Определение № 495 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2285/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Запрян Г. Н., чрез пълномощника си адв. С. С., е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав, № 275 от 26.02.2020 г. по в. гр. д. №1921/2019 г., с което е потвърдено решение на Асеновградския районен съд, X. граждански състав, № 1344 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 19052/2017 г. в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между Н. Г. Л. и З. Г. Н., при равни квоти (1/2 ид.ч. за всеки от тях), на следните имоти: апартамент с идентификатор № ....., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „....”, ет. ....., ап. ...../81; поземлен имот с идентификатор № ..... в [населено място], [община], област П., с площ от 858 кв. м., и на построените в същия имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ....., и складови постройки с идентификатори № ..... и ...... В касационната жалба са изложени оплаквания във връзка с преценката на доказателствата по делото. Оспорват се изводите, че наследодателят на страните, който е упълномощил жалбоподателя да се разпорежда със спорните имоти, не разбирал свойството и значението на постъпките си към момента на упълномощаването, както и че сключеният впоследствие договор за покупко-продажба е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока за отговор ответницата по касационната жалба Н. Г. Л., чрез адв. С. Хаджиали, възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на жалбата по същество. Претендира съдебни разноски. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Н. Г. Л. е сезирала районния съд с иск за делба на придобитите от нея и брат ѝ З. Г. Н. по наследство от родителите им недвижими имоти, сред които и апартамент с идентификатор № ..... в [населено място] и поземлен имот с идентификатор № ..... в [населено място], заедно с построените в него сгради, притежавани при равни квоти - 1/2 ид.ч. за всеки. Ответникът е възразил срещу размера на претендираните от ищцата права, и е поискал делбата да бъде допусната при квоти: 1/6 ид.ч. за ищцата, придобита от нея по наследство от майка им В. В. Н., и 5/6 ид.ч. за ответника, от които: 1/6 ид.ч. – придобита по наследство от В. В. Н., и 4/6 ид.ч.– придобити от техния баща Г. З. Н. по силата на договор за продажба от 20.09.2017 г. От своя страна, ищцата е направила възражение за недействителност на договора за продажба поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, липса на воля от страна на продавача, липса на представителна власт спрямо продавача, както и споразумяване във вреда на представлявания. Въззивният съд е приел за установено, че спорните имоти са придобити от родителите на страните – В. В. Н. и Г. З. Н., в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на В. В. Н. (22.02.2017 г.), като притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от имотите са наследени поравно (по 1/6 ид.ч.) от тримата ѝ наследници по закон – деца Н. Г. Л. и З. Г. Н. (низходящи), и Г. З. Н. (преживял съпруг), който е бил и собственик и на останалите 3/6 ид. ч. Съдът е приел за установено, че в началото на месец септември 2017 г. здравословното състояние на Г. З. Н. се е влошило; че е хоспитализиран на 12.09.2017 г. с декомпенсирана чернодробна цироза, асцит, бил е в незадоволително общо състояние, със затруднение в говора и в мисловния процес; че е изписан на 18.09.2017 г. и на следващия ден отново бил приет в болница, а на 26.09.2017 г. е починал. По време на първата хоспитализация Г. Н. е издал пълномощно с нотариална заверка на подписа в полза на сина си, по силата на което последният да се разпорежда с процесните имоти чрез покупко-продажба, включително да договаря сам със себе си при условия и цени, каквито сам определи, като запази за упълномощителя пожизнено и безвъзмездно право на ползване. На 20.09.2017 г. ответникът е сключил договор за продажба от името на своя баща, с който продал сам на себе си правото на собственост върху притежаваните от упълномощителя 4/6 ид. ч. от спорните имоти срещу цена в размер, близък до данъчните оценки на описаните части, като е запазил за прехвърлителя пожизнено право на ползване. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че пазарната стойност на 4/6 ид. ч. от процесния апартамент възлиза на 54600 лв. (повече от два пъти над уговорената с договора цена от 23950 лв.), а пазарната стойност на 4/6 ид. ч. от поземления имот в [населено място] и сградите в същия е в размер на 25806 лв. (повече от осем пъти по-висока от уговорената с процесния договор цена от 3150 лв.).Още на 17.09.2017 г. упълномощителят е направил писмено изявление, че не е сигурен в какъв смисъл е волята, заявена в подписаните от него пълномощни, както и че оттегля същите, в случай че се отнасят за разпоредителни действия, като посоченото изявление е предоставено на нотариалната колегия в [населено място] и на 20.09.2017 г. е изпратено по електронните пощи за сведение на нотариусите с район на действие Пловдивски районен съд, но няма данни изявлението за оттегляне да е стигнало до упълномощения. При тези доказателства е прието от въззивния съд, че спорните имоти са съсобствени между страните, по наследство от техните родители, при равни права; че договорът за покупко-продажба от 20.09.2017 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; че същият накърнява добрите нрави, тъй като е сключен при цени в пъти по-ниски от нормално житейски предвидимите с оглед пазарната стойност на имотите, в противоречие с интересите на продавача, който към онзи момент е бил в изключително влошено здравословно състояние, като заболяванията му са предпоставяли неспособността му правилно да възприема сложни ситуации и да взема категорични и бързи решения; че постигната при договаряне сам със себе си цена, предвид влошено здравословно състояние на упълномощителя, сочи на липса на добросъвестност от страна на пълномощника, който е целял собственото си облагодетелстване. Поради това е прието, че договорът не е произвел действие и към момента на смъртта си Г. З. Н. е бил собственик на 4/6 ид.ч. от процесните имоти, които права са наследени поравно от наследниците му по закон (страните по делото). По наличието на основания за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК за да бъде допусната за разглеждане по същество подадена касационна жалба, касаторът следва да приложи към нея мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. В изложението трябва бъде формулиран правен въпрос по приложението на закона, разгледан от въззивната инстанция и имащ решаващо значение за спора като общо основание за допускане на касационното обжалване. На следващо място следва да бъдат обосновани и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК, въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд няма правомощия да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го уточни и квалифицира. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалноправни и материалноправни законови разпоредби, в противоречие със събраните доказателства и при необсъждане на направените в производството възражения и доказателствени искания. Касаторът не е формулирал правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Настоящият състав на ВКС не констатира и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, която да може да се установи само от мотивите на обжалвания съдебен акт. Твърденията на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение съставляват оплаквания неправилност поради допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото и доводите на страните, които не са относими за производството по селектиране на касационните жалби съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация Н. Г. Л. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение на адв. С. Хаджиали. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение