Определение № 1104 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3044/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №2108/10.06.2024 г. на Е. Ю., чрез адв. Г. И. срещу решение №69/24.04.2024г. по в. гр.д. №78/2024г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е обезсилено решение №260009/19.12.2023г., постановено по гр.д. №191/2020г. по описа на ДРС, и производството по делото-прекратено като недопустимо. Касаторката моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена изяло, или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Във връзка с наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение е постановено в състав само от двама съдии, и съответно е подписано с квалифициран електронен подпис от двамата съдии, участващи в състава, с отбелязване по чл. 236, ал.3 ГПК, че решението следва да бъде вписано с два подписа, тъй като съдия Л. С. е в отпуск. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд има задължение и служебно да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, ако същото е нищожно или недопустимо. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение служебно следва да бъде допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.2 ГПК с цел проверка валидността на решението доколкото същото не само е подписано, но и е постановено само от двама съдии. При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,