Определение № 520 от 18.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1259/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „4 Вендета“ ЕООД срещу решение № 66 от 23.02.2024 г. по т. д. № 12/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, поправено с решение № 80 от 29.02.2024 г., с което е потвърдено решение № 382 от 12.10.2023 г. по т. д. 548/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което „4 Вендета“ ЕООД е осъден да заплати на „Крез 999“ ЕООД сумата 27 144 лв., представляваща цена на продаден оптичен кабел тип GYTS-24G652D и лента за защита ПВЦ 40 000 м. по фактури № [ЕГН]/01.03.2022 г. на стойност 8 820 лв., № [ЕГН]/02.03.2022 г. на стойност 9 504 лв. и № [ЕГН]/04.03.2022 г. на стойност 8 820 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2022 г. до окончателното плащане, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че по делото е установено, че не е осчетоводил процесните фактури, поради което счита за необосновани изводите на въззивния съд, че се установява твърдяната от ищеца облигация, както и получаването на продадените стоки. Подчертава, че противно на приетото от въззивния съд по делото не се доказва, че кабелът по процесните фактури е закупеният от ищеца през 2018 г. и вложен в дейността на ответника, като изтъква разликата в изписаните наименования на кабела в представените по делото документи. Сочи, че сам е разполагал с кабел, който да влага при осъществяване на дейността си. Изтъква, че по делото се доказва от събраните доказателства в тяхната съвкупност, че представляващият го управител е подписал процесните фактури, без да съзнава тяхното съдържание, поради което и същите не са осчетоводени. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос, който сочи като значими за предмета на делото: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и относимите към предмета на делото обстоятелства и доказателства и да изложи правните си изводи по отношение на тях в мотивите към решението?“ Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Крез 999“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел, че за доказване на претенцията си ищецът е представил процесните фактури, които са двустранно подписани от страните и в които е посочено основанието за издаването им, количество, единична и обща стойност на стоката, а именно описаният с исковата молба тип оптичен кабел, общо по фактурите 20 000 м., и защитна лента ПВЦ – 40 000 м. Позовавайки се на приетото заключение по ССчЕ, е счел, че от осчетоводените при страните счетоводни записвания, а и документално, се проследява придобиването и отразяването на кабела по сметка 302/1 „Материали“ при ищеца за периода 2018 г. – 2022 г., в частност, че ищецът е закупил кабела от ответника по фактура от 20.09.2018 г., а ответникът - от трето лице по фактурата от 09.05.2018 г. Изтъкнал е, че тези фактури са отразени в съответните счетоводствата и е платена посочената в тях цена по банков път. Посочил е, че от показанията на свидетеля Д. се установява, че той е присъствал в склада на ищеца в момента на предаването на кабела на ответника, както и при полагането на кабела в трасето по възложение от ответното дружество. Отчел е и показанията на свидетеля, че между страните е била обичайна практиката да прехвърлят материали от склада на едната фирма към склада на другата, за да се пести време, като прехвърлянето се фактурирало. Подчертал е, че от показанията на свидетеля Дадански не се установява защитната теза на ответника, че процесните фактури са подписани поради грешка, доколкото свидетелят не е дал конкретни показания какви точно документи са представени за подпис на управителя на ответното дружество, дали същият ги е подписал, както и кога е станало това. Счел е, че фактът на неотразяването на фактурите в счетоводството на ответника, сам по себе си, не води до извод за липса на волеизявление за закупуване на стоката, като последният следва да се преценява ведно с останалите събрани доказателства, включително установената с тях практика в отношенията между страните за прехвърляне на материали помежду им с оглед по-добрата им работа и фактуриране на прехвърлянето. Намерил е, че следва да бъде взет предвид и представеният от ответника договор за строителство от 01.11.2021 г. с възложител „4 Вендета“ ЕООД и с изпълнител „Булсофтком“ ЕООД, с предмет изтегляне на оптичен кабел, съгласно предоставен работен проект, ведно с приложените към него протокол за установяване извършването и за заплащане на СМР към договора, фактура и платежно нареждане от 11.11.2021 г., които касаят изтегляне на оптичен кабел през 2021 г. в [населено място] по правоотношение между ответника и трето лице. Изтъкнал е, че няма данни за произхода и собствеността на оптичния кабел, който е използван, за разлика от констатациите на документалната проверка, извършена от вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза. Счел е, че не се установява разлика в типа кабел, продаден с процесните фактури, и продадения с фактурите от 2018 г., поради което и е намерил, че не се опровергава съдържанието на подписаните от ответника процесни три фактури. Обобщил е, че се доказва постигнато съгласие между страните по делото за продажба на посочените в процесните фактурите стоки, както и предаване на стоките, което обосновава извод за възникнало за ответника задължение да заплати цената на закупените стоки. По тези доводи и предвид съвпадението с изводите на пръвоинстанционния съд е потвърдил като правилно първоинстанционното решение, с което искът е уважен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поставеният от касатора процесуален въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото касае правомощията му при разглеждане и решаване на делото и задължението му да основе решението си въз основа на всички събрани по делото допустими и относими доказателства. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Позовал се е на приетите по делото като писмени доказателства двустранно подписани данъчни фактури, но не е основал изводите си само въз основа на тях, а е обсъдил всички останали събрани по делото доказателства: писмени, гласни – от разпита на доведените по делото свидетели, и събраното заключение по ССчЕ, и въз основа на съвкупния им анализ е приел за установени оспорените от ответника факти по извършена от ищеца доставка на кабел и защитна лента в количество и на цена, съобразно записаното в осчетоводените от ищеца фактури. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявения иск за основателен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация, „Крез 999“ ЕООД, за представляването му от адвокат в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2 800 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение