взета предвид маркираната пешеходна пътека № 3, съобразена с предвижданията на комуникационно-транспортната схема, приета на 8. 12. 2021 г. И при двете, извършени от ответника измервания, частично (в два участъка) е допусната неточност, тъй като в тези участъци измерването не е извършено по осите на пешеходните алеи, които следва да се пресичат под прав ъгъл, а са допуснати две скосявания. Ако това изискване се спази стриктно в тези два участъка, отстоянието ще е с дължина 299, 21 м., т.е. отново под 300 м. Както бе посочено, най-прекият пешеходен път е по очертания с червен цвят маршрут, тъй като същият е съобразен във всичките си части стриктно с изискванията на наредбата. По този маршрут отстоянието е по- малко от 300 м., до какъвто извод е достигнал и ответникът при извършените от него измервания, поради което не е налице противоправно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Наред с липсата на противоправно поведение, въззивният съд е приел и липса на пряка причинно-следствена връзка между невъзможността за ползване на процесния обект като игрална зала за хазартни игри и поведението на ответника. Тази невъзможност не е пряка последица от поведението на ответника, тъй като главният архитект е имал право да прецени кое измерване на отстоянията по чл. 44 от Закона за хазарта да възприеме за точно и съобразено с наредбата (извършено от лицензираната фирма, наета от ищеца, или извършеното от ответника по възлагане на главния архитект) и доколкото отказът за издаване на разрешение за преустройство на обекта в зала за хазартни игри с игрални автомати е обоснован и с други причини, включително и с необходимост от привеждане на проекта в съответствие с изискванията за достъпна среда.

Касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 51 ЗЗД?

2. Какво е правното значение на действията на ответника в качеството му на експерт геодезист и какви са последиците за ищеца вследствие на неговите неправомерни действия?

3. При измерването си ответникът спазил ли е изискванията на чл. 44 от Закона за хазарта за пешеходно отстояние от входа на процесния банков салон до входа на най-близкото училище?

4. Обвързва ли липсата на инициатива и полагане на усилия от ищеца за друга промяна в начина на трайно ползване на процесния банков салон с липсата на правен интерес за търсене на обезщетение за причинени вреди вследствие действията на ответника?

Въпросите не покриват критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по съществото си са преформулирани оплаквания за неправилност на решението, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК. Същите не поставят за разглеждане принципни правни проблеми. Отговорите на въпросите изискват извършването на преценка на въведените от страните правопораждащи факти по конкретното дело, обсъждане на събраните по делото доказателства, преценка обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд и съответствие на изводите с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, а касационната инстанция е оправомощена да извършва преценка на правилността на въззивното решение само в случай на допускането му до касационно обжалване, но не и на етапа по чл. 288 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 960 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,