Определение № 187 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1088/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д. срещу решение № 543 от 2. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 860/2019 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 325 от 28. 02. 2019 г. по гр. д. № 2657/2018 г. на Великотърновски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Производствено-потребителска земеделска кооперация „Доверие-Миндя“, [населено място] иск по чл. 58 ЗК за отмяна като незаконосъобразни на взети на общо събрание на ответната кооперация от 21. 08. 2018 г. решения за прекратяване на дейността на кооперацията и обявяването й в ликвидация, за назначаване на ликвидатор, за определяне на размер на възнаграждението му и на срока на ликвидацията, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на недвижимото имущество на кооперацията. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че въззивният съд не му е дал възможност да направи доказателствени искания, съответно да докаже по несъмнен начин провеждането на общото събрание на кооперацията, чиито решения са оспорени, и допуснатите нарушения при свикването и провеждането на събранието. Твърди, че съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 56 ГПК е приел, че касаторът е редовно призован и е разгледал делото. В разрез с нормата на чл. 22 ГПК, въпреки съмненията в безпристрастността на съда, изразени в писмена форма, същият не си направил отвод по делото. Позовава се и на липсата на изложени мотиви по релевираните от въззивника, касатор в настоящото производство възражения. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя значимия за изхода на спора въпрос, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?“. Позовава се на противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с постановените по чл. 290 ГПК решения на ВКС, както следва: решение № 40 от 4. 02. 2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., ІV г. о., решение № 283 от 14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., ІV г. о., решение № 42 от 5. 03. 2014 г. по гр. д. № 5488/2014 г., ІV г. о., решение № 191 от 25. 03. 2013 г. по гр. д. № 63/2013 г., ІІІ г. о. и решение № 415 от 25. 01. 2012 г. по гр. д. № 1332/2012 г., І г. о. Касаторът твърди, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация. Ответникът по касация Производствено-потребителска земеделска кооперация „Доверие-Миндя“ /л./, [населено място] е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, съотв. - за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. срещу Производствено-потребителска земеделска кооперация „Доверие-Миндя“, [населено място] иск по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията, проведено на 21. 08. 2018 г., като незаконосъобразни, е валидно и допустимо. Изложил е съображения, че ищецът е легитимиран да предяви иска с оглед качеството му на член на кооперацията. За да счете искът за неоснователен, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява на процесната дата – 21. 08. 2018 г. да е провеждано общо събрание на кооперацията по посочения от жалбоподателя дневен ред. Изтъкнал е, че единственото представено в тази насока доказателство е извадка от местен вестник, която е относима към свикването на общо събрание, но не и към провеждането на същото. В решението е посочено, че на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ окръжният съд е извършил служебна справка в търговския регистър по партидата на ответната кооперация, при която е констатирал, че на 21. 08. 2018 г. е проведено заседание на управителния съвет на кооперацията, като на него е взето решение за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията на 8. 09. 2018 г. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото в обжалваното решение противно на твърдението, съдържащо се във въпроса на касационния жалбоподател, не е извършено препращане към мотивите на въззивния съд. В решението са изложени собствени мотиви на въззивния съд по съществото на спора, като решаващият аргумент за отхвърляне на конститутивния иск по чл. 58 ЗК е, че по делото не е установено на посочената от ищеца дата да е проведено общо събрание на членовете на кооперацията, което да е взело оспорваните решения. Поради това не би могло да се приеме, че формулираният от касационния жалбоподател въпрос съответства на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно въззивният съд не се отклонил от практиката на ВКС при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице и твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В постоянната практика на ВКС, намерила израз и в цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая мотивите на обжалваното решение, макар и кратки, обективират произнасянето на съда по доводите и възраженията на страните във връзка с провеждането на общото събрание на кооперацията, на което ищецът твърди, че са взети оспорените решения. Изводите на съда по този спорен въпрос, а именно, че не е провеждано твърдяното общо събрание на кооперацията, са се отразили пряко на отричането на правото на ищеца да иска отмяната на решенията на това събрание и са обусловили липсата на необходимост да бъдат обсъждани доводите за опорочаване на решенията. Следва да се изтъкне, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба касаторът не е посочил по кои конкретни доводи на касатора във въззивната жалба не са изложени мотиви от окръжния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Основните доводи на касатора, при аргументирането на тезата за очевидна неправилност на обжалваното решение, са за допуснати нарушения на процесуалните правила, които са довели до невъзможност да ангажира доказателства пред въззивната инстанция. Тези доводи налагат преценка за законосъобразност на съдопроизводствените действия, която би могла да се осъществи само при вече допуснат касационен контрол на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед твърденията на касатора, че съдът в противоречие с нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не се е отвел от разглеждане на делото, следва да се изтъкне, че във въззивното производство не е правено искане за отвод на състава на съда поради съществуване на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд. С оглед резултата по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 лв., чието уговаряне и заплащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 25. 02. 2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение