Определение № 1035 от 23.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1645/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ФИНА-Ц” ЕООД, представлявано от адв. М. М., срещу определение № 1891 от 21.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 1988/2023г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е потвърдено определение № 266258 от 08.12.2022г. по т.д. № 2474/2020г. на СГС за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 260451 от 01.07.2022г. по т.д. № 2472/2020г.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в противоречие с процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че в производството по делото дружеството е било представлявано от адв. Л. К. – управител и съдружник в Адвокатско дружество „К. и партньори” към момента на подписване на пълномощното, който е бил посочен и като съдебен адресат. Твърди, че същият е преупълномощил адв. А. П. – външно за адвокатското дружество лице, въпреки предвиденото в чл.71, ал.1 ЗА ограничение, поради което не е била налице надлежно учредена на адв. П. представителна власт. Сочи още, че с решение от 15.04.2022г. на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата на адв. К. е било наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 12 месеца”, поради което от този момент същият не е бил надлежен процесуален представител на дружеството. Намира, че с прекратяване на правата на адв. К. следва да се считат прекратени и пълномощията на всички преупълномощени от него лица. На трето място поддържа, че на 17.01.2023г. управителят на дружеството И. С. е бил освободен, впоследствие, на 28.02.2023г., е била освободена и новият управител А. В., като настоящият управител на дружеството е Л. Г., като никой от тези управители не е бил уведомен за настоящото дело и за дадените от съда указания. Намира, че при тези факти, считано от 15.04.2022г., всички връчвания на посочения съдебен адрес, както и на преупълномощени от адв. К. лица, следва да се считат за нередовни, с оглед на което дружеството не е било надлежно уведомено за констатираната нередовност на въззивната жалба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Може ли упълномощеното от страната по делото адвокатско дружество, действащо чрез своя управител, да преупълномощи адвокати, които не са съдружници в дружеството? Твърди се, че по въпроса е налице противоречие с определение № 438 от 14.07.2014г. по ч.гр.д. № 2715/2014г. на ВКС, I г.о. и определение № 474 от 05.07.2013г. по ч.гр.д. № 2209/2013г. на ВКС, I т.о., а ако се приеме, че тези съдебни актове са неотносими, въпросът е от значение за развитие на правото.

2. В случай че управителят на адвокатското дружество бъде лишен от право да упражнява адвокатската професия, запазва ли действието си представителната власт, която същият е учредил в полза на други адвокати чрез упълномощаване?

3. В случай че по делото изрично е посочен определен адвокат – пълномощник на страната, като съдебен адресат по реда на чл.39 ГПК, длъжен ли е съдът да връчи съобщението на това лице или то може да бъде връчено и на друг адвокат, за когото има данни, че е преупълномощен от съдебния адресат да представлява страната по делото? Частният жалбоподател поддържа, че по последните два въпроса не е налице формирана съдебна практика, поради което същите са от значение за развитието на правото.

Ответниците Национална агенция за приходите и „ТМН” ЕООД не представят отговор на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение за връщане на подадената от „ФИНА – Ц” ЕООД въззивна жалба, е приел, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите й са редовно съобщени на дружеството. Посочил е, че в случая ищецът е посочил съдебен адресат и, видно от самата въззивна жалба, това е адв. А. П. с посочен адрес, а не адв. Л. К.. Посочил е, че всички съобщения до страните във връзка с указанията за дължимата държавна такса са получавани именно лично от адв. П., до когото са били адресирани. Намерил е, че адв. П. е упълномощен с пълномощно, приложено на стр.96 от делото, и няма данни и твърдения същото да е било оттеглено до постановяване на обжалваното определение. Изложил е съображения, че пълномощното, дадено от дружеството, не е лично на адв. Л. К., а на Адвокатско дружество „К. и партньори”, което е самостоятелен правен субект, поради което е намерил за ирелевантни доводите относно лишаването на адв. К. от адвокатски права. В тази връзка е изтъкнал, че дружеството не е упълномощило адв. К. в лично качество, а адвокатското дружество, поради което отнемането на неговите адвокатски права не оказва влияние на редовно учредената и неоттеглена представителна власт от адвокатското дружество в лицето на двама адвокати – адв. А. П. и мл.адв. Я. Косарова. Намерил е за неотносими и доводите за смяната на няколко управители на дружеството и на адреса му на управление, като е отбелязал, че обжалваното определение предхожда тези промени, а и при посочен съдебен адресат не е било необходимо уведомяването лично на управителя на дружеството.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.

Първият процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението, не е обсъждан от въззивния съд, поради което не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационен контрол.

По втория процесуалноправен въпрос, макар да са излагани мотиви в обжалваното определение, не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, но не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. От друга страна посочените предпоставки не са налице, тъй като разпоредбата на чл.36 ГПК е ясна и пълна и поради това не се нуждае от тълкуване, както и няма данни, че при прилагането ѝ се достига до противоречиви разрешения. В посочената разпоредба са посочени основанията за прекратяване представителната власт на пълномощника, сред които е и лишаването от права на пълномощника. Следователно, доколкото в случая не се твърди адв. П., на когото в качеството му на упълномощен представител е връчено съобщението за нередовностите на въззивната жалба, да е лишен от права, не е настъпило прекратяване на представителната му власт. Следва да се посочи още, че в случая частният жалбоподател е упълномощил не адв. Л. К., а Адвокатско дружество „К. и партньори”, поради което лишаването на същия от права е без значение за учредената от адвокатското дружество, представлявано от адв. К., представителна власт на адв. П..

Третият процесуалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, също не се явява обуславящ изхода на делото. Въпросът е поставен във връзка с твърдението, че съобщението за указанията на съда е връчено не на посочения от страната като съдебен адресат пълномощник, а на друго упълномощено от последния лице. Такъв извод във въззивното определение не е формиран, а е прието, че указанията за констатираните нередовности на въззивната жалба са връчени именно на посочения от страната като съдебен адресат пълномощник – адв. П., като изрично е изтъкнато, че противно на твърдението на частния жалбоподател, посоченият от страната съдебен адресат е адв. А. П. с посочен адрес, а не адв. Л. К.. Поради това поставеният процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение