Определение № 5577 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му по делото юрк. Надежда В., против Решение №1192 от 16.11.2023г. по в. гр. д. №1563/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било потвърдено Решение №127 от 01.06.2023г. по гр.д. №1065/2022г. по описа на Районен съд- Карнобат в частта му, с която са били отхвърлени предявените от дружеството против К. Д. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], искове за признаване за установено, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата над 2823,35лв. до 5646,70лв., представляваща вземане за главница по данъчна фактура от 05.10.2020г. с период на облагане 28.09.2019г.-28.09.2020г., произтичащо от установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи на обект, находящ се в [населено място], [улица], както и сумата над 496,37 лв. до 1032,75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.20г. до 30.09.22г. /с изключение на периода на действие на извънредното положение- от 13.03.2020г. до 13.05.2020г./, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №472 от 21.10.2022г. по ч. гр. д. № 933/2022 г. по описа на Районен съд-Карнобат. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове в пълните им размери. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея К. Д. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът К. Д. Г. е собственик на Ѕ идеална част от втори етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. На 20.08.2014г. водоподаването за имота с абонатен № 867549 на името на ответника е било прекъснато от служители на ищцовото дружество чрез демонтаж на водомер и поставяне на пломба. При извършена на 28.09.2020г. проверка на горния адрес било установено от служители на ищцовото дружество в присъствието на другия съсобственик Д. И. Д., че в имота е осъществено неправомерно свързване към водопроводната мрежа на [населено място] без измервателен уред- водомер. В резултат на тези констатации на ответника била съставена облагателна сметка, с която на основание чл.37 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационни системи му било служебно начислено потребление за една календарна година назад (от 28.09.2019г. до 28.09.2020г.) на обща стойност от 5646,68лв., за което била издадена фактура №[ЕГН] от 05.10.2020 г. За да приеме, че ответникът К. Д. Г. следва да отговаря за заплащане на половината от така начислената сума и да потвърди отхвърлянето на исковете за разликата до пълните размери на претенциите, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09. 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, §1,ал.1,т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги(ЗРВКУ), както и чл. 2, ал. 1,т.1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на посочените услуги са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдените имоти. Посочил е, че с оглед на тази нормативна уредба задължението за заплащане на доставените В и К услуги следва да се търси от всички съсобственици, респективно ползуватели на имота, а не само от титулярите на откритите партиди, като ответникът дължи заплащане на същите съобразно притежаваната от него Ѕ идеална част от имота. За неоснователно е счетено възражението на ищцовото дружество, че ответникът следва да отговаря за заплащане на пълната стойност на начисленото за имота задължение, тъй като имотът е бил придобит от него в режим на съпружеска имуществена общност с Д. И. Д., а съгласно чл.32,ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията за задоволяване на нужди на семейството. В тази връзка съдът е изложил съображения, че по делото не са били ангажирани надлежни доказателства за сключен граждански брак между ответника К. Д. Г. и третото лице Д. И. Д., доказателствената тежест за което е на ищеца, поради което и не може да се приеме, че процесният имот е бил придобит и се притежава от тях в режим на съпружеска имуществена общност, както и че двамата са семейство и следва да отговарят солидарно за задълженията за предоставени В и К услуги. На следващо място съдът е посочил, че от свидетелските показания по делото се установява, че считано от 2016г. ответникът и Д. Д. не живеят в едно домакинство, като ответникът живее в [населено място], а последната обитава процесния имот в [населено място], поради което дори и между тях да е бил сключен граждански брак, който да не е прекратен /прекратяването му се твърди от ответника/, то двамата нямат общи семейни нужди и разходи във връзка със съвместно обитавано жилище, поради което и не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Може ли да се търси от единия съпруг заплащане на целия размер на претендирани разноски за водоснабдяване на общ за съпрузите недвижим имот, ако двамата живеят в различни домакинства?

2. Намира ли нормата на чл.32, ал.2 от СК приложение при търсене на отговорност на единия съпруг за цялата претенция, ако съпрузите са във фактическа раздяла, но данни за юридическо разтрогване на брака липсват?

3. Промяната в гражданското състояние /развод/ с оглед определяне на отговорността на длъжника има ли значение за постановяване на крайния акт на съда?

4. Не следва ли страната- ответник, твърдяща наличие на развод да докаже това обстоятелство при положение, че тя извлича ползи от установяване на този факт?

Допускане на касационното обжалване се обосновава и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Има ли правно значение за решаването на спора и върху отношенията „доставчик- потребител“ дали длъжникът отговаря солидарно или при условията на разделност?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Поставените от касатора в изложението материалноправни въпроси, с които се обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, посочени по- горе под №1 и №2, не са от значение за изхода на спора и не са обусловили правните изводи на съда. Видно от мотивите на въззивното решение, за да приеме, че в случая липсват основания за приложение на разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК, предвиждаща солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, и за ангажиране на отговорността на ответника за пълния размер на начислените служебно суми за В и К услуги, съдът е изложил съображения, че по делото не е било установено с надлежните доказателства гражданското състояние на ответника /наличието на граждански брак между него и другия съсобственик на имота Д. И. Д./ както към датата на придобиване на имота, така и към датата на констатиране на неправомерното му присъединяване към В и К мрежата, поради което и не би могло да се приеме, че двамата са съпрузи и представляват семейство. Останалите доводи на съда, свързани с фактическата раздяла между тях и липсата на общо домакинство, са изложени при условията на евентуалност в случай, че по делото бе доказано наличието на граждански брак, който не е прекратен. Предвид горното формулираните от касатора въпроси №1 и №2 не са от значение за формиране на решаващата воля на съда, поради което и по отношение на тях не е налице общия селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същият извод се налага и по отношение на въпроси №3 и №4, свързани с правното значение на евентуалния развод между страните и доказателствената тежест за установяването му, тъй като и те не са обуславящи за изхода на спора. Въззивният съд не е мотивирал частичното отхвърляне на исковете с прекратяването на гражданския брак на ответника с третото лице, а е посочил, че по делото изобщо не е било доказано сключването на такъв граждански брак, което следва да бъде сторено от страната, която твърди наличието му и извлича изгодни правни последици от този факт.

Липсват основания за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поставеният от касатора въпрос е неясно формулиран, като изложението не съдържа допълнително обосноваване на същия, а именно- какво е значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Липсва посочване на неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика или на правна норма, която е непълна, неясна или противоречива, и по която не е налице съдебна практика. Предвид горното искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не може да се уважи.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,