Определение № 1241 от 07.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 73/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В.-Капитал“ ООД /ответник в производството пред първоинстанционния съд/, подадена чрез назначения от съда особен представител адв.Г.К. от АК - Бургас, срещу решение № 38/21.04.2022г. по възз.т.д. № 43/2022г. на Апелативен съд - Бургас.С него, след отмяна на решение № 314/30.09.2021г. по т.д.№ 279/2020г. на ОС - Бургас, е уважен предявеният от А. В.Образцов иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, като са отменени решенията, взети на проведеното 15.07.2020г. общо събрание на съдружниците на „В.-Капитал“ООД, за освобождаване на ищеца А. В.Образцов като управител, за избор на К. А.К. и Д. А.З. като управители, действащи заедно и поотделно, за промяна в адреса на управление на „В.-Капитал“ООД и за изменения в дружествения договор във връзка с взетите решения и са присъдени разноски в тежест на дружеството-касатор. В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Според касатора е неправилен, като извършен в нарушение на закона и необоснован, изводът, че управителят е свикал исканото ОСС в 14-дневен срок от получаване на поканата, тъй като според него поканата за свиканото от управителя общо събрание не е връчена на другите двама съдружници по нито един от предприетите два начина.Релевирани са доводи, че, насрочвайки общото събрание, управителят не е действал добросъвестно.Оспорен е и изводът, че пълномощникът на съдружниците К. А.К. и Д. А.З. е имал представителна власт да получава отправените до тях покани, респективно – изводът за редовността на връчването на поканата за свиканото от управителя общо събрание, съгласно чл. 138, ал. 2 ТЗ.Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, и за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Достатъчно ли е да е налице изпращане на покана от управителя до съдружниците за свикване на общо събрание по чл.138, ал.2 от ТЗ в законния двуседмичен срок или адресатите в този срок трябва да бъдат уведомени/да получат/ тази покана, за да се счете, че задължението на управителя за свикване на събрание по посочения ред е изпълнено? По тези въпроси касаторът се позовава на решения на ОС - Русе и ОС - Плевен. 2.Считат ли се редовно уведомени за насрочено от управителя събрание тези съдружници, които са уведомени чрез свой пълномощник, ако на пълномощника са дадени строго определени и конкретизирани права, но без упоменато изрично право да получава книжа и респ. покани?Следва ли разширително да се тълкува такова изрично и конкретно пълномощно, на което липсват общи клаузи за „други свързани права“ ? По тях касаторът се позовава, освен на решение на АС - Варна, и на решение № 818/30.10.2007г. по т.д.№ 516/2007г., II т.о. 3.Липсата на изрично посочен законов срок за свикването на общо събрание от управителя по чл.138, ал.2 ТЗ дава ли възможност на управителя да насрочи такова събрание без никакви ограничения във времето?Следва ли да се счете, че за добросъвестното изпълнение на задълженията си управителят трябва да насрочи това общо събрание в разумно кратък срок?Може ли да се счете за редовно свикано от управителя събрание, ако то е насрочено след очевидно неприемлив срок? Следва ли в този случай да се приеме приложение по аналогия на сходни процедури за други търговски дружества, респ. нормата на чл.223, ал.2 ТЗ за акционерното дружество? По тези въпроси касаторът се позовава на решение на САС. С подадения чрез адв. З. М. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищецът в първоинстанционното производство А. Образцов, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Не е заявено искане за присъждане на разноски. Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Ищецът А. Образцов е един от тримата съдружници, всеки с равно дялово участие, и управител на ответното дружество „В.-Капитал“ ООД.Той е предявил иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, за отмяна на решенията, взети на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 15.07.2020г. Искът се основана на твърдения, че ищецът е получил на 13.05.2020г. покана, изходяща от другите двама съдружници К.К. и Д.З., притежаващи дялове в размер на общо 2/3 от капитала на дружеството, подадена чрез общия им пълномощник адв.Л.Ц., в която е обективирано искане за свикване на общо събрание с конкретно посочен дневен ред.Ищецът е твърдял, че в двуседмичния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ, изтичащ на 27.05.2020г., е свикал исканото от съдружниците общо събрание, но за датата 15.10.2020г., поради невъзможност да участва в събрание на по-ранна дата, като е изготвил покани, вкл. нотариална, които са връчени на другите двама съдружници, чрез общия им пълномощник адв. Ц., съответно по пощата - на 27.05.2020г., а чрез нотариуса– на 23.06.2020г., но от подаденото на 28.07.2020г. заявление за вписване на промени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ е узнал за проведеното на 15.07.2020г. общо събрание от другите двама съдружници. Незаконосъобразността на атакуваните решения на общото събрание, проведено на 15.07.2020г., е обоснована с доводи за незаконосъобразното му свикване, доколкото ищецът като управител надлежно и своевременно е изпълнил задължението си по чл. 138, ал. 2 ТЗ да свика исканото общо събрание, поради което и другите двама съдружници не са имали правото да насрочват и провеждат общо събрание.Искането е за отмяна на атакуваните решения на проведеното на 15.07.2020г. общо събрание. Ответното дружество, чрез назначения от съда особен представител адв.Г.К., е оспорило иска.Поддържало е, че общото събрание, на което са взети атакуваните решения, е свикано редовно, тъй като е инициирано от двама от съдружниците, притежаващи повече от 1/10 от капитала на дружеството, съгласно чл.138, ал.2 ТЗ, при условие, че дружественият договор не съдържа други ограничения, а искането за свикване на общо събрание съдържа подробен дневен ред и предложения за решения, както и дата, час и място на провеждане на събранието, ако такова не бъде свикано от управителя.Въведени са твърдения, че общото събрание е проведено редовно на посочената в поканата дата-15.07.2020г., след изтичане на законоустановения двуседмичен срок, в който управителят е бил длъжен да свика събрание. Оспорено е връчването на двамата съдружници на поканите за свиканото от управителя общо събрание за 15.10.2020г., предвид адресирането им не до тях лично на адресите им, а до техния общ пълномощник.Евентуално, е поддържано, че пълномощникът адв. Ц. не е получил поканите за насроченото от управителя общо събрание в срока по чл. 138, ал. 2 ТЗ. Постановеното прекратително първоинстанционно определение е отменено от въззивния съд с определение по приложеното възз.ч.т.д.№ 19/2021г. на АС - Бургас и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като е прието, че искът е предявен в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, считано от узнаването от ищеца за проведеното на 15.07.2020г. общо събрание, доколкото той не е бил редовно поканен за него. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на ищеца- съдружник и управител на ответното дружество, е връчена на 15.05.2020г. нотариална покана, изходяща от другите двама съдружници К.К. и Д.З., притежаващи двамата общо 2/3 от капитала на ответното дружество, подадена чрез пълномощника им адв.Л.Ц., в която са обективирани, както следва: 1/ искане за свикване на общо събрание с посочен дневен ред, 2/ проект на решенията на общото събрание по посочения дневен ред, както и, в случай, че в двуседмичен срок от получаване на искането не бъде изпълнено задължението на управителя по чл.138, ал.2 ТЗ, 3/покана до ищеца за общо събрание с посочен дневен ред за 15.07.2020г., което ще се проведе в 12ч. на посочено място в [населено място].Счел е, че с нотариалната покана е упражнено правото по чл.138, ал.2 ТЗ на съдружниците, притежаващи повече от малцинствената квота от 1/10 от капитала, чрез упълномощения от всеки от съдружниците адв.Ц. с представените по делото пълномощни/ л.6 и 7 от първоинстанционното дело/.Съставът на апелативния съд е приел, че в рамките на двуседмичния срок, започнал да тече от получаване от ищеца на нотариалната покана на 15.05.2020г. и изтичащ на 29.05.2020г., ищецът е предприел свикване на общо събрание с посочения в искането дневен ред, насрочвайки го за 15.10.2020г., и е изпратил покани за събранието до съдружниците К.К. и Д.З., чрез пълномощника им адв.Ц., по два начина: чрез куриер и чрез нотариус.Установил е от заключението на съдебно-почерковата експертиза, че подадената на 22.05.2020г. на куриер покана за насроченото от управителя общо събрание не е получена от адв.Ц., но нотариалната покана, която е представена на нотариуса на 27.05.2020г., е връчена на адв.Ц. на 23.06.2020г.За установено и безспорно е приел, че на 15.07.2020г. е проведено общо събрание с участието на съдружниците К.К. и Д.З., представлявани от адв.Ц., на което са взети атакуваните решения. Спорът между страните е сведен до изпълнението на задължението на ищеца, в качеството му на управител на ответното дружество, да свика общо събрание по отправеното искане от другите съдружници, съответно – за наличието на предпоставките по чл.138, ал.2 ТЗ за свикване на общо събрание от съдружниците, притежаващи повече от 1/10 от капитала, при бездействие на управителя.Съставът на апелативния съд е счел, че действията на управителя за свикване на общо събрание по искане на другите двама съдружниците са предприети в съответствие със закона.В тази връзка преди всичко е споделил изводите на първоинстанционния съд, че учредената от двамата съдружници в полза на адв.Ц. представителна власт включва и правото за получаване на покани за участие в общото събрание на съдружниците.Този извод е изведен от съдържанието на пълномощното на адв.Ц., в което е изрично включено организирането и провеждането на общо събрание при желания дневен ред, и от факта, че адв.Ц. фактически е получил отправената до доверителите му нотариална покана за насроченото от управителя общо събрание и е нелогично да се приеме, че той не е имал право да получи отправената до доверителите му покана за инициираното от тях по реда на чл.138 ТЗ общо събрание.На следващо място, въззивният състав е приел, че действията на управителя по свикване на общо събрание са предприети в двуседмичния срок по чл.138 ТЗ, предвид представянето на нотариуса на 27.05.2020г. на реално получената от пълномощника адв.Ц. нотариална покана за свиканото от управителя общо събрание.Изтъкнал е, че в закона не се съдържа изискване за срок, в който управителят следва да насрочи събрание по искане на малцинствената квота.Наред с това е посочил, че датата на насрочване на общото събрание следва да бъде съобразена със срока в чл.139, ал.1 ТЗ, евентуално с посочения в дружествения договор друг срок, какъвто е констатирал, че в случая не е предвиден.Съставът на апелативния съд е изтъкнал и това, че в писменото искане до управителя не е посочен срок, в който управителят трябва да насрочи исканото общо събрание, не са посочени някакви конкретни факти, подкрепящи довода на особения представител за спешност на поставените за разрешаване от общото събрание въпроси и не може да се приеме, че посочената в писменото искане дата 15.07.2020г. е условие за провеждане на насроченото от управителя общо събрание най-късно до тази дата.По всички тези съображения въззивният съд е приел, че преценката за избор на дата на общото събрание е била предоставена на компетентността на управителя и, тъй като той е изпълнил произтичащото от закона задължение за свикване на исканото от съдружниците общо събрание, не се е породило потестативното право на съдружниците сами да свикат общо събрание.Като се е позовал и на т.1 от ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д.№ 1/2002г. на ОСГК на ВКС, че взетите решения от общото събрание в опорочена процедура за свикването му са отменяеми по реда на чл.74 ТЗ, съставът на апелативния съд е споделил крайните изводи на първоинстанционния съд, че предявените искове за отмяна на атакуваните решения са основателни и ги е уважил, след като е отменил първоинстанционното решение. Настоящият състав не констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо.Спазен е преклузивния срок за предявяване на иска, с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, считано от вписването на атакуваните решения по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.Отправената до ищеца, в качеството му на съдружник, покана за общо събрание, което ще се проведе на 15.07.2020г., е при условие, че той, в качеството си на управител, не свика в срок исканото от другите двама съдружници общо събрание.Поставеното в поканата условие не се е сбъднало, тъй като е установено, че ищецът, в качеството си на управител, е предприел фактически действия по свикване на исканото от другите двама съдружници общо събрание. Ето защо, от получаване на изходящата от другите двама съдружници покана за ищеца не е започнал да тече срокът по чл.74, ал. 2 ТЗ. Въпросите от първата група касаят приложението на чл.138, ал.2, изр. 1 ТЗ и са във връзка с изпълнението на задължението на управителя да свика общо събрание по искане на съдружниците, притежаващи общо дялове над 1/10 от капитала на ответното дружество. Те съдържат характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по тях произтича от необосноваване на приложното поле на въведените по тях допълнителни селективни предпоставки. Не е налице допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като посочените от касатора решения на състави на окръжни съдилища не съставляват съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Необосновано от касатора е приложното поле на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.То е дефинитивно изяснено в т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая не са въведени от касатора доводи, обосноваващи някоя от дефинираните в посоченото тълкувателно решение хипотези на основанието по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК.Разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ТЗ не е непълна, неясна или противоречива, доколкото буквалното й съдържание е в пълно съответствие с логичното й прилагане. Въпросите от втората група удовлетворяват изискването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но и по тях не е обоснован допълнителният селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с формираната съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ТЗ /предишна ал. 4/, според която пълномощното за участие в ОСС следва да съдържа упълномощаване за конкретното ОСС и за конкретните подлежащи на приемане решения. В случая въззивният съд не е приел, че за получаване на поканата за общото събрание не е необходимо изрично упълномощаване, а го е извел от съдържанието на представените по делото пълномощни чрез тълкуване.И по тези въпроси е необосновано въведеното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по въпросите от третата група.Същите са относими към изводите на въззивния съд, че определянето на дата за насроченото по искане на другите двама съдружници общо събрание е било предоставено на компетентността на управителя.Този извод е обоснован от въззивния съд с конкретните факти и обстоятелства по спора, а именно, че в дружествения договор не се съдържа изискване за срок, в който управителят следва да насрочи събрание по искане на малцинствената квота и, че и в отправената до управителя нотариална покана не е посочен срок, в който управителят следва да свика исканото общо събрание, нито са посочени конкретни факти и обстоятелства за спешност на поставените за разрешаване от общото събрание въпроси.От една страна, поставените въпроси изискват проверка на правилността на изводите на въззивния съд, която е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК.От друга страна, значимостта на поставените въпроси за крайния изход на спора следва да бъде отречена, тъй като преценката от съда за „разумен срок“ за свикване на общо събрание от управителя в хипотезата на чл. 138, ал. 2 ТЗ не предпоставя възможен еднозначен, общоважим във всички хипотези на приложение на чл. 138, ал. 2 ТЗ, отговор, извън конкретиката на всеки отделен спор. Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване. Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като не са поискани. Мотивиран от това, съставът на ТК: