Определение № 2086 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 149/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. С., чрез адв. А. С. против решение № 5799/25.09.2025 г. по в.гр.д. № 12446/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е отменено решение № 14381/22.07.2024 г., постановено по гр. д. № 54396/2022 г. по описа на Софийски районен съд, е определен на основание чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на бащата С. С. С. с детето С. С. С., както следва: 1/ бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца от 11.00 ч. до 15.00 ч. в присъствието на майката, или на определено от нея пълнолетно лице за общо осем срещи; 2/ след провеждане на посочените осем срещи по т.1, бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота на месеца от от 11.00 ч. до 15.00 ч. за общо осем срещи; 3/ след провеждане на тези осем срещи по т.2, бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 11.00 ч. до 17.00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 11.00 ч. до 17.00 ч. за общо десет срещи; 4/ след провеждане на посочените в т.4 десет срещи, бащата има право да вижда и взема детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч.в събота до 18.00 ч. в неделя; двадесет дни през лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по десет дни; всяка нечетна година от 10.00 ч. на двадесет и четвърти декември до 18.00 ч. на двадесет и седми декември; от 10.00 ч. на тридесети декември на всяка четна година до 18.00 ч. на първи януари на следващата нечетна година; всяка четна година от 10.00 ч. на Р. петък до 18.00 ч. на Светия понеделник и всяка година на двадесети декември и седемнадесети ноември за по три часа. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон – чл. 3 и чл.11, ал.2 от Закон за закрила на детето, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.142 ГПК и е необосновано. Твърди се, че при разглеждане на делото е нарушено правото му на справедлив процес по смисъла на чл.56 от Конституцията и на чл.6, §1 ЕКЗПЧ; че не са отчетени вербалната и физическа агресия, проявявана системно от бащата спрямо детето, както и факта, че от м.май 2023 г. последният е преустановил заплащането на минималната издръжка от 100,00 лв. за детето. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, формулираните в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК въпроси са се свеждат най-общо до приложението на чл.142 ГПК във връзка с правото на защита и правото на справедлив процес и на чл.3 и чл.11, ал.2 Закон за закрила на детето. По въпросите не е изложена надлежна обосновка по смисъла на т.4 от ТР № № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 182009 г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна – С. С. С., чрез адв. Л., поддържа становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество на жалбата поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни. Въззивното производство е образувано по жалба на ответницата Е. А. С., чрез адв. В. срещу първоинстанционното решение, с което е определен режим на лични контакти на бащата С. С. С. с малолетното дете С., родено на 17.11.2012 г. С разпореждане от 3.11.2024 г. въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от 10,30 ч., като на страните са дадени изрични указания, че следва да се явят лично в заседанието за изслушването им по реда на чл.59, ал.6 СК, а на въззивницата – да осигури явяването на детето С. за неговото изслушване по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет. Призовани са и компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеенето на детето и родителите за изготвяне на актуални социални доклади, в които да съдържат констатации от проведените социални проучвания, включващи жилищните условия на родителите, за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето. За обкръжаваща среда на родителите, трудовата им заетост, работно време и доходи, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, конкретното емоционално състояние на детето, актуалното му здравословно състояние, вкл. след осъществяването на контакт с личния му лекар, данни дали детето страда от заболяване и какво е то, което да съставлява пречка да посещава присъствено учебни занимания. Специфични потребности на детето, отношението му към бащата, има ли данни за упражнено по отношение на детето насилие, от който и да е от родителите му, желанието му по отношение на контакта с неотглеждащия родител, вкл. след личен разговор с детето, образователните му потребности след консултация с класния му ръководител. Въззивният съд е указал, че при необходимост, социалните служби следва да упражнят правомощията си по чл. 138а СК и да възложат на доставчици на социални услуги да изготвят становища. Указано е на ДСП по местоживеенето на детето да проведе разговор с личния му лекар и да събере информация от учебното заведение, което посещава детето, както и да посочи дали изслушването му би навредило на неговите интереси. На страните е указано да окажат съдействие на социалните работници за провеждане на проучването. Изискана е от Частно средно бизнес училище „Талантите“ с адрес [населено място] справка, от която да е видно дали детето С. е ученик в това учебно заведение, от кога, в кой клас се обучава, каква форма на обучение ползва, какъв е средният му успех от началото на учебната година, като в случай на ползвана неприсъствена форма на обучение да се посочат изтъкнатите от това причини от двамата родители, както и сведение от класния ръководител на детето относно поведението му в учебна среда и наличието на специфични образователни потребности. В първото по делото съдебно заседание - на 25.11.2024 г., въззивницата не се е явила лично и не е била представлявана от упълномощения от нея процесуален представител. На 20.11.2024 г., адв. В. е депозирал молба, в която е изложил, че е поради служебна ангажираност по нохд № 10279/2024 г. по описа на Софийски районен съд, не може да се яви в насроченото за 10.30 ч. на 25.11.2024 г. съдебно заседание и моли на основание чл.142, ал.2 ГПК разглеждането на делото да бъде отложено за друга дата. Поради липса на представени с молбата доказателства за невъзможността на адв. В. да се яви в насроченото съдебно заседание за 25.11.2024 г., въззивният съд е оставил без уважение молба и е дал ход на делото; докладвал е въззивната жалба и отговора, писмата от АСП, Дирекция „Социално подпомагане“- Б. и съответно К. село, два броя справки от Частно средно бизнес училище „Талантите“ с адрес [населено място], постъпили на 22.11.2024 г. медицински документи и съответно е приел последните по делото, изслушал е бащата по реда на чл.59, ал.6 СК, след което е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. С определение от 3.12.2024 г. въззивният съд е отменил, на основание чл.253 ГПК определението си, с което е даден ход на делото и е насрочил нова дата за разглеждането му – 10.03.2025 г. от 10.40 ч., като е преценил че на въззивницата следва да бъде дадена последна възможност да се яви лично за изслушването по чл. 59, ал.6 СК, както и да осигури явяването на детето за изслушване по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет., като изрично й е указал последиците от неявяването и неосигуряването на детето. С оглед приетите по делото медицински документи, съдът е допуснал служебно изслушването на съдебно-психологична експертиза относно родителския капацитет и годност на всеки от двамата родители; относно изградената емоционална и доверителна връзка на делото с всеки родител; какво е емоционалното му състояние; налице ли са данни за конфликт на лоялност и родителско отчуждение у детето и ако такова е налице – какви са причините за това и в каква степен са развити; съществуват ли данни, че детето е било жертва на психическо или физическо насилие, вкл. упражнено от родителите му. На 7.03.2025 г. е депозирана молба от адв. В., в която е изложено, че е поради служебна ангажираност по нохд № 2507/2024 г. по описа на Софийски градски съд, не може да се яви в насроченото за 10.40 ч. на 7.03.2025 г. съдебно заседание, както и че няма връзка с въззивницата Е. С., но че й е изпратил своевременно определението на съда с указанията за лично явяване за изслушване и за внасяне на депозит по допуснатата експертиза. На 7.03.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Б. е постъпило писмо, в което е посочено, че социален работник от отдел „Закрила на детето“ е направил опит за извършване на социално проучване, но не е успял да осъществи контакт с майката, както и че към настоящия момент ДСП Б. не разполага с актуални данни за настоящото местонахождение на детето, както и на родителя, който го отглежда. На 5.03.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – К. село е постъпило писмо, в което е посочено, че екип от социални работници са посетили известен им адрес на майката Е. С. – [населено място], [улица], ет.6, ап.22, но не са успели да влязат в сградата, тъй като входът е бил заключен, като е оставена покана до майката за среща, но до този момент, последната не се е свързала с отдел „Закрила на детето“. На 10.03.2025 г. е получено изявление в електронна форма от Е. С., в което последната е заявила, че към момента полага ежедневни грижи за своята майка в [населено място] поради прекаран сърдечен арест, както и че от причинените стрес и тревога, от 4.03.2025 г. детето е с кризи на гастроезофагинален рефлукс и повръщане. След изслушване на социалния работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – К. село, както и на бащата и неговия процесуален представител за многократните опити да се свържат с Е. С. и при съобразяване на факта, че последната е запозната с указанията на съда за лично явяване и за осигуряване присъствието на детето, както и на липсата на доказателства за основателна причина за отсъствието й и това на детето, въззивният съд й е наложил глоба на основание чл.89, т.2 ГПК в размер на 200,00 лв. Приел е, че делото не е изяснено, въпреки положените усилия на състава за изясняване на релевантните за спора факти, поради което за пореден път е указал на въззивницата да се яви лично в следващото съдебно заседание за изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК, както и да осигури присъствието на детето за изслушване по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет. Изискан е отново социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Б., с оглед изявлението в електронна форма на въззивницата, че тя и детето живеят в [населено място], както и нова актуална справка от Частно средно бизнес училище „Талантите“ с адрес [населено място], дали детето продължава да бъде ученик в това училище, в каква форма на обучение е понастоящем и в случай, че се касае за дистанционна форма на обучение, какво налага нейното ползване, какво е участието на детето в учебните занимания и какви са наблюденията на класния ръководител относно психическото и емоционално състояние на детето. В открито заседание на 2.06.2025 г. въззивницата отново не се е явила. Явил се е процесуалния й представител - адв. В.. Съдът е докладвал заявления на въззивницата в ел.форма от 02.06.2025 г. с идентично съдържание, с което се прави искане за отлагане на делото, поради обстоятелството, че документът й за самоличност е с изтекъл срок на валидност. Съдът е дал ход на делото, като е изслушал адв. В., който е заявил, че пълномощията му не са оттеглени; че е уведомил въззивницата за указанията на съда, дадени в предходно съдебно заседание; че последната към настоящия момент живее в [населено място], тъй като полага грижи за болната си майка. Прието е и постъпилото на 7.04.2025 г. писмо от директора на Частно средно бизнес училище „Талантите“, в което е посочено, че детето С. С. продължава да е техен ученик – в дистанционна форма, след решение на педагогическия съвет на основание чл.12,ал.2 ЗПУД, след съгласуване на Р. П.; че първият учебен срок на учебната 2024 -2025 г. детето е завършило с отличен успех; според класния й ръководител се справя успешно с всички училищни дейности, както и умело и приятелски комуникира с всички свои съученици; психическото и емоционално й състояние са стабилни и няма дефицити по отношение на социализацията и образователния процес като цяло. Въззивният съд е приел, че правилното изясняване на релевантните за спора обстоятелства изискват изслушване на допуснатата експертиза, като е указал на въззивницата, че следва да окаже съдействие на вещото лице за провеждане на експертното изследване, вкл. осигуряване присъствието на детето. Насрочил е делото за открито съдебно заседание за 7.07.2025 г., като при съобразяване на процесуалното поведение на въззивницата, съдът отново й е наложил глоба в размер на 200,00 лв. на основание чл.89, т.2 ГПК. На 7.07.2025 г. от въззивницата е постъпило изявление в ел.форма, в която е направено искане за отлагане на делото поради смъртта на нейния баща А. Р. Л., за която научила на 4.07.2025 г. и възникналата необходимостта от уреждане на семейни и административни въпроси. Молба с искане за отлагане на делото е постъпила и от адв. В. на 7.07.2025 г., като последният е посочил, че е изпратил на доверителката си телефона на вещото лице, а тя от своя страна го е уверила, че ще се свърже с вещото лице и ще съдейства за изготвяне на заключението. На 7.07.2025 г. въззивният съд не е дал ход на делото, като е приел, че в молбите на въззивницата са изтъкнати уважителни причини от личен характер за неявяването й, като е съобразил и изричното й изявление, че желае лично да участва в заседанието. С оглед осигуряване правото й на защита, въззивният съд е отложил делото за 1.09.2025 г., като отново е указал на въззивницата, че следва да съдейства на вещото лице за провеждане на експертното изследване, както и да се яви в следващо съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК и за изслушване на детето по чл.15, ал.1 ЗЗДет. На 25.08.2025 г. вещо лице М. е депозирала заключение, изготвено след изследване единствено на бащата С. С., като е отразено, че въпреки многократните й опити да се свърже с майката, контакт не е осъществен както с нея, така и с нейния процесуален представител. Вещото лице е посочило, че по делото липсват обективни данни за упражнено физическо или психическо насилие над детето; на практика последното няма контакти на живо с каквито и да е специалисти за проследяване на актуалното му състояние, нито дори и информация за общото му здравословно състояние, както и характеристика от училищните власти /единствено формално е отразено обучението на детето/. Според вещото лице на детето са отнети естествената среда за развитие и образование и то най-вероятно е в нисък праг на фрустрация. Препоръчано е бързо и навременно възстановяване в защитена среда на връзката на детето с неотглеждащия родител; необходимост от специализирано консултиране на родителите, свързани със здравето и образованието на детето, както и намеса на компетентните институции във връзка с най-добрия интерес на детето да направят оценка на здравословното му развитие /личният лекар на детето е в София, то живее в Б. и учи дистанционно в П./. За откритото съдебно заседание на 1.09.2025 г. отново е постъпило изявление на въззивницата за отлагане на делото поради това, че е ангажирана с множество административни процедури, свързани с наследството, оставено от баща й. Въззивният съд е дал хода на делото, като е приел, че изложените обстоятелства, нямат характер на препятствие, което страната не може да отстрани по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК, още повече, че последната има процесуален представител, по отношение на когото не се сочи наличие на препятствие за участие в съдебното заседание. След приемане на заключението, съдът е дал ход на устните състезания. При съобразяване на установените по делото обстоятелства, въззивният съд е приел, че определеният с решение по гр.д. № 45336/2014 г. по описа на Софийски районен съд режим на лични отношения на бащата с детето е изтекъл на 17.11.2021 г., поради което молбата, с която е сезиран съда е за определяне на режим на лични отношения, а не за изменение на предходно определен такъв. За установено е прието и обстоятелството, че връзката между детето и бащата е прекъсната окончателно през 2019 г., като причината за това не е неглижиращото поведение на бащата, а действията на отглеждащия родител. С оглед необходимостта от възстановяване на прекъснатата връзка между неотглеждащия родител и малолетното дете, изграждане на доверие у детето и желание за контакт с бащата, съдът е приел че е необходимо определянето на гъвкав режим на лични отношения, включващ преходен период, през който контактите между двамата да бъдат с по-кратка продължителност, без да включват преспиване на малолетното дете в дома на този родител. Прието е, че определеният от първата инстанция режим на лични отношения не държи сметка за прекъснатата връзка между бащата и дъщерята в продължителен период от време – над пет години, което налага неговото ревизиране. При съобразяване на възрастта на детето С., на обстоятелството, че последният по време изпълняван режим на лични отношения на бащата с нея е осъществяван в присъствие на майката или упълномощено от нея лице, желанието на бащата и липсата на категорични данни да актуалното местоживеене на малолетното дете, съдът е приел, че възстановяването на контакта между него и бащата следва да започне със срещи в присъствието на другия родител или упълномощено от него лице, с което ще се осигури нужната на детето защитена среда и би спомогнало за съхраняване на емоционалното му състояние, с оглед допусканията на вещото лице за нисък фрустрационен праг на последното. Отчетено е, че по делото не са установени вредности при бащата, които да поставят малолетната в риск или доказан родителски конфликт, при който страните да не могат да поддържат контакт помежду си, дори и във връзка с детето, или за наличие на крайно обтегнати и непримирими отношения в родителската двойка. Преценено е, че последващите етапи в преходния период следва да осигурят плавно увеличаване на продължителността на контактите на бащата с детето с изключване на присъствието на трети лица, без да се внася рязка и драстична промяна в живота на детето, но да гарантират правото му да расте под грижата и с подкрепата и на двамата му родители. Прието е, че поддържането на подходящи лични отношения на бащата с подрастващото дете е уместно да включва регулярни контакти чрез средства за отдалечена комуникация, при съблюдаване желанието на детето, неговия дневен режим и училищни ангажименти. След възстановяване на връзката между бащата и детето, с оглед израстването на С., респ. при създаване на пречки от страна на майката и изпълнение на определения с въззивното решение режим, предвид интересите на детето, може да се твърди промяна на регламентирания режим на лични отношения в това производство, респ. на определеното по гр.д. № 45336/2014 г. по описа на Софийски районен съд титулярство на родителската отговорност, тъй като последващото осуетяване от страна на майката на изпълнението на режима и с оглед констатациите на вещото лице относно рефлексията на подобно поведение върху детето, е от естество да се прецени като релевантно обстоятелство, влошаващо положението на детето при майката и изискващо промяна на местоживеенето му като последен способ за гарантиране на добрата връзка на детето и с двамата му родители. При съобразяване на начина, по който е процедирал въззивния съд при разглеждане на делото, повдигнатите от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като те не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Обосновката на въпросите е свързана с оплаквания по съществото на спора, като касаторът прави фактически изводи, различни от тези на съда, т.е. представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, които не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Позоваването на необосноваността има значение във фазата по допускане на касационно обжалване само при формулиране на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, а такива не се разкриват от съдържанието на въззивното решение. При извършената служебна преценка - в изпълнение на правомощията си да следи за интересите на малолетното дете, настоящият състав на ВКС приема, че е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за задължението на съда да изслуша детето съгласно чл.15, ал.1 ЗЗДет., ако то е навършило 10 – годишна възраст, за значението на социалния доклад, изготвен от съответната Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеенето на детето, при разрешаване на въпроса относно режима на лични отношения с неотглеждащия родител и за мерките, които съдът е длъжен служебно да предприеме за установяване на актуалното местоживеене на малолетното дете. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,