Определение № 626 от 05.04.2023 г. на ВКС по д. № 3857/2022 г.

ВКС05.04.2023 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София от 27.05.22 г. по гр.д. №9066/20 г. ОСЪЖДА Сдружение „Младежко бюро за социални услуги и граждански инициативи”, гр. Плевен да заплати на Министерство на труда и социалната политика юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Сдружение „Младежко бюро за социални услуги и граждански инициативи”, гр. Плевен/ сдружението/ срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №9066/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Министерство на труда и социалната политика на РБ /МТСП/ иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 895, 90 лв., представляваща действително направените разходи по бюджетно перо 4. 5 "Разходи за конференции/семинари" за проведената процедура с предмет "Апробиране на иновативна методология за неформално джендър-образование, адресирано към младите хора от малките населени места чрез тестови обучения" по сключен договор за възлагане на услуга от 02.10.2014 г. с Фондация "Артиум " и неверифицирана сума по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 04.04.2013 г. по проект BG051P0001-7.0.07-0184-C0001 "Равни в правата си - нов модел за неформално джендър-обучение на младите хора от малките населени места", ведно със законната лихва, считано от 17.02.2016 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В тежест на ищеца са възложени деловодните разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: 1. Бенефициентът ли в качеството си на възложител по договор за безвъзмездна финансова помощ следва да извърши преценка за наличието или липсата на конфликт на интереси при възлагане на дейности по договора? 2.Към кой момент следва да бъде извършена преценката за наличието или липсата на конфликт на интереси при възлагане на дейности по договора? 3.Приложима ли е легалната дефиниция на ЗПУКИ относно „конфликт на интереси” при извършване на преценка за наличието на такъв по договор за безвъзмездна финансова помощ? 4. Достатъчно ли е, за да бъде наложена финансова корекция, да се констатира от формална страна опасност от възникване на „конфликт на интереси” или реално следва да е налице такъв конфликт и отделно следва да бъдат установени конкретни вреди, намиращи се в причинно –следствена връзка с конфликта? Намира, че въпросите са от значение за спора и за развитието на правото, защото по тях няма практика на ВКС – осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Допълнителната предпоставка на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е обоснована с посочена пунктуално или по смисъл практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи, за което е възразил в отговора на жалбата и ответникът МТСП. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищецът като страна по сключен с ответника МТСП договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG051P0001-7.0.07, финансиран по схема за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси”, се явява получател/ бенефициер/ на средствата от структурните и инвестиционни фондове на ЕС. За обществените отношения, свързани с разпореждане и управление на средствата от структурните и инвестиционните фондове на ЕС, са приложими освен националните разпоредби, и регламентите на Европейския съюз, които имат за предмет тези отношения. Приложими към процесния договор за безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/ са както ЗОП (отм.), така и Регламент 1083/2006 и Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 .. Процесният договор между Сдружението-ищец и фондация „Артиум” има белезите на обществена поръчка по смисъла на чл. 101 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 като възмезден договор за предоставяне на услуга срещу заплащане на цена, финансирана изцяло или частично от бюджета. Затова според въззивния съд доводите на въззивника-ищец, че няма качество възложител по смисъла на ЗОП (отм.) са неоснователни.. Обективно установеният факт, че Н. В. до 1.10.14 г. - деня преди сключване на договора от 02.10.2014 г. на Сдружението с Фондация "Артиум ", е бил член на УС на тази фондация, и в същото време и член на Управителния съвет на възложителя по договора – Сдружението - ищец, покрива съдържанието на понятието конфликт на интереси по член 57 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Според чл. 57 "Конфликт на интереси" от този Регламент, "1. Финансовите участници и другите лица, участващи в изпълнението и управлението на бюджета, включително в подготвителни действия за това, в одита или контрола, не предприемат каквито и да са дейности, които може да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. При наличие на такъв риск въпросното лице се въздържа от такива дейности и отнася въпроса до оправомощения разпоредител с бюджетни кредити, който потвърждава в писмен вид дали съществува конфликт на интереси. Въпросното лице информира също така своя пряк ръководител. Ако бъде установен конфликт на интереси, въпросното лице спира всички свои дейности по случая. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити лично предприема по-нататъшни подходящи действия. 