Определение № 480 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 399/2012 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. И. С. И. е подал частна жалба срещу определение № 957 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 957/2011 г. на ВКС, с което подадената от него касационна жалба срещу решение от 3.11.2010г. по гр. д. № 2306./2010 г. на СГС е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. К. довод е за необоснованост на извода. Твърди се липса на основание за прилагане на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която е влязла в сила след подаване на касационната жалба на 7.12.2010 г. Ответникът по жалбата не е взел становище по основателността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Жалбоподателят е обжалвал въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по паричен иск с цена 2825 лв., която сума представлява обезщетение за не спазен срок на предизвестие по чл. 326, ал.1 във вр. с чл. 328 КТ. Касационната жалба е подадена на 7.12.2010 г. при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията му до изменението с ДВ, бр. 100 от 2010 г., влязло в сила на 21.12.2010 г. Цената на иска, въззивното решение по който се обжалва, е над 1000 лв., поради което и на основание § 25 от ПЗР на ГПК завареното висящо производство следва да се разгледа по реда преди изменението на нормата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.