Определение № 758 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2538/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 445 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 260019 от 01.03.2022 г. по гр. д. № 2182/2019 г. на Русенския районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба имот: УПИ [№] от квартал 2 по регулационния и застроителен план на [населено място], [община], с площ от 1. 135 декара и отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, УПИ [№] от квартал 2 и УПИ [№] от квартал 2 съгласно скица № УТ-01-632/08.04.2019 г., а съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 23.03.2018 г. на ЧСИ В. Н. с рег. № 914 на КЧСИ и район на действие ОС-Р. по изп. дело № 20179140400415 има следното описание: УПИ [№] от квартал 2 с площ от 1060 кв. м. по регулационния план на [населено място], [община], обл. Р., [улица], заедно с построената в това УПИ паянтова жилищна сграда със застроена площ от 25 кв. м., при граници за целия имот: от двете страни улици, УПИ [№], УПИ [№]. Въззивният съд е приел, че делбата е допусната между съсобственици и при квоти: 1/4 ид. част за И. И. Д.; 1/4 ид. част за П. Д. Т. и 2/4 ид. части за Г. Н. М.. Според приетата по делото техническа експертиза имотът не е поделяем. Липсва искане за възлагане по чл.348 ГПК. Затова правилно той е изнесен на публична продан. Ответницата Г. Н. М. е подала касационна жалба вх. № 1548/13.02.2023 г. срещу въззивното решение. В жалбата се поддържа, че решението е нищожно, защото не отговаря на изискването на чл.236, ал.3, вр. чл.273 ГПК и защото се основава на експертиза, изготвена от некомпетентно по смисъла на чл.198, вр. чл.196, вр. чл.22, ал.1 ГПК вещо лице. Решението било недопустимо, защото не бил конкретизиран предметът, който е изнесен на публична продан – дали е поземлен имот без постройка, или с постройка, и дали постройката е паянтова или масивна, „както и липсата на финансови оценки по двете предложения поотделно, изготвени от компетентно лице“. Въззивното решение не дало отговор на всички оплаквания във въззивните жалби; не била разгледана възможността процесният имот да бъде поделен без изнасянето на публична продан. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по въпроса: Следва ли съдът да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.2 и т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно по въпроса се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като съдът приложил закона в противоречие с неговия смисъл, нарушил основни съдопроизводствени принципи и формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Извън срока за касационно обжалване са подадени от Г. М. възражение вх. № 1548/13.02.2023 г. и становище вх. № 2761/20.03.2023 г. Във възражението са изложени оплаквания, че въззивното решение не дава отговор на поставения от нея въпрос за нищожността на първоинстанционното решение по извършване на делбата, тъй като не е посочена реална вещ, която да се изнесе на публична продан и оценката на неясния предмет е изготвена от некомпетентно вещо лице. Освен това въззивният състав не бил избран на случаен принцип и решението му не отговаряло на чл.236, вр. чл.273 ГПК. В становището се поддържа, че дали въззивното решение противоречи на практиката на ВКС ще проличи с евентуалното решение по касационната процедура. Сочи се и основанието „очевидна неправилност“, която произтичала от игнорирането на чл.236, ал.1, т.4 ГПК; не била отчетена некомпетентността на вещото лице; че предметът на публичната продан не съществувал, нямало отговор на всички оплаквания в жалбата и не давало вариант делбата да приключи не чрез публична продан. Ответниците И. И. Д. и П. Д. Т. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или процесуално недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС нищожно е това решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В настоящия случай изброените пороци нито се твърдят, нито са налице. Жалбоподателката свързва виждането си за нищожност на решението с оплакванията за извършени от съда нарушения на чл.236, ал.3, вр. чл.273 ГПК и чл.198, вр. чл.196, вр. чл.22, ал.1 ГПК. Такива пороци, ако са налице, биха могли да доведат до неправилност на съдебното решение, но не и до неговата нищожност. Затова в случая основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК не е налице. Съдебното решение е недопустимо, когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнесъл се е по непредявен иск, извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита - решение № 54 от 7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2020 г., III г. о., решение № 41 от 2.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1540/2010 г., IV г. о., решение № 72 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2021 г., I г. о. Според жалбоподателката недопустимостта произтича от неясния предмет на публичната продан и липсата на две оценки на имота – като застроен и като незастроен. Такива пороци в случая не са налице. Решението по извършване на делбата описва имота такъв, какъвто е бил допуснат до делба с влязло в сила решение. Данните по делото сочат, че в имота има паянтова жилищна сграда със застроена площ от 25 кв. м., както е посочено и в диспозитива на решението. При изнасяне на имота на публична продан наддаването започва от оценката, приета от съда в решението по извършване на делбата, но окончателната оценка зависи от това как ще приключи публичната продан. Във всички случаи обаче сочените от жалбоподателката оплаквания не могат да обосноват тезата за недопустимост на въззивното решение и следователно не съществува основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Не всяко неправилно решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която се установява от самия прочит на решението, без съдът да проверява доказателствата по делото и процесуалните действия на съда и страните. При очевидната неправилност се констатират груби нарушения на закона и/или на правилата на формалната логика. В настоящия случай такива груби нарушения, които да личат само от прочита на решението, не се констатират. Във всички случаи неспазването на чл.236, ал.1, т.4 ГПК не води до неправилност на решението, тъй като пропускът на съда да отрази в диспозитива на решението име на страна или неин адрес се поправя по реда на чл.247 ГПК, а не чрез отмяна на решението като неправилно. Другите въпроси, които жалбоподателката свързва с очевидната неправилност /че не била отчетена некомпетентността на вещото лице; че предметът на публичната продан не съществувал; че нямало отговор на всички оплаквания в жалбата и че не бил изследван друг вариант за приключване на делбата/ са извън обхвата на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Такива пороци на въззивното решение, дори да са налице, изискват от касатора да формулира въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и да обоснове някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК. В случая, за изброените по-горе оплаквания, такъв въпрос и такава обосновка на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не са поставени, а това е в тежест на жалбоподателя, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК - следва ли съдът да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. При избора на способ за извършване на делбата съдът се занимава на първо място с въпроса за поделяемостта на имота с оглед обезпечаване на изискването на чл.69, ал.2 ЗН, вр. чл.34 ЗС всеки съсобственик да получи дял в натура. Този въпрос е бил разгледан от въззивния съд, който се е позовал на заключение на вещо лице за неподеляемост на имота. Следователно – доказателства за неподеляемостта са събрани и резултатът по делото – изнасянето на имота на публична продан не се дължи на недадени от съда указания за събиране на доказателства. В обобщение – не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответниците не претендират разноски за касационното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,