2. За целите на пар.1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който е общ с този на получателя." В случая и ищецът като бенефициер/бенефициент/ на средства на ЕС, и фондация "Артиум " като изпълнител на дейност по проект, финансиран със средства от ЕС, се считат финансови участници по смисъла на Регламента. Фактът, че едно и също лице до деня преди сключване на договора между тях, е било член на управителния орган на всяко едно от двете ЮЛ, т. е. до предишния ден двете ЮЛ са били свързани такива, обективно нарушава изискването за безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник. Не се твърди по делото, че от страна на представител на някое от тези две ЮЛ е осъществена процедурата по уведомяване по чл. 57, т. 1 от Регламент 966/2012 г. Наред, с това съобразно член 107, б. А от същия Регламент, не се възлага поръчка на кандидати или оференти, които в хода на процедурата за възлагане на тази поръчка се намират в положение на конфликт на интереси. Дискреционната преценка на възложителя колко и кои потенциални изпълнители да покани има свои граници и те са в принципите на Закона за обществените поръчки, и приложимите Регламенти. По правилата на нормалната житейска логика няма как в рамките на един ден сдружението-ищец да избере именно фондация „Артиум” за изпълнител на дейност по проекта, финансиран със средства от ЕС, при спазване принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация при избор на изпълнител, макар и да не е бил задължен да провежда някоя от процедурите по ЗОП (отм.). Затова ищецът, като бенефициер/бенефициент/ по договор с МТСП, финансиран със средства от ЕС, и като възложител на дейност по изпълнение на този договор, за която е сключил договор с Фондация „Артиум” на 02.10.2014 г., е допуснал нарушение на приложимата нормативна уредба и на правото на ЕС, според изложеното по-горе. Ответникът МТСП като УО по оперативната програма, в изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. и в съответствие с Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагане на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР, ЕФР и фондовете на Общата програма СУМП, законосъобразно е приел, че е налице нарушение на принципите при възлагане на обществени поръчки, поради конфликт на интереси. Затова е наложил финансова корекция в размер на 100% от разходите по проекта, а именно тези за изпълнение на процесния договор от 02.10.2014 г., удостоверена в писмо от МТСП до Сдружението-ищец от 14.05.2015 г. Легално определение на "нередности" е дадено в чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 (съответно чл. 2, т. 36 на Регламент № 1303/2013 ), а именно: "всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет". Идентичен смисъл на понятието нередност е възприет от страните по ДБФП в чл. 17 от Общите условия към договора, в който е постигнато съгласие между договарящите страни за "нередност" да се счита и всяко нарушение в процедурата за избор на изпълнители на проекта, всяко неправомерно плащане към изпълнители по проекта, всяко неправомерно отчитане на дейности по проекта, което би довело до изплащане на неоправдани разходи и други. С оглед установената дефиниция на понятието, нередност е и всяко нарушение от бенефициента на процедурата за избор на изпълнител по проекта, което би довело до изплащане на неоправдани разходи, и би имало като последица нанасяне на вреда на общия бюджет по проекта. Според практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 14.07.2016 г., "Wroclaw, C-406/14, EU; "неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по см. на чл. 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г., доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд". Или налагането на финансова корекция в хипотезата на установено нарушение, което покрива критериите за нередност по см. на дефинитивното й определяне в чл. 2, точка 7 от Регламент/Е0/ № 1083/2006 на Съвета от 11.07.06 г., не е обусловено от доказана реално претърпяна вреда в бюджета на Съюза. Достатъчно е да е налице възможност за финансови последствия за общия бюджет на Европейския съюз поради нарушаване принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и недискриминация, нарушаване стабилността на икономиката, чрез застрашаване устоите на вътрешния пазар, неосигуряване на максимално ефикасно разходване на средствата, съобразно тяхното предназначение за подобряване икономическото състояние на района въз основа увеличаване свободната конкуренция между стопански правни субекти и пр. При тези решаващи изводи на въззивния съд поставените от касатора въпрос 1 и 3 не обосновават общото основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г., т.1 ОСГТК. Отговорът им следва от ДБФП и приложенията към него. В чл. 4, ал.1 от Общите задължения към ДБФП ищецът като бенефициент се е задължил да предприеме всички необходими мерки за избягване на конфликт на интереси, както и да уведоми незабавно договарящия орган за обстоятелство, което предизвиква или може да предизвика такъв конфликт; в ал.2 за приложими по отношение конфликта на интереси са посочени Регламент 1605/2002 г., изменен с Регламент на съвета/ Евроатом/ 1995/2006 г. или възприети са изискванията на правото на ЕС, както е посочил и въззивният съд. Останалите два въпроса -2 и 4 - пък са застъпени в цитираната от въззивния съд практика на СЕС и от ответника практика на ВКС – р. по гр.д. №1829/19 г. на трето г.о. Извършената от въззивния съд преценка за наличния към момента на възлагането на съответната дейност с договора от 2.10.14 г. конфликт на интереси и квалифицирането му като нередност по чл. 2, точка 7 от Регламент 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. съответстват на практиката на СЕС, цитирана от СГС и практиката на ВКС – р. по гр.д. № 1829/19 г. на трето г.о.на ВКС и цитираното в него опр. на второ т.о. на ВКС по т.д. 2112/18 г. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват – касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, а на ответника по жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Цитирани разпоредби

15