Определение № 60294 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3339/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. А. М. против определение на Пловдивски апелативен съд № 87 от 21.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 314/2021 г., с което е потвърдено разпореждане на Пазарджишки окръжен съд от 31.03.2021 г. по гр.д.№ 748/ 2020 г. и по този начин е върната касационната жалба, подадена от частния жалбоподател против постановеното от окръжния съд по същото дело решение № 260013/ 25.01.2021 г. Жалбоподателят счита, че неправилно въззивният съд намерил за приложима /при връчване на съобщение за отстраняване на нередовности на подадената от него касационна жалба/ разпоредбата на чл.51 ал.1 ГПК. Тази норма касаела връчването на адвокат, а в случая съобщението не било връчено на адвокат или колега, а на трето лице – клиент на адвокат, което се е намирало в кантората на последния към момента на връчването. Това лице не било от кръга субекти, визирани в чл.46 ал.2 ГПК, затова връчването не било надлежно, съответно не бил изтекъл срокът за отстраняване на нередовности на касационната жалба към момента, в който окръжният съд разпоредил същата да бъде върната. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи очевидната му неправилност, изразяваща се в явна необоснованост на изводите на инстанцията по същество. Счита, че фактическите констатации на въззивния съд са в грубо противоречие с установените от доказателствата по делото факти. Ответната по частната жалба страна В. В. Д. я оспорва като счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното определение не е очевидно неправилно. Излага и съображения за законосъобразност на това определение, тъй като в дадения от съда срок нередовностите на касационната жалба на К. М. не били отстранени. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Пазарджишки районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Д. против К. М., предявени са осъдителни искове за парични притезания. Срещу първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№ 1919/ 2019 г., с което исковете са уважени частично, е подадена въззивна жалба от К. М., по която пред Пазарджишки окръжен съд е образувано гр.д.№ 748/ 2020 г. По това дело въззивният съд постановил решение № 260013/ 25.01.2021 г., потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт. Срещу решението на окръжния съд е подадена касационна жалба вх.№ 262498/ 01.03.2021 г., която е оставена без движение с разпореждане от 02.03.2021 г. Съдът указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите й, като подпише жалбата, представи доказателства за платена държавна такса, препис от жалбата и приложенията към нея и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С молба от 15.03.2021 г. жалбоподателят поискал продължаване на срока за отстраняване на нередовностите с 3 дни, което му искане е уважено с разпореждане от 16.03.2021 г. Препис от това разпореждане е връчен на К. М. чрез процесуалния му представител /адвокат А. П./, като връчителят удостоверил, че съобщението е получено от Д. У. – колега. На 31.03.2021 г., като констатирал, че указанията му не са изпълнени в цялост /жалбата и изложението не били подписани, а изложението постъпило в съда след изтичане на продължения срок/, окръжният съд постановил връщане на касационната жалба. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното в настоящето производство определение на Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д.№ 314/ 2021 г. В него съдът посочил, че правилно подадената касационна жалба била оставена от окръжния съд без движение до подписването й и било изискано и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Връчването на съобщението, с което срокът за отстраняване на нередовностите бил продължен, станало по правилата на чл.51 ал.1 ГПК, а не по реда на чл.46 ал.2 ГПК. Съобщението имало материална доказателствена сила за обстоятелствата относно извършена от връчителя проверка, в резултат на която се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на лице, различно от адвоката. Допустимо било страната да опровергае редовността на връчването, но сочените от адвоката обстоятелства в случая не били в състояние да оборят материалната доказателствена сила на удостовереното от връчителя. Самият жалбоподател признавал, че съобщението му е реално предадено от Д. У., но едва на 22.03.2021 г. Това би могло да има значение за възстановяване на пропуснатия срок, каквато процедура жалбоподателят не бил инициирал. Затова продълженият от съда срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба бил изтекъл на 22.03.2021 г., преди жалбоподателят да предприеме действия по отстраняването. Този срок бил преклузивен и с изтичането му била погасена възможността за валидно извършване на дължимото процесуално действие, затова правилно касационната жалба била върната. Така мотивираният от въззивния съд акт не може да бъде допуснат до касационен контрол като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти, тъй като касационната инстанция не може да установява нови фактически положения. В случая не може да се установи твърдяната от жалбоподателя „явна необоснованост“ на обжалваното определение, тъй като нито едно от обсъдените от въззивния съд доказателства не е в явно противоречие с фактическите му констатации. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и