Определение № 948 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 378/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура [населено място], срещу решение №272 от 18.11.2011г по гр.дело № 406/2011г. на Старозагорски окръжен съд ,в частта, с която с е потвърдено първоинстанционното решение по присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 2000 лева на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и имуществени вреди в размер на 500 лева .Потвърдено е отхвърлянето на иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000 ,в която част въззивното решение не е обжалвано. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, обоснован като неспазване на задължението всички относими обстоятелства по размера на обезщетението да бъдат обсъдени, във връзка с критерия за справедливост. Във въпроса не се конкретизира кои обстоятелства не са обсъдени. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ППВС № 4/1968г и и т.11 от ТР № 3/2004г ОСГК, ТР № 1/2001г ОСГК на ВКС във връзка със задължението на съда да изложи мотиви, в частност по отношение наличието на причинно- следствена връзка Не е цитирано конкретно основание по смисъла чл. 280 ал.1 ГПК, доводът за противоречие със задължителната практика сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Постъпил е отговор от ответника по жалбата Н. Н. ,в който се оспорва нейната допустимост и основателност.Задължителните указания от тълкувателната практика са спазени. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението въпрос, свързан прилагането на чл. 52 от ЗЗД и критерия за справедливост. По този въпрос, включително в процесуалния му аспект, касаещ мотивирането на изводите на съда за конкретен размер на обезщетението, е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС, предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о, на които обжалваното решение не противоречи. Няма подкрепа в съдържанието на обжалвания акт доводът на касатора за липса на посочени конкретни обстоятелства, обусловили прилагането на чл. 52 ЗЗД Въззивният съд е изложил съображения по размера на обезщетението .Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт, именно тя е решаващия мотив. На стр. трета от съобразителната част на решението, Старозагорски окръжен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение. Доводът на Прокуратурата за противоречие с указанията по ППВС № 4/1968г., или за липса на мотиви ,не е привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд, Тезата, че краткия период от повдигане на обвинението до неговото снемане изключва вредоносния му ефект, не е възприета, което не означава, че не е обсъдена. Подобна теза няма подкрепа в цитираната съдебна практика, нито в закона. Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.