Определение № 188 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5116/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 68 857/19.11.2021 година, подадена от М. Н. Д., против определение № 60 715/19.10.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1636/2021 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от М. Н. Д., срещу решение № 7585/08.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „в“ състав, постановено по гр. д. № 15 640/2017 година, касационна жалба с вх. № 158 761/23.12.2019 година, като е прекратено производството по гр. д. 1636/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената срещу решение № 7585/08.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „в“ състав, постановено по гр. д. № 15 640/2017 година касационна жалба с вх. № 158 761/23.12.2019 година. Ответникът по частната жалба В. С. Х. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище относно допустимостта и основателността й. М. Н. Д. е била уведомена за обжалваното определение на 12.11.2021 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 68 857/19.11.2021 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че предмет на касационната жалба е въззивното решение на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на М. Н. Д. срещу В. С. Х., предявени както следва: иск по чл.26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД-прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на временна постройка от 18.10.2010 година, сключен между страните в частта, с която е продадена „временна постройка“, намираща се в населено място, жк, сграда, магазин „Е.“, ет. (таван гипсокартон, алуминиева дограма и вентилационна система), поради липса на предмет; иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 5000.00 лева; иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД-прогласяване нищожност на посочения договор, поради неспазена нотариална форма за валидност на прехвърлителната сделка; иск по чл. 87, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД-за разваляне на посочения договор, поради невъзможност за изпълнение от продавача на задължението за прехвърляне на собствеността и безполезността за кредитора от изпълнение на задължението; иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00 лева. Съдебният състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключвала от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, размерът на цената на иска бил: по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор-стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т. 2. В случая предметът на спора, разгледан от въззивния съд били посочените по-горе искове, предявени в съотношение на обусловеност, съответно иск за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за 5000.00 лева, иск за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, иск за разваляне по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 87, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за 5000.00 лева, като претенциите се отнасяли до договор за покупко-продажба на имущество, представляващо вещи (таван гипсокартон, алуминиева дограма и вентилационна система-1 бр.). Тези вещи, съдът бил очертал като предмет на спора и бил изключил останалите вещи, отразени в приемо-предавателния протокол, приложение към договора. От обстоятелствената част на исковата молба, цитираните в нея документи от 18.10.2010 година., приложени към молбата-договор за покупко-продажба и приемо-предавателния протокол било видно, че същите обективират три договора за покупко-продажба, а именно договор за покупко-продажба на „временна постройка“ (според израза в договора), а според приемо-предавателния протокол съвкупност от вещи-таван гипсокартон, алуминиева дограма и вентилационна система (така определени и от въззивния съд/ за сумата 5000.00 лева, договор за покупко-продажба на оборудване за сумата 1815.00 лева и договор за покупко-продажба на вещи за сумата 2000.00 лева (неуточнени в договора). Цената на осъдителните искове била относима към един от тези три договора, чиято недействителност и разваляне се претендирали, който имала за предмет покупко-продажбата на конкретно имущество-таван гипсокартон, алуминиева дограма и вентилационна система. Това бил договорът, разгледан от въззивния съд. Размерът на цената на обуславящите искове, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, т. е. стойността на имуществото-5000.00 лева, за всеки от тях определяла постановеното решение по всяка от претенциите като необжалваемо. Същият извод се отнасял и до осъдителните искове, всеки от които бил под 5000.00 лева. В случая предявените отрицателни установителни искове са за нищожност на договор (евентуално за развалянето на същия), с който В. С. Х. продава на М. Н. Д. временна постройка, оборудване и инвентар описано в приемо-предавателния протокол, който е неразделна част от договора, при уговорена цена от 7000.00 лева за временната постройка и 1815.00 лева за оборудването (в което би следвало да се включи и инвентарът). Твърди се, че договорът е нищожен (съответно подлежи на разваляне) в частта относно временната постройка, като плащането за същата е уговорено на части-5000.00 лева при подписването на договора и 2000.00 лева на шест равни месечни вноски, считано от 20.11.2010 година. Към договора е приложен и приемо-предавателен протокол, в който са описани движими вещи, които биха могли да се включат в понятието оборудване и инвентар, като в него фигурират и посочените по-горе гипсокартон, алуминиева дограма и вентилационна система. Вещите са описани като брой или като площ, но не е посочена отделна цена за всяка една от тях. Предвид на това не може да бъде направен извод, каква е частта от цената, с която всяка една конкретна вещ участва в определянето на общата цена по договора. Такова разграничение не е правено нито от М. Н. Д., нито от съдилищата по съществото на спора. Затова дори и да бъде прието, че се касае до отделни договори за покупко-продажба на движими вещи то при липса на посочена отделна цена на всеки отделен договор цената на иска трябва да бъде определена по общата посочена в договора от 18.10.2010 година продажна цена от 7000.00 лева. Тази сума е определена като продажна цена в договора, като дори да се приеме, че вместо временна постройка се касае до съвкупност от движими вещи, се иска установяването на нищожност на договора по отношение на тази съвкупност и на уговорената срещу нея продажна цена. С оглед на това съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената на предявените по делото отрицателни установителни искове и иск за разваляне на договора следва да се определи на 7000.00 лева, което е над установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК минимум, под който решенията не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това обжалваното определение в тази част е неправилно и трябва да бъде отменено. Това налага отмяна на определението и по отношение на осъдителните искове, тъй като същите са обусловени от изхода на отрицателните установителни искове, поради което възможността за касационното им обжалване следва да се определи с оглед цената на обуславящите искове. Предвид на горното обжалваното определение трябва да се отмени като делото се върне на предишния състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от М. Н. Д., срещу решение № 7585/08.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „в“ състав, постановено по гр. д. № 15 640/2017 година, касационна жалба с вх. № 158 761/23.12.2019 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение