Определение № 859 от 09.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 361/2024 г.

Производството по т.д.№ 361/2024 г. по описа на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на В. Г. Х., [населено място], срещу решение № 5345/20.10.2023 г. по в.гр.д.№ 13076/2022 г. на Софийски градски съд, с което частично е отменено решение № 11708/ 25.10.2022 г. по гр.д.№ 55619/2021 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен искът по чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, предявен от Гаранционен фонд, [населено място], срещу В. Х. Х., [населено място], за сумата от 2003,38 лева /разликата над 2761,16 лева до размера от 4764,54 лева/, представляващи заплатени имуществени вреди по щета № 210099/24.04.2013г. за ПТП, настъпило на 26.10.2008 г. в [населено място] и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за осъждане на В. Х. Х. да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ сумата от 4000 лв., представляваща неимуществени вреди. Върховният касационен съд, І т.о. намира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв. В случая и двата предявени иска са под тези размери, поради което касационната жалба следва да се върне на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд