Определение № 50014 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 938/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение - Ботевград“ ЕООД срещу частта от решение № 710 от 18.11.2021 г. по т. д. № 863/2021 г. на Софийски апелативен съд, с която след частична отмяна на решение № 260657 от 20.04.2021 г., поправено с решение от 23.07.2021 г., по т. д. № 1237/2019 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „МБАЛ - Ботевград“ ЕООД против НЗОК искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 59 ал. 1 ЗЗО за заплащане на сумата 378 936 лв., представляваща възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по клинични пътеки над договорения лимит за периодите м. април - м. ноември 2018 г. и м. февруари - м. май 2019 г. по договор № 230477/25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху същата сума от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане и законна лихва върху сумата 318 793 лв. за периода 02.07.2019 г. - 30.07.2019 г. и с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 18 670,01 лв. - обезщетение за забава върху главницата, като са присъдени разноски на НЗОК на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 8 366,22 лв. С определение №50232/10.05.2023 г., решението на въззивния съд в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по обобщения от касационната инстанция въпрос дали в качеството на възложител по сключен на основание чл.59 ЗЗО договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки НЗОК може да откаже да заплати на лечебното заведение - изпълнител по договора, стойността на извършени медицински дейности в полза на здравноосигурени лица, на които е признато право на достъп до медицинска помощ, по съображения, че е надвишен предвиденият в договора лимит на обема и стойността на закупените за конкретен период дейности. На 27.09.2023г. е проведено открито съдебно заседание,в което делото е обявено за решаване. Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че е налице основанието на чл.229 ал.1 т.6 ГПК за спиране на делото по следните съображения: В мотивите на решението си, касаеща обжалваната част от него, въззивният съд се е позовал на приетата с ДВ бр.102/2018г., в сила от 01.01.2019г., нова ал.2 на чл.55а ЗЗО /предвиждаща изрично, че НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл.59 ал.1 ЗЗО обеми и стойности/.Приел е, че същата е относима към част от претенцията – тази за периода февруари-май 2019г., доколкото правоотношението, касаещо този период, се урежда с допълнително сключено между страните по делото споразумение №25/19.02.2019г. към договора от 25.05.2018г., с което в него е въведена и допълнителна клауза /чл.41а/, възпроизвеждаща изцяло този текст на закона. На 17.10.2023г. Конституционният съд на Република България е постановил определение по конст.д.№15/23г., с което е допуснал до разглеждане по същество искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване противоконституционност на чл.55а ал.2 ЗЗО. Намирайки,че оспорената като противоконституционна разпоредба на ЗЗО е приложима към частта от претенцията, обхващаща периода февруари-май 2019г., включена в предмета на обжалване пред касационната инстанция, настоящият състав на Върховен касационен съд следва да отмени определението от открито съдебно заседание,с което е даден ход на устните състезания и да постанови спиране на производството до постановяване на решение на Конституционния съд по посоченото конституционно дело. Така мотивиран и на основание чл.253 ГПК и чл.229 ал.1 т.6 ГПК, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение