Определение № 1288 от 16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1395/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Суис Пойнт Пловдив“ООД срещу решение № 231/19.06.2023 г. по в.т.д. № 198/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №12/10.01.2023 г. по т.д. № 480/2022 г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на иска с првано осн. чл.74 ТЗ, предявен от А. А. С. против касатора, като е отменено взетото решение на Общо събрание на съдружниците от 09.08.2022г., а именно: „Освобождава М.-Елвеция А. А. Вундерлин от отговорност за дейността й като управител на дружеството“, като незаконосъобразно. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евент. е неправилно. Ищцата не е доказала правен интерес от предявяване на иска. Отделно неправилно е тъкувана включената в дневния ред, обявен с поканата, точка за освобождаване на управителя. След като не е било посочено дали е за освобождаване от отговорност или от длъжност, то ОС на съдружниците законосъобразно може да вземе решение за освобождаване на управителя от отговорност. При направеното на ОС предложение за вземане на решение в изложения смисъл ищцата не е възразила да бъде гласувано такова. Незаконосъобразно е приложен по аналогия чл.229 ТЗ. Ответникът по касационната жалба А. А. С. оспорва същата, както и наличието на основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС, ТК, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.74 от ТЗ, правото на иск за отмяна на решение на ОС на съдружниците в ООД принадлежи на всеки съдружник, каквото качество притежава ищцата. ПАС е посочил, че без правно значение е дали отмяната на решението ще доведе до възстановяване на правата на оспорващия съдружник или положителна промяна в правната му сфера, отпреди вземане на решението, тъй като според закона е достатъчно решението на ОС да противоречи на закона или на приетия дружествен договор. Изложил е съображения, че при евентуалното уважаване на иска, ще се достигне до възможност за упражняване на правото на съдружника да предяви иск за обезщетение за причинени вреди на дружеството от страна на управителя по реда на чл.145 от ТЗ, т.е. ще се възстанови правото му да предяви този иск. По същество на иска ПАС е преценил, че в чл.139 ТЗ е посочено, че в поканата за ОС следва да се съдържа дневният ред за събранието. Констатирал е, че в актуалния и обявен в ТР дружествен договор на касатора не се съдържа изрична уредба относно процедурата за освобождаване от отговорност на управителя, поради което следва да се приложат разпоредбите на ТЗ. Установил е, че в чл.19, ал.4 от дружествения договор е бил уреден редът за взимане на решения от общото събрание, които не са били включени в дневния ред. Според същата дискусиите, които са извън въпросите по дневния ред, не е било възможно да се водят, освен ако на събранието са присъствали всички съдружници или техни представители и ако е нямало възражения по тях. В случая съдът е приел, че въпросът за освобождаване от отговорност не е бил включен в дневния ред на събранието. ПАС е констатирал, че представителят на ищцата е направил забележка за това и е изразил намерението за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ. При тази установена фактическа обстановка по делото е заключил, че не е налице фактическият състав на чл.19, ал.4 от дружествения договор. Нарушението на разпоредбата е обусловило извод за незаконосъоббразност на атакуваното решение и за неговата отмяна. Допълнително въззивната инстанция е посочила, че при вземане на решението е участвал съдружникът, който притежавал и качеството управител на дружеството и следователно, който е бил заинтересован от резултата от гласуването. Съдът е отбелязал, че в ТЗ относно дружествата с ограничена отговорност липсва изрична норма в посочената хипотеза, предвиждаща съдружникът да не гласува при вземането на решение за освобождаването му от отговорност като управител. Липсва уреждане и в дружествения договор. Също така е констатирал, че относно акционерните дружества е прието според разпоредбата на чл.229 ТЗ, отнасяща се до конфликт на интереси, че акционер или негов представител не може да участва в гласуването за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Наличието на уредба в аналогична хипотеза, чиято цел е да не се достигне до злоупотреба с права от акционер, когато интересите му противоречат с тези на дружеството при вземане на решения, е обосновала заключение за прилагане по аналогия и спрямо ООД. Ето защо след като процесното решение е било взето с гласовете на съдружника, когото пряко засяга, спроед ПАС то е било прието без изискуемото мнозинство. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси: 1/ Искът по чл.74 ТЗ предполага ли признаване a priori на правен интерес за ищеца от търсената отмяна на оспорените по съдебен ред решения, в случай, че отмяната на атакуваните решения на ОС на съдружниците няма да доведе до възстановяване на правното му положение в дружеството отпреди приемане на тези решения?; 2/ Следва ли да се приеме, че е налице противопоставяне от страна на съдружника за включването на допълнителен въпрос към дневния ред, който не е бил обявен в поканата за свикване и провеждане на извънредното ОС на съдружниците, при условие, че е гласувал по този допълнителен въпрос и гласовете му са били зачетени при формиране на мнозинството за вземане на решение по него?; 3/Допустимо ли е правото на съдружника да участва в работата на ОС на съдружниците и да гласува при вземането на решения по въпросите от дневния ред да бъде ограничено чрез разширително тълкуване или прилагае по аналогия на ограничителна правна норма?; 4/ При липса на конкретна правна норма, регулираща отношения между съдружник и дружеството, когато съдружникът е и управител, следва ли при вземането на решението за освобождаването му от отговорност да се прилагат по аналогия разпоредбите на чл.137, ал.3, изр.3 или чл. 229 ТЗ? Касаторът се позовава на допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първият правен въпрос има отношение към основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, като настоящият състав на ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо. В случая правният интерес за ищцата е от възстановяване на правното положение преди вземане на процесното решение с оглед поставяне при надлежно свикано ОС отново на въпроса за ангажиране отговорността на управителя и евентуално предявяване от дружеството /погрешно посочено от възизвния съд от съдружника-ищец/ на иск по чл.145 ТЗ. Вторият въпрос предполага преценка на доказателствата по делото и не отчита установения от въззивния съд факт на обективирано в протокола за провеждане на ОС изрично изявление на представителя на ищцата за противопоставяне да се разглежда въпросът за освобождаването на управителя от отговорност, тъй като не е бил включен в обявения с поканата дневен ред. Освен това не отчита констатацията на ПАС, че представителят на ищцата е гласувал против това предложение и гласът й не участва във формиране на мнозинството. Следователно въпросът не покрива цялостното произнасяне на въззивния съд, т.е. не е изпълнено общото основание за допускане на касационно обжалванепо чл.280, ал.1 ГПК. Останалите два въпроса са свързани и касаят допълнителен аргумент на ПАС за преценката му, че атакуваното решение на ОС е незаконосъобразно – необходимото мнозинство за вземането му е било формирано при участие в гласуването на съдружника, който е и управител и чиято отговорност е предмет на решението. Тъй като това съображение не се явява единствено обуславящо крайния правен извод за основателност на иска по чл.74 ТЗ /достатъчно за уважаването му е установеното от ПАС нарушение на процедурата по свикване на ОС – липсата на посочване на точката в обявения в поканата дневен ред/, то следва да се заключи, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Не е изпълнена и хипотезата на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосновано е с доводи за очевидно включване на процесното решение в обявения с поканата дневен ред, тъй като е бил посочен по-общ въпрос - за освобождаване на съдружника като управител, както и с оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с неизлагане на мотиви по отношения искания и възражения на страните и обсъждане на доказателства. Посоченото от касатора решение №90/10.09.2019г. по т.д. №1141/2018г. на ВКС,II т.о. касае различна хипотеза на взето решение от ОСС в ООД – за ограничаване на правомощията на управителя, при включена в дневения ред съобразно поканата точка за освобождаване на управителя като такъв. Освобождаването от отговорност на управителя няма отношение към обема на осъществяваните от него функции като орган на дружеството. Останалите оплаквания ВКС квалифицира като касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Всички те изискват проверка по същество на касационната жалба, за разлика от основанието за селекция по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което предполага пороците да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. По делото не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства и нарушаване на основни принципи на гражданския процес. С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода от спора на ответницата по касационната жалба се дължат сторените от нея разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